Училище като училище. Славов скоро бе постъпил на работа в него, но не бе съгласен с доста неща, които ставаха там.

Често в класните стаи бе виждал икона на Христос, а това го дразнеше. Това противоречеше на убежденията му и идеологията му. Тази икона му бе ненужна, както и самия Христос.

Този ден Славов дойде много нервен в училище. И както крачеше в учебната стая посегна и свали иконата, която отдавна бе като трън в очите му.

Децата реагирах веднага:

– Защо правите това?

А учителят нервно отговори:

– Защото така искам. Преподавам ви общообразователен предмет, а не Закон Божий.

И слава Богу, че не преподаваше Закон Божий. Страшно е да си представим как щеше да го прави…

– Ние бихме искали Христос да остане с нас, – настояха децата. – Върнете иконата обратно на стената.

– Не искам, – смръщи вежди учителят, – това противоречи на моите убеждения.

– Добре, – казаха децата, – но ние искаме!

– Щом искате, – грубо каза Славов, – окачете си я сами.

– Но ние не можем да стигнем до там, за да я закачим. Високо е за нас.

Много от родителите се бяха оплакали на директора на училището и той бе повикал Славов  да разговарят по този въпрос с него:

– Чу ли, учителю? Те са малки и не могат да стигнат толкова високо, а ти си достатъчно висок, така че можеш да я поставиш така, че децата да я виждат. Ти им отнемаш светлината и я заменяш с тъмнина.

– Каква светлина, – опонира Славов, – та това е само икона.

– Тук не става въпрос само за иконата, а за вярата на децата в Божия Син.

– Това са отживелици, – започна настървено Славов. – Тези деца учат физика, химия, биология и други предмети, които нямат нищо общо с Библията и християнската вяра.

– Ние всички се наричаме християни. Христос измени този свят. За това красноречиво говори историята.

– Християни, – измърмори под носа си Славов.

– Какво предлагате на децата днес? Отнемате им Христос и вижте какви са резултатите са налице: увеличена детска престъпност, детска депресия, компютърна зависимост, хазарт, чувство за вина, използване на наркотици, алкохол и цигари. Виждаме децата как блуждаят из Интернет и в места, които са заплаха за живота и здравето им.

Славов мълчеше.

– И така ще бъде! Нима се учудвате? И по-лошо ще стане! – каза директорът. – Отнемайки от детските сърца Христос, на какво ще разчитаме в бъдеще? Че всичко при децата ще бъде добре?

– Човек може да се оправи и сам, без някакво си божество, – каза Славов.

– Грешите, Христос е казал: „Без мен не можете да направите нищо“. И това, което става днес пред очите ни, е доказателство на Неговите думи.

Последователите на Као Дай религия, широко разпространени в Виетнам, се покланят на едноименно божество, на своите лидери, на водачите на много други религии и не само на тях.

Първият чин на святост в Као Дай е даден на Буда, втория на Конфуций, на трета степен са Исус, Мохамед и Моисей.

В този ред присъстват и Ленин, Шекспир, Жана д’Арк, Виктор Юго….

Древните перси смятали, че има две равни сили в света, добро и зло. Езичниците вярвали, че сред божествата има дружелюбни към човека и враждебни към него.

Но в действителност има само един Бог и Той е милостив. Това откровение не е толкова лесно, колкото изглежда. Ние обичаме да си представяме една апокалиптична картина на конфронтация между доброто и злото. Струва ни се почтено да участваме в грандиозната битка със съответен противник.

Може би ние сме свикнали да живеем в ада дотолкова, че не виждаме колко чудовищно е ежедневието ни.

Какви малки, празни в действителност неща са довели до смъртта на най-големият роден от жена, Йоан Кръстител.

Ето момиче танцува покоряващ танц. Майка ѝ иска да се представи за скромна, за да избегне упреците за брака си. Изведнъж изненадващо се появява дяволска подигравателна усмивка: „Дай ми на блюдо главата на Йоан Кръстител“.

По същия начин и ние се разпореждаме с живота на хората, използвайки „безобидни“ дреболии.

Йоан е бил предшественик на Христос, не само защото е възвестил и показал Неговото идване. Чрез смъртта си той обяви, как дребнавата завист и краткотрайните политически сметки, ще доведат до смъртта на Божия Син.

Четейки днес Евангелието, важно е да се има предвид, че в ежедневието си, ние също като Иродиада, с нашите постъпки продиктувани от дребнавости и жалки интереси, стигаме докатастрофални последици.

Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

През 1904 г.12-годишната Чугул, осиновена дъщеря на сибирския пастир Чет Челпанов, съобщила, че видяла цифри на бял кон и сметнала това животно за въплащение на легендарния Ойрот хан, пророк -управник на алтайския народ.
Тя казала, че Ойрот хан е бил изпратен от върховното божество на калмицкия народ Бурхан, за да създаде нова вяра, която ще върне древното величие на алтайците.
Бурханизъм или Ак Джанг – бяла вяра се явява съчетание от елементите на шаманизма, християнството и будизма В тази вяра има много строги правила.
Последователите трябвало да се откажат от всички вещи, свързани с Русия, да прекратят контактите с руснаците и кръщението на алтайците, да прекратят шаманските практики и да носят дрехи само в синьо и жълто.
Популярността на религията започнала да намалява през 1930 г. и скоро се превърнала в градска леггенда.