На повърхността на Венера не винаги е било ад. Възможно е, там да е процъфтявал живот.

Животът на Венера може отново да се възобнови, ако идеята за „облачен град“ на НАСА се реализира.

Тъй като Венера е по-близо до Земята, отколкото Марс, възможно е,  космическа станция първо да се прати там.

Въздушният град на НАСА ще се движи на 50 километра над повърхността на Венера. На тази височина условията са твърде подобни на Земята.

На него преселниците ще бъдат защитени от смъртоносната слънчева радиация.

Дирижабъл по-лек от въздуха, ще може да плува в атмосферата на Венера в течение на 30 дни, а пътят до там и обратно ще отнеме повече от година.

Станко хвърли чантата си и се отпусна на меката кожена седалка. Анелия беше сложилa вода с лимонов сок на масичката. Станко напълни чашата си и отпи голяма глътка.

– Колкото повече мисля за положението, толкова по-лошо става. Не мога да разбера срещу какво точно сме изправени.

– Спомням си, че преди година една жена ми разказа странна история, – подхвърли Ивайло, но не довърши мисълта си.

– С един архитект разгледахме видеозаписа, който успяхме да направим, – каза Станко. – Той изчисли, че кулата, която видяхме под водата струва най-малко сто милиона долара.

– Имаш ли представа какво е предназначението ѝ?   – попита Пламен.

– Очевидно е построена над неотбелязани досега залежi от метан-хидрат, – предположи Станко.

– Ти беше много предпазлив, когато ми се обади, – прекъсна го Лазар. – Какво е това нещо? Не съм чувал за него.

– Не ти съобщих подробности, защото мисля, че някой подслушва комуникациите ни, – уточни Станко. –  Иначе от къде ще знаят  кога да включат кулата?

– Метан-хидратът е бъдещето на енергетиката, – започна да обяснява Владимир. – Представлява лед с метан, затворен в кристална решетка. Чел съм, че в тези залежи от въглеводороди на дъното на океана е затворена повече енергия, отколкото е необходима, за да задоволи потребностите ни за цели векове. Ресурсите от метан-хидрат са по-големи от въглищата, петрола и природния газ, взети заедно.

– Големите петролни компании се мъчат да разработят технология за експлоатацията им,  – допълни Станко. – но ще минат още много години преди това да стане реалност. Проблемът е, че залежите са нестабилни. Подводно свличане или земетресение може да стане причина милиарди тонове метан-хидрат да се изпарят и да изригнат. Ето защо експлоатацията е трудна. Петролната платформа може да наруши равновесието на метан-хидрата и да предизвика изригване, което ще разруши и освободи тонове парников газ. Природозащитниците правят всичко по силите си, за да предотвратят бъдещото му използване.

– Логично е – измърмори Анелия.

– Опасността е реална, – каза Лазар.

– Подводно свличане е освободило наведнъж огромни залежи по крайбрежието на днешна Норвегия, – каза Владимир. – Милиардите тонове метан-хидрат, които са стигнали до атмосферата, са повишили температурата в света и са спомогнали за бързото настъпване на края на първия ледников период.

– Каква е тази организация, която е намерила залежи от хидрати толкова навътре в океана? – замисли се Станко. – Доколкото ми е известно, никой не е търсил там. А кулата е направена или да охлажда хидратите, като вкарва разтвор от студена морска вода в дъното, или да ги затопли и да причини катастрофално изригване.

– Но защо? За какво му е на някого да го прави? – попита Пламен.

– Предполагам, – започна малко несигурно Владимир, – че кулата поддържа стабилността на метан-хидрата. Според експедиция на Националната агенция по океанография и метеорология преди десет години това течение не е съществувало. Те предполагат, че се е зародило в резултат на глобалното затопляне.

– Хората от тази организация, която е открила залежите, – предположи Анелия, – са осъзнали, че ако не направят нещо, за да попречат на топлината да разтопи леда, ще стане екологична катастрофа.

И все пак това бяха само предположения. Но кой стои зад всичко това?

Почти три часа Жана и Роси обикаляха поредния търговски център с множество магазини. Доктор Райнов бе преписал тази пазаруваща терапия за да откъсне Роси от тежката атмосфера в болницата.

Наближаваше обяд. Наоколо сновяха майки с детски колички и по-възрастни жени. Двете приятелки се качваха по етажите, слизаха по ескалаторите и се заливаха от смях като ученички.

Роси имаше чувството, че участва в маратон. Тялото ѝ бе отслабнало и доста изтощено. Комбинираното лечение с химиотерапия и лъчетерапия атакуваха не само рака, но и самата нея. Всичко това бавно и постепенно я убиваше. Косата ѝ не бе опадала нацяло, но бе много изтъняла.

Първоначално Жана бе намислила да заведе Роси в някой салон за красота, но после се отказа. Положението на приятелката ѝ бе доста травмиращо, нямаше нужда да го усложнява още повече.

– Дай да го нося, – Жана протегна ръка към пакета, който носеше Роси.

– Да не съм саката, – дръпна се на шега Роси.

– Не исках …..

Роси се усмихна.

– Знам. Просто, когато си болен, хората започват да се държат с теб някак покровителствено. Карат те да се чувстваш по-различен, но и отблъскващ. Сякаш ти е пораснала опашка или ушите ти са станали по-големи. Навярно външно изглеждам слаба и немощна, но от вътре съм си същата ….

– Знам, – каза Жана и я прегърна.

– Това е един доста неприятен начин, чрез който можеш да разбереш, кои са истинските ти приятели. От както влязох в болницата, Владо всеки ден идва и ми носи цветя и храна. Дръж се за него, Жана, той е прекрасен човек, не го изпускай!

– За това мога да поспоря, – засмя се Жана. – Вярно е , че работата му не е лека, но в сравнение с отглеждането на две деца….. – Жана махна с ръка.

Двете вървяха към колата и мълчаха. Изведнъж Роси вдигна глава и се усмихна.

– Не ме гледай така, ще се оправя, – каза тихо тя.

– Непременно, – каза Жана.

Тя се опитваше да се зарази от оптимизма на Роси, но ѝ бе трудно да лъже и не можа да скрие сълзите в очите си.

– Повече се притеснявам за Миро, – каза неспокойно Роси. – Все за някъде заминава, а аз се страхувам, че ще умра, а той ще е далече от тук.

– Всичко ще се оправи. Не се тревожи, – опита се да я успокои Жана.

В последно време Роси сънуваше кошмари. Тя знаеше, че Миро има неприятности, но не можеше да му помогне, а това още повече я измъчваше и натъжаваше……

До 2018 г. 100% от електрически влакове в Холандия ще бъде прехвърлена на ветрена енергия. Енергията ще бъде доставяно от вятърните станции, разположени в Холандия, скандинавските страни и Белгия.

Холандският железопътен превозвач през 2014 г. подписа договор с фирма, занимаваща се с производството на електроенергия от алтернативни източници.

През 2015 г. с вятърната енергия работят около половината от всички влакове. Според документа, през 2016 г. чрез алтернативен източник на енергия ще се движат 70% от влаковете, а през 2018 г. в Холандия, всички електрически влакове ще преминат на възобновяеми ресурси.

По този начин, холандското правителство планира да намали значително емисиите на въглероден диоксид в атмосферата.

Холандците наскоро са завели дело срещу тяхното правителство. Те поискали от 2020 г., намаляване на емисиите на CO2 с 25% в сравнение с 1990 година.

Експерименталната гора създадена от американските учени, представлява най-чувствителната екосистема.

На оградено място в торфено блато растат хвойнови дървета.

По време на изследването климатолозите повишават концентрацията на въглероден диоксид и температура на въздуха, за да се предскаже влиянието на глобалното затопляне върху съдбата на Земята.

В торфено блато в северната част на щата Минесота, където преобладават хвойнови дървета, е построен корпус под открито небе. Височината му е 8 метра, а площта е 8,1 хектара.

Поставените дъски позволяват на учените да минават над тресавището без да го докосват.

Концентрацията на въглероден диоксид в корпуса се увеличава двойно в сравнение със сегашната атмосфера, а температурата е почти с 9 ° по-висока в сравнение с тази зад границите на участъка.

Тези блата поглъщат въглероден диоксид, но при по-високи температури, започват да изсъхват и сухият торф излъчва CO2.

Хвойновите гори разположени в северната част на Земята, не са свикнали на жегата и високите температури.

Очаква се експериментът да продължи 10 години.