Симеон доста се забави от училище. Това не беше обичайно за него. Майка му се притесни. Какво ли не мина през главата ѝ.

Изведнъж входната врата се тропна и Симеон нахлу като ураган в стаята. Поспря за малко, погледна притеснените си родители и побеснял заяви:

– Цял час ни държа морал.

– Кой? – попита баща му.

– Тодоров, кой друг, – буйно размаха ръце Симеон.

– Какво се е случило? – попита майка му.

Симеон свали якето и заедно с чантата ги хвърли на леглото. Седна на фотьойла и нервно започна да разказва:

– Тодоров влязъл в класната ни стая, а на дъската пошело: „Николова е глупачка и мръсница!“ Когато нахълтахме всички след физическото, изгледа ни свирепо и побеснял попита: „Кой е авторът на този шедьовър?“, а ръката му сочеше черната дъска.

– Навярно никой не си е признал, – коментира баща му.

– Най-напред се стъписахме и мълчахме. После Владо започна: „Та каква учителка е Николова? Тя не може една задача да реши. Когато преподава урок, все гледа от лисчето и от там преписва решението на всички задачи“.

– Всеки учител решава задачите предварително, – опита се да обясни майка му. – Какво странно има в това.

– Да, но при нея не е така, – упорстваше Симеон. – Мъжът ѝ е много добър математик и е решил всичките задачи от учебника. Той е инспектор по математика.

– И от къде сте сигурни че е така? – попита недоверчиво баща му.

– Много сте „осведомени“, – не без ирония се обади майка му.

– Не ми вярвате?! – буйно реагира Симеон. – Като подхване да решава някоя непозната задача, спира, изтрива всичко и започва отново, но до краен резултат не стига. Тя е много взискателна към нас, но не и към себе си.

– И навярно това сте разказали и на Тодоров? – попита майка му.

– А той какво каза? Как реагира на вашите нападки? – полюбопитствува баща му.

– „Не вярвам, чак толкова да е изостанала, – гласът на Симеон придоби дразнеща интонация, вероятно се опитваше да имитира учителя си. – Преувеличавате! Търсите начин да смекчите вината си, заради това, което сте написали на дъската“.

– Е, и? – родителите му леко бяха проточили шии напред.

– Казахме му, че това е истина, но той не повярва, – тъжно констатира Симеон.

– А ти какво мислиш по въпроса? – погледна го изпитателно баща му.

– Тя не само нищо не разбира от математика, но има и отвратителен характер, – заяви категорично Симеон.

– Не преувеличаваш ли малко? – скастри го майка му.

– Не! Вчера вдигна Данчо на дъската, за какво ли не го пита, а той отговоти правилно на всичките ѝ въпроси. После му даде задача, която не сме решавали досега. Данчо започна, стигна до някъде и спря. Тя ентусиазирано грабна тебешира от ръката му и започна да решава, но и тя спря. Избърса написаното и пак почна да пише, така няколко пъти …. Мълча, пухтя, а накрая заяви: „Има нещо сбъркано в условието на тази задача“. А на Данчо му писа четворка, а той е много умен. Отличник на класа е, най-добрия ни математик. А тази четворка ще остане единствената му ниска оценка в бележника.

– Как завърши разговора с Тодоров? – попита баща му.

– С конско, с какво друго, – поривисто скочи Симеон. – Не сме уважавали учителите си. Винаги сме били най-умните и нищо не ни се доказвало. Никога не сме си признавали вината си, другите ни били виновни за всичко …..

– И е бил прав, – защити го баща му. – Много сте вирнали галва….

Симеон не дочака тирадата на баща си, прекоси стаята и със замах затвори вратата след себе си.

