Йоана ходеше на църква, но там се чувстваше не на място си.

Тя се бореше с несигурността и самотата в училище.

Бе едва на петнадесет години, а се самонаряняваше и бе развила хранително разстройство.

На един Великден Йоана бе приета в интензивното отделение.

Там я срещна Исус.

Тя се бореше с това, което знае за Бога и собствената си самоомраза.

Изведнъж Исус ѝ каза:

– Чрез моите рани ти била изцелена и освободена. Никога не е трябвало да поемаш тази болка върху собственото си тяло. Аз вече я поех върху моето.

Това преобърна живота ѝ.

По-късно Йоана сподели:

– Дори не знаех, че това е от Писанието. Нямах никаква представа, докато по-късно не го прочетох в Исая.

Когато чувстваме срам, скръб или отчаяние за себе си или за това, което сме направили погрешно, има отдушник за нашата болка.

Неговото име е Исус – „той беше прободен за нашите прегрешения, той беше смазан за нашите беззакония. Прободен. Смазан. Това са дълбоките рани на сърцата ни, които Той носи на кръста и за които плаща изцяло.

Трифон изпухтя:

– Уморих се от младежки пастири, които преподават Притчата за талантите и след това ви молят да отидете да подредите някои столове. Ами ако имам друг духовен дар?

Моника се усмихна хитро:

– Моя дар е насърчение. Дори не е нужно да бъдете постоянно в църквата. Просто пиша на някого: „Надявам се, че сте забавлявали добре при подреждането на столове“. Това може да свърши чудесна работа.

Пламен предложи:

– Ако ви предложат да подреждате столове, завъртете глава и кажете: „Моя дар е друг, съжалявам.

– Погледни Дечо, – усмихна се Стефан, – той е много добър в подреждането.

– Е и какви големи заслуги е получил за това? – сбърчи нос Сашо.

– В крайна сметка ние не сме оценявани от това колко стола сме подредили, а какво е в сърцето ни, – уточни Моника.

– Ти по-добре си гледай насърчението, – с присвити очи я изгледа Станимир. – То ще бъде отбелязано на небето.

Марко бе пил, но въпреки всичко се качи в колата си и потегли.

Спря го полицай.

Марко си помисли:

„Край на кариерата ми, ще отида в затвора ….“

Полицаят го качи в колата си и го откара до дома му.

Марко попита:

– Ще ме задържите ли? Няма ли да ми направите акт?

– Давам ти благодат.

Въпреки това, Марко бе притеснен:

– Ако шефът ми научи, с мен е свършено …

След сутрешното съвещание шефът пожела да поговори с Марко.

– Знам какво е станало снощи, – каза му той, – но ти давам благодат.

Марко не знаеше как да реагира, стоеше втрещен.

– Искаш ли да дойдеш на църква с мен тази неделя? – предложи шефа му.

Той се съгласи.

И познайте за какво говореше пасторът?

Разбира се, за благодатта на Исус, която ни предлага спасение, когато не го заслужаваме.

Марко разбра посланието. В този ден той се довери на Исус като свой Спасител и пожела остатъка от живота си да посвети в служба на Господа.

Тодор бе израснал в църква. Той знаеше правилните отговори и библейските стихове. Как да се усмихне и да добави:

– Добре съм.

Но нищо от това не бе проникнало в сърцето му.

С напредването на възрастта, купоните, алкохола, наркотиците и клубовете изпълниха живота му.

Беше радостен, когато му обръщаха внимание и от това му се покачваше адреналина.

Една нощ нещата отидоха твърде далеч. Тодор бе предозирал.

Лежеше и усещаше как живота му си отива.

Тогава извика към Бога:

– Господи, не ме оставай да умра.

И Бог го послуша.

Този момент стана начало на нов живот.

Не просто по-чист, а преобразен.

Днес Тодор е лидер и баща, който следва Господа.

Същите уста, които някога са лъгали и проклинали, сега говореха истина и благославяха.

Братовчедите на Дамян живееха само на два километра от него. Те растяха разделени.

Семейството на братовчедите му забраняваха на децата си:

– Няма да общувате, със семейството на Дамян, нито със него.

Двете семейства нямаха общи събирания. Дори не разговаряха, ако случайно се срещнеха в местния магазин.

Когато братовчедите питаха, защо им налагат тази забрана, отговорът бе:

– Те не посещават църква и лошо могат да ви повлияят.

Минаха години.

Един от братовчедите дойде на погребението на по-големия брат на Дамян.

Той смирено се приближи до опечаленото семейство и каза:

– Моля да ни извините, за лошото отношение, което имахме към вашето семейство през всичките години до сега.

Връзката с този братовчед започна бързо да се възстановява.

Независимо дали сме наранили друг или сме били наранени, необходимо е смирение, откритост и често много работа, за да се възстановят разбитите взаимоотношения.

Но Бог може и ще ни помогне.