Всеки път, когато се опитаме да живеем чрез вяра усещаме, че обстоятелствата ще бъдат в противоречие с нея.

Здравият смисъл не е вяра, а вярата не се основава на реалността. Между вярата и здравия разум съществува такава връзката подобна на тази между плътското и духовното.

Ние се доверяваме на Исус, но това, което определяме като здрав разум не може да уповае на Него.

Докато се опираме на думите на Христос, здравият разум крещи:

– Това не може да бъде.

На върха на планината лесно се казва:

– Вярвам, че Бог може да го направи.

Но същевременно ни предстои да слезем в долината, където гъмжи от демони. Фактите говорят, че ще се присмеят на вярата ни, която сме донесли от планината на Преображението.

Вярата трябва да бъде изпитана, защото тя е лично достояние на човек, който току що е преминал през изпитанията.

В края на краищата всичко зависи от това, доколко се доверяваме на Христос. Твърдо вярвайте в Него и когато се сблъскате с каквото и да е, това ще укрепи вярата ви.

В живота  на вяра няма край на изпитанията. Бог няма да ни остави да загубим формата си в тази борба.
Вярата е обяснимо доверие към Бога. Тя е тази, която не би ни позволила да се отклоним от Него.

„Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло. Защото Ти си с мене. Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“.

Така, както овчарят се отнася към овцете си, така и нашият Пастир се отнася към нас.

Той също ни води в планинска страна. Когато намалее храната на пасищата в равнината, Бог ни отвежда в планината.

Той ще ни изведе от портата, ще преминем равнината и Той ще ни поведе по пътя , отиващ към планината.

В подножието на всяка планина има долина. Нейните краища са прорязани от дълбоки клисури. Краткия път към върха винаги преминава през тази долина. Всеки пастир, запознат с най-високата точка на планината, знае това.

За това той внимателно и нежно води своето стадо, здраво ги държи, когато пътеката извива и преминава в дълбините на тъмните долини.

В определен период нашия Пастир, прави същото това за нас. Той ще ни поведе към планината през долината, към Своя дом през долината на мрачната сянка.

Стоматита е заболяване на устната кухина. То е известно с афтозните си язви, които са много болезнени. Те могат да се появят навсякъде във вътрешността на устните и бузите, в основата на венците, върху или под езика.

Интересното е, че в случай на стоматит, афтите изисква няколко дни, преди да достигне своя връх по отношение на възпаление и болка. С други думи, това ни дава време да се справим със заболяването, преди състоянието ни да се влоши.

Съществува много прост трик, който може да ви помогне да се избавите от този проблем.

Като начало разбъркайте една чаена лъжичка сол в чаша с вода. Жабуркайте се няколко минути с нея, а после я изплюйте.

След това стоплете малко вода, желателно е преди сън и прибавете лимонов сок в нея, след което я изпийте. В никакъв случай не добавяйте захар.

Вие ще бъдете поразени от това, което ще видите. На следващата сутрин язвите ви напълно ще изчезнат.

Редовното гмуркане в ледена вода, вероятно допринася за по-дълъг живот.

До това заключение са достигнали американски изследователи, които оценили възрастта на няколко гренландски  кита на 150 години.

Такова дълголетие е рекорд за бозайниците. В животинския свят столетници са само няколко вида риби и костенурките.

Възрастта на тези китове е свързана със забраната на търговията им, особено в района на Гренландия.

Само на местните ескимоси, за които китът е важен източник на храна, им дават разрешителни за лов. Те използват харпун с каменни върхове на стрелите. Такова оръжие за хващане на китове не се прилага от сто години насам.

За да се изчисли точната възраст на кита, се анализират веществата в очната леща на кита.

Изследователите използвали този метод за определяне на възрастта на умрелите , а не убитите китове много, от които са прекрачили бариерата на столетието.

Думата „йерофания“ в въведена за използване от румънския историк на религиите Мирча Елиаде. Тя означава явление, което се възприема в дадена култура, като свещено.

Един от най-високите върхове на планинска верига Лос Пикос, висок 2211 метра над морското равнище, до ден днешен е място на поклонение.

Стотици католици вървят нагоре по планината, за да се поклонят на символичното изображение на Святото сърце на Христос.

То се намира в планината от 1900 г. насам.