Бащата мина покрай стаята на сина си и забеляза, че всичко е безупречно почистено, леглото оправено. Изглеждаше сякаш синът му си е събрал нещата и си е тръгнал.
Подозренията на бащата се усилиха още повече, когато забеляза писмо на празната маса. На него беше написано: „За татко“.
С треперещи ръце мъжът отвори плика. От там изпадна лист хартия. На него пишеше:
Скъпи, татко,
Пиша ти с огронмо съжаление и тъга. Трябваше да избягам с новата си приятелка, защото знаех, че ти и мама ще вдигнете скандал. Сандра е най-голямата ми любов, тя е много добра. Знам, че няма да одобрите връзката ми с нея, заради пиърсинга, татуировките, байкерските дрехи и факта, че тя е много по-възрастна от мен. Освен това тя е бременна.
Сандра смята, че ние ще бъдем щастливи заедно. Тя има ремарке в гората и куп дърва, които ще ни стигнат за цяла зима. Мечтаем да имаме много деца.
Сандра ми отвори очите за това, че марихуаната не е толкова вредна. Ние планираме да я отглеждаме сами и да я продаваме на другите членове на комуната, за да имаме пари за кокаин и екстази. А през това време ще се молим да бъде намерено лекарство за СПИН, за да бъде излекувана Сандра. Тя заслужава това!
Не се притеснявай, татко, аз съм на 15 и сам мога да се погрижа за себе си. Някой ден ще дойдем, за да се запознаете с многочислените си внуци.
С много любов, твой син Дени.
P. S. Татко, всичко това съм измислил. Аз съм у Митко. Просто исках да ти напомня, че има и по-страшни неща, от лошите оценки в бележника. Позвъни ми, когато мога да се върна!

Тази опера днес е модерно класическо чудо. Тя присъства във всеки списък на съвремените чудеса. Обичана е толкова, колкото и „Конкорд”.

Прекалено малка, за да побере на сцената си някое голямо оперно произведение, а в същото време е доста „стара” за творение на съвремената архитектура.

Един шегаджия казва, че Австралийската национална опера е принудена  да използва „сцената в Сидни, докато оркестърът ѝ е в Мелбърн”.

Историята на това модерно чудо, отнело три години за компютърна обработка, за да бъдат изчислени бетоните криви, които младия архитект Йорн Утсон е скицирал в своя бележник. Те се преплитат с древния разказ, в който се говори как богинята Артемида сама поставя огромните мраморни греди на архитрава в своя храм, както и с информацията, че титаний и смола свързват сградата на операта, която е намек за новаторски технологии.

Когато се изкачвате в операта, усещането е подобно на това при изкачването на пирамидите.

Повечето смятат, че възрастните често забравят, но има хора на 80 години, които имат изключителна памет, а се срещат младежи, които нищо не могат да запомнят, а това често води до проблеми.
Това изключения ли са? Коя е причината, поради която забравяме? Има ли изход от положението?
За да имате отлична памет трябва редовно да я тренирате, в противен случай разсеяността ще бъде ваш спътник.
Как да тренираме паметта си?
Живей век и век се учи. В процеса на обучението запомняте нещо ново, мислите, разсъждавате, достигате до някакви изводи. Вие работите с главата си, а това подобрява паметта ви.
Бъдете любознателни! Задавайте колкото може по-често въпроси от вида на: За какво? Защо? Къде? По такъв начин вие ще станете не само най-ерудирания човек сред познатите си, но ще развиете и своята памет.
Повече четете-книги, вестници, списания и се старайте да запомните прочетеното. Най-лесния начин за това е като го споделите с близки и познати.
Внимателно обмисляйте постъпките си, като добре преценявате, всички „за“ и „против“.
Заведете си бележник, в който да вписвате дейностите си за деня и дни напред. Това ще ви помогне да се избавите от разсеяността си и ще станете по-точен и изпълнителен.
Избавете се от вредните си привички. Цигарите, алкохола, преяждането…. няма да окажат никаква полза за здравето ви, а паметта ви  не прави изключение.
Засилете физическата си активност. Заниманията ви със спорт и туризъм повишават кръвообращението на клетките в мозъка. Така те по-добре работят.