Тази опера днес е модерно класическо чудо. Тя присъства във всеки списък на съвремените чудеса. Обичана е толкова, колкото и „Конкорд”.

Прекалено малка, за да побере на сцената си някое голямо оперно произведение, а в същото време е доста „стара” за творение на съвремената архитектура.

Един шегаджия казва, че Австралийската национална опера е принудена  да използва „сцената в Сидни, докато оркестърът ѝ е в Мелбърн”.

Историята на това модерно чудо, отнело три години за компютърна обработка, за да бъдат изчислени бетоните криви, които младия архитект Йорн Утсон е скицирал в своя бележник. Те се преплитат с древния разказ, в който се говори как богинята Артемида сама поставя огромните мраморни греди на архитрава в своя храм, както и с информацията, че титаний и смола свързват сградата на операта, която е намек за новаторски технологии.

Когато се изкачвате в операта, усещането е подобно на това при изкачването на пирамидите.