Военните дирижабли по време на Първата световна война често летели на голяма височини, за да бъдат недостъпни за вражеската артилерия.

Когато летели в облаците немците изобретили спускаема кошница на кабел с дължина до километър.

Намиращият се в нея офицер чрез телефонна връзка коригирал курса на съда и давал команди за хвърляне на бомби.

Членовете на екипажа, много обичали тази работа, защото кошницата била единственото място където можело да се пуши.

Започвайки кариерата си като колоездач и строител,  Глен Къртис преминал към мотоциклета, а след това се заел с разработване на двигатели за дирижабли.

Той се присъединил към новаторската изследователска група „Aerial Experiment Association“.

Строил е летящи апарати и е допринесъл за формирането на компанията „Curtiss Aeroplane and Motor Company“, която сега е част от „Curtiss-Wright“.

Пневматичната пощата като пощенска услуга е предложена още през 1667 г. от френския физик Дени Папен.
През XIX век е построен план за пневматична поща, с помощта на която писмата от Лондон можели да се получат в Париж само за половин час.

Тази идея активно развивал френският инженер Жан Батист Берле.

По-късно Жан Батист измислил система за пневматично почистване на нечистотиите.

От 1 март 1882 г. пневматичната система за отпадъци се използвала в две области на Париж. Там тя добре се е доказала.

На самолет АНТ-20 „Максим Горький“  се е използвала пневмопоща.

Прага е последния град, в който функционира пневмопоща. Тя е била закрита през 2002 г.

Пневмопощата е една от ярките машини заедно с парната машина, пишещата машина, дирижабъла и телеграфа.

Хора летящи с дирижабъл, казват, че първото правило, на което се учат е да обърнат „въздушния си кораб“ към вятъра и да летят срещу него. Така вятърът ги вдига на по-голяма височина.

От къде са научили тази мъдрост? Когато птиците летят за удоволствие, те се отпускат по вятъра, но ако ги заплашва някаква опасност, бързо се обръщат на другата страна., против вятъра и излитат нагоре към слънцето.

Страданията са Божиите ветрове, но те издигат човек на по-високо ниво, по-близо до Бога.

Може би сте забелязали, че в някои летни дни въздухът толкова много се нагрява, че не може да се диша. Но изведнъж се появяват облаци, които носят благословение на земята.

Когато се надигне буря, святка мълния, трещят гръмотевици, но въздухът се изчиства и струя от нов живот напълва атмосферата, светът се освежава.

Живота на човека се подлага на подобни закони. Когато дойде буря, атмосферата се променя, става по-ясно и частица от небето „слиза“ на земята.

Пречките в живота ни, трябва да предизвикат песен в нашето сърце.

Вятърът свободно се носи над моретата, но не и когато го спират клоните на боровете или нежните струни на еоловата арфа. Тогава ние слушаме мощната му песен, изпълнена с красота и сила.

Нека душата ти се носи през препятствията на живота, през мрачните гори на тъгата и даже през нищожните раздразнение в ежедневието, и тогава тя ще придобие свой певчески глас.

Изразът „летящ като шперплат над Париж“означава да останеш без работа или да претърпиш неуспех.

Съществуват няколко версии за произхода на фразата.

Тя е възникнала в началото на 20 век, когато в много вестници се е обсъждал полета над Париж с дирижабъл „Фленер“.

С течение на времето, изразът навлязъл в говорим език и добил преносно значение. Неясното име на дирижабъла се превърнало в много по-популярно „фурнир“ – „шперплат“.

През 1908 г. известният френски авиатор Огюст Фанер направил демонстрационен полет над Париж, но се сблъскал с Айфеловата кула и е починал трагично. След това известният меншевик Мартов написал във вестник „Искра“: „Царска режим лети към своята гибел толкова бързо, колкото господин Фанер над Париж“.

Този идиом е възникнал през 1987 г. в резултат от грешка при печатането на издание на  вестник „Комсомолская правда“.