Хирург, архитект и политик започнали да спорят, коя професия е най-древна.

– Разбира се моята, – казал хирургът. – Когато Бог е създал от реброто на Адам жената, той се е нуждаел от помощта на хирург.

– Моята професия е още по-стара, – заявил архитектът. –  В края на краищата, когато Господ е създавал света от хаоса, той не може да не си е мислил за неговата архитектура …

– Това е така, – съгласил се политикът. – Но кой е създал хаос?

Малко преди Рождество семейство Иванови очакваше ново попълнение. На 24 декември Дора постъпи в болницата. Нейният мъж Марин с нетърпение очакваше раждането на третия си син, но …. следващите часове станаха едни от най-трагичните в живота му.

Раждането започна добре. Опитната Дора, вече родила две деца, бе търпелива и сдържана, но Марин беше неспокоен, имаше чувството, че нещо не е както трябва.

Изведнъж от едно от устройствата се издаде силен писукащ звук. Това бе сигнал, че сърцето на Дора е спряло.

Медицинският персонал бе в паника. Те направиха всичко възможно за да върнат Дора в съзнание.

Тези минути бяха най-жестокото възможно изтезание за Марин.

– Не мога да повярвам, че тя е мъртва и няма да се върне у дома, – мълвеше мъжът, сълзите му напираха и изобилно се изливаха върху лицето му.

Минаха четири минути, но сърцето на Дора така и не проработи.

Лекарите прекратиха опитите си да върнат Дора към живот и насочиха всички усилия да спасят детето.

Обясниха на Марин:

– Трябва да започнем да правим цезарово сечение.

В отделението цареше хаос, чуваха се викове на лекари, пищящи звуци на  устройства и уплашените гласове на медицински сестри.

Марин гледаше как разрязаха жена му, за да извадят детето му. Когато извадиха малкото, то не издаде звук, не се чу дългоочаквания първи вик.

Тогава лекарят с голяма болка сложи новороденото в ръцете на бащата му и ….тук се случи неочаквано чудо.

Детето пое дъх и след малко изплака.

– Той е жив! – – сияеше от радост Марин.

Това бе невероятно. Но още по невероятно стана, когато се канеха да откарат тялото на Дора в моргата. Тогава сърцето ѝ отново заби.

Никой не можеше да повярва на случилото се, но щастливия баща и съпруг не се нуждаеше от обяснения. Той със сълзи на очи показа на Дора сина им.

Какво се случи? Истинско рождествено чудо!

Наоколо гъмжеше от мъже, които пренасяха нещо в колички или на ръце. Приличаха на безброй мравки, които в неспирни колони се точеха към „съкровището“.

Един камион бе паркиран на тротоара. За него бе закачена верига. Другият ѝ край бе вързан за метална решетка преграждаща вратата на банката.

Моторът изръмжа и камионът потегли. Решетката подаде и се откърти. Мъже с брадви и лостове разбиха вратата. Тълпата като обезумяла се втурна в банката.

Някой се развика:

– Вътре е заредена бомба.

Хората се отдръпнаха назад, а тези, които бяха успели да влязат, тичешком напуснаха сградата.

– Сигурно някой е искал сам да обере парите, за това е дал фалшива тревога, – обади се женски глас от тълпата.

Изведнъж хората пак се юрнаха в банката, но скоро излязоха с празни ръце. Главите им бяха клюмнали, а в очите им се четеше отчаяние.

– Обрали са всичко, преди да избягат, – недоволно мърмореше някой.

– Негодници и крадци, това са те, – роптаеше белокос мъж.

Магазините, ресторантите, хотелите, обществените сгради, …., дори болниците не бяха подминати от мародерите.

Навсякъде се разнасяха компютри, телевизори, вентилатори, бюра, столове, огледала, скъпи сервизи, чинии, чаши, …

– Те ни откраднаха, свободата, парите и правото на избор, – ревеше едър мъж, като сочеше към една от правителствените сгради.

– Хората си мислят, че сега могат да вземат всичко, – махна с ръка един старец. – Сякаш това може да замени отнетото.

– Тези, които крадяха от народа, – извика младеж, целият зачервен и настървен, – се скриха и избягаха.

– Какво е един прашен компютър, срещу десет години отнет живот, – разсъждаваше мъж съсипан от мъченията и изтезанията в затвора.

– Накъде си помъкнал този телевизор, – скара се един едър мъж на слабичък младеж, който едва се движеше под товара си. – Нали гръмнаха електростанциите. Забрави ли, че и ток няма.

Някой се движеха като унесени, без нерви, без чувства, повлечени от общия поток на безумието. Други клатеха глава и премигваха само с очи.

Войната бе отровила хората и от тях изригваха тъмни желания и спотаени страсти. Бе се отворил адът на човешките емоции.

– Обещаваха ни да отворят вратите на свободата, но вместо тях открехнаха тези на хаоса, – каза с треперещ глас старец, целия в дрипи и рани по главата и ръцете……

На 21 септември 1997 г. в резултат на деление на нула в компютърната система за управление на крайцера USS Yorktown  на Военноморския флот на САЩ, били изключени всички машини в системата.

В следствие на това системата за задвижване на кораба спряла да работи.

Ако разделим кое да е чило на нула се получава безкрайност.

Деленето на нула внася хаос в математиката, за това не бива да се дели на нула.

Редът в този свят е нестабилен и несигурен. Всеки ден край нас звучат отчаяни думи, неувереност крещи от страниците на вестниците и телевизионните екрани. Около нас цари пълна бъркотия и хаос.

Ако вие сте вярващ в Бога човек, трябва да се опрете на нещо стабилно, а това е неизменното Божие Слово.

При Бога няма двойни стандарти. Той не казва едно днес, а друго утре. Той вчера, днес и завинаги е един и същ.

Ако вие предоставите на Божието Слово безвъзвратно властта върху своя живот, То ще ви даде стабилност във време, когато всичко край вас се разпада и руши.

Ако оставите Бог да реши всичките ви жизнени въпроси, вие ще бъдете уверени, когато другите са объркани. Ще имате мир, а другите ще бъдат под натиск. Ще побеждавате, когато другите търпят поражения.

Какво означава да повериш цялата власт на живота си на Божието Слово? Това е да вярваш, какво казва То, а не това, което говорят хората или обстоятелствата.

Вземи решение днес и живей с вяра, а не с това, което очите ти виждат.

Смело дай властта на живота си на Божието Слово и този нестабилен свят, няма да може да открадне мир ти.