Наоколо гъмжеше от мъже, които пренасяха нещо в колички или на ръце. Приличаха на безброй мравки, които в неспирни колони се точеха към „съкровището“.

Един камион бе паркиран на тротоара. За него бе закачена верига. Другият ѝ край бе вързан за метална решетка преграждаща вратата на банката.

Моторът изръмжа и камионът потегли. Решетката подаде и се откърти. Мъже с брадви и лостове разбиха вратата. Тълпата като обезумяла се втурна в банката.

Някой се развика:

– Вътре е заредена бомба.

Хората се отдръпнаха назад, а тези, които бяха успели да влязат, тичешком напуснаха сградата.

– Сигурно някой е искал сам да обере парите, за това е дал фалшива тревога, – обади се женски глас от тълпата.

Изведнъж хората пак се юрнаха в банката, но скоро излязоха с празни ръце. Главите им бяха клюмнали, а в очите им се четеше отчаяние.

– Обрали са всичко, преди да избягат, – недоволно мърмореше някой.

– Негодници и крадци, това са те, – роптаеше белокос мъж.

Магазините, ресторантите, хотелите, обществените сгради, …., дори болниците не бяха подминати от мародерите.

Навсякъде се разнасяха компютри, телевизори, вентилатори, бюра, столове, огледала, скъпи сервизи, чинии, чаши, …

– Те ни откраднаха, свободата, парите и правото на избор, – ревеше едър мъж, като сочеше към една от правителствените сгради.

– Хората си мислят, че сега могат да вземат всичко, – махна с ръка един старец. – Сякаш това може да замени отнетото.

– Тези, които крадяха от народа, – извика младеж, целият зачервен и настървен, – се скриха и избягаха.

– Какво е един прашен компютър, срещу десет години отнет живот, – разсъждаваше мъж съсипан от мъченията и изтезанията в затвора.

– Накъде си помъкнал този телевизор, – скