Есента си отиваше. Слънчевите лъчи бързаха да дарят деня с поне малко топлина. Скоро щеше да застудее и снегът със своята бяла пелерина щеше да покрие всичко.
Велко се разболя и сега вардеше кревата. От болестта или това, че не можеше да се движи и да играе с другите деца, момчето залиня и нищо не искаше да яде.
Майка му Зорка много се тревожеше за сина си. Тя повика лекарят още, когато Велко не бе отпаднал на цяло. След прегледа, тя попита:
– Докторе, какво му е? Нищо не иска да яде и от ден на ден слабее.
– Ще се оправи, – усмихна се окуражаващо лекарят. – Купете му малко грозде.
– Но къде по това време да намеря грозде? – попита притеснено Зорка. – Дори и да го поръчаме от там, където все още го има, докато дойде, няма да може да се яде.
– Грозде има в царската градина, – уточни докторът.
Бедната жена взе малкото пари, които имаше и отиде до царския дворец.
Там стражите я спряха:
– Къде си тръгнала, жено? Тук не може да се влиза така.
– Дете ми е болно…..
– Махай се от тук! Това е царския дворец, а не болница, – прекъсна я грубо един от стражите.
– Но, моля ви…
– Отивай си, докато не ти се е случило нещо лошо, – заплашиха я стражите, без да я изслушат.
Царската дъщеря Мария чу гълчавата и отиде да види какво става. Тя видя бедната жена, която стражите гонеха от вратата.
– Стойте! – извика Мария. – Какво иска тази жена.
– Дъще, – падна на колена жената пред девойката, – синът ми е болен. Лекарят ми каза да му купя грозде. Каза ми че такова има само в царския дворец. Ето нося всичките си пари…
– Бедничката ми, ти си се объркала. Моят баща е цар, а не търговец.
Зорка трепна. Последната надежда, да помогне на сина си да оздравее, угасна в нея.
– Царят не продава грозде, той може само да ти го подари, – продължи девойката.
След това тя отведе жената в царската градина и от там и откъсна няколко грозда. Подаде ѝ ги и каза:
– Занеси ги на сина си! И нека той оздравее по-скоро.
Не трябва да превръщаме Господния дом в място за търговия. Нашият Цар не е търговец. От Него нищо не можеш да си купиш, защото Той ти дава всичко даром.