Жителите на много градове в света забелязали, че на улиците им имало малко врабчета. Това силно обезпокоило гражданите.

Изчезването на какъв да е вид свидетелства за нарушението на местната екосистема.

Учените веднага започнали да търсят отговор на въпроса: Защо врабците са изчезнали от градовете?

Оказало се, че причината за това е модернизирането на градското пространство.

През последните години големите градове са станали много шумни и претъпкани с автомобили. Екологичната обстановка в тях е станала много лоша.

За това врабчетата предпочитат да се преместят в предградията или селски райони, където е тихо, зелено и има много храна – различни насекоми.

По време на скорошното си гмуркане в Червено море Виталий Базаров забелязал как нещо безкрайно дълго пълзяло по дъното.

Причудливото същество се оказало морска краставица от вида Synapta maculate, тя прилича на змия и може да достигне 2-3 метра дължина.

В света съществуват 1200 вида морски краставици. Някои от тях изглеждат като космат червей, други наподобяват на картоф. Някои от тях използват, за да се придвижват по дъното, малки тръбовидни крака, а други включително и Synapta, пълзят като извършват вълнообразни движения.

Морските краставици, независимо от своето име, съвсем не са зеленчуци. Тези безгръбначни действат като филтри и са много важни за екосистемата.

А в същото време те са забранен деликатес и са много ценни за медицината. Търсенето им в Азия подхранва разцъфтяването на черния пазар.

Зоолози от Университета на Британска Колумбия за първи път са открили организъм, чието съществуване е известно, но отдавна е станал неуловим.

Диплонемидите са едни най-многочислени планктони, открити преди десетилетия, благодарение откриването на един единствен ген, изолиран от морските екземпляри.

Те дълго време били игнорирани от биолозите, докато не се изяснило, че те са често срещани в океана. До сега диплонемидите не са улавяни и не са наблюдавани в естествена среда.

Първите снимки на такива организми зоолозите са успели да направят, когато събирали проби в дълбоките води край бреговете на Калифорния.

Оказало се, че диплонемидите включват различни видове, имащи относително голям геном, голяма част от който е образуван от отпадъчна ДНК. За тях е характерен бърз обмен на веществата. Техен източник на храна са водораслите и други микроскопични организми.

Според учените, числото на диплонемидите може да достигне трилион. Вероятно тези прости организми играят важна роля в морските екосистеми.

Отпадъчната или некодираща ДНК, са участъци от ДНК, функциите на които не са установени. Тя включва участъци и последователности на интрони между гените, а също повтарящи се такива.

В края на Втората световна война в Гуам била случайно внесена кафява дървесна змия.

Тази змия била малко отровна и не била опасна за хората, но се превърнала в истинско бедствие.

Змиите унищожили почти всички птици и често правели късо съединение върху проводниците за високо напрежение.

По-рано в Гуам змии нямало, но сега те са по 2 хиляди на квадратен километър.

Гуам вече е популярен като Рая на паяците и змиите. Причината за всичко това е, че островът е затворена екосистема и няма как популацията на видовете да се разсее.

Седяха сред руините на селище, което някога са наричали Ринпоче Ла. Едва ли щях да намерят нещо, всички сгради бяха разрушени.

 – Завоевателите убили един милион тибетци и удвоили населението на страната чрез принудителна миграция на етнически китайци, – каза Митко.

 – Но Ринпоче Ла останало сгушено в долината си, – подчерта Симеон. – Селището е останало неизвестно, носели се само слухове за него. Номадите, които рядко се осмелявали да се приближат до страховитата планина, понякога разказвали за Ринпоче Ла.

– Разбирам защо са останали скрити за останалите, – намеси се Мая. – Погледнете, освен с географското си положение, долината е била изолирана и от река. Преминаването ѝ през зимата е било трудно, а през лятото – невъзможно.

Стигнаха края на долината. Там се е намирал манастирът. Според ръкописи, които бяха намерили, това била централната пететажна сграда, заобиколена от пристройки и опасана с висока десет и широка три метра каменна ограда, измазана с хоросан. Долината зад отшелническото убежище завършвала в отвесна тридесет метрова скала с извисяващи се каменни крепостни зидове от двете страни.

 – Селото  е било разположено в подножието на манастира и се е състояло от каменни къщи, сякаш израснали от скалата, – каза Митко. – Ринпоче Ла приличаше на тясна ивица, изсечена в планината, затова до него е достигала малко светлина, която се е разсейвала от потока, извиращ от безбройните геотермални пукнатини.

 – Вероятно парата е осигурявала на селото закрила и средства за препитание, – предположи Симеон.

 – Знаете ли, че микроорганизмите, които виреят в горещата вода на изворите, – засмя се Мая, – са основата на странна хранителна верига, подобна на тази в термалните отвори в дълбините на океаните, наричани черните комини.

– Но как са се хранели, нали не е имало достатъчно светлина? – попита Симеон.

– При липсата на светлина съществата зависят от хемосинтезата – превръщане на химичната енергия в живот, – поясни Мая. – Микроорганизмите около стълбовете от черен пушек се хранят с екзотични комбинации от химични съединения, изригващи от недрата на земята, а на свой ред те хранят безброй причудливи форми на живот – кръгли червеи, достигащи метър и осемдесет, различни видове миди и раци, каквито няма никъде другаде в света и риби, които издържаха на неимоверно високата температура.

– Разликата в Ринпоче Ла е била, – каза Митко, – че на върха на хранителната верига са се намирали козите и яковете, които са ядели богатите на хранителни вещества водорасли и давали на селяните месо, вълна и мляко.

– Колко им е било добре на хората, – каза Симеон. – Другото предимство на живеещите сред геотермалните извори е, че са били осигурени с топлина. Не е било необходимо да събират дърва, за да отопляват домовете си и да готвят – това изискваше време и изтощава силите на населението в селата на Тибет.

С течение на годините долината се бе превърнала в само издържаща се независима екосистема, но сега всичко тук бе замряло. След унищожаването на манастира и селището край него, можеха да се видят само руини……