Върви първият месец на еврейската нова година. Месец изпълнен с празници, за които са написани много молитви.

Общият проблем на много евреи е борбата срещу повтаряемостта на молитвите. Религиозният текст, който някога е бил вдъхновяващ, става привичен с времето.

Как евреите оживяват молитвите си?

От древни времена изтъкнатите еврейски ортодоксални равини признават, че едно от главните препятствия за пълноценен религиозен живот се явява неизбежното еднообразие на молитвата.

Тъй като се повтарят едни и същи думи седмица след седмица, те започват да губят своята вдъхновяваща сила.

Как може да възстановим тяхното значение и да се унищожи монотонността?

Към молитвата се добавя намерението – „кавана“.

Основният принцип е да се поддържа правилното намерение. В еврейската традиция идеята за намерение се обобщава в широкия термин „кавана“. Буквално тази дума означава „посока“.

Само със съсредоточване върху думите в правилното направление, към възвишена цел, човек можем да се надяваме да достигнем молитва, изпълнена с правилни намерения и смисъл.

Това не е лесно да се направи. Средството за постигане на тази цел е дълбоко разбиране на думите, които се изговарят.

Ли Цзясин от Китай се увличала от екстремни спортове от 2008 г насам. Наскоро след смъртта на съпруга си, тя решила да приеме ново предизвикателство. За да забрави мъката си, решила да покори небето.

Парапланеризмът с двигателя станал новата страст за 70-годишната жена, но тя не можела веднага да си позволи това не евтино удоволствие.

Веднъж Ли намерила парапланер втора ръка, който се продавал с голяма отстъпка и осъзнала, че това съвсем не е случайно.

Възрастната жена изразходвала всичките си спестявания за тази покупка, но тя не съжалява за това.

Вярно е, че тя е нямала пари за застраховка, за това Ли се занимава с парапланеризъм само при безвредно ясно време, когато е максимално най-безопасно.

Мнозина, които са я наблюдавали, са кръстили смелата жена „летящата баба“, но тя е много доволна от прякора си, както и от интересния живот, който води.

За много неща в света нищо не знам, но това не ми пречи да вярвам в тяхното съществуване.

Но как може да се вярва, в нещо, което не разбираш и не знаеш как действа?

Отговорът е очевиден. Дори да не го разбирам, други хора го разбират и знаят как да го приложат. Чета техните свидетелства и им вярвам.

По същия начин прекарвам много време изучавайки свидетелствата в Библията. От тях научавам, че преди много векове Бог е действал и е говорел с хората, а надеждни свидетели са го записвали. Бог ги е направлявал в процеса на записването, така че днес мога да прочета думите на Самия Бог.

Не е нужно да разбирам напълно всичко, което е написано там, за да знам за Бога. Но аз Го познавам и Му вярвам, защото в Библията прочетох за Него.

И най-важното, което зная е, че Той е слязъл от небето на земята чрез Сина Си и че „благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“.

Хиляди жени в Индия, включително тийнейджърки, доброволно се подлагат да бъдат бити, искайки да се отърват от зли духове.

Брутално събитие, водено от няколко свещеници, се провежда ежегодно като част от религиозен празник. Много съпрузи и бащи водят своите съпруги и дъщери, вярвайки, че в тях са се вселили демони.

Някои от жертвите сами отиват да ги бият, чувствайки, че поведението им в последно време се е изменило и винят за това прословутите духове.

Жените седят превили гръб в редица. И започва боят с пръчка и камшик, пред мъжката половина от населението, които наблюдават всичко това с философско спокойствие.

Въпреки че ударите са напълно реални, а жените се гърчат и тръпнат от болка, по лицата им може да се види усмивка на облекчение, защото смятат, че сега демоните не са в тях.

Един възрастен човек, който бил християнин, дошъл от село на гости на невярващите си деца в града.

Когато дошло време за вечеря, масата била сложена и всички се нахвърлили върху храната и с шампионска скорост започнали да я поглъщат.

Старецът станал, събрал ръце пред себе си и благодарил на Господа.

След свършване на тази необичайна молитва, един от близките ехидно попитал:

– Какво, всички ли във вашето село се молите преди да ядете?

– Не, не всички, – казал старецът, – свинете, например, не се молят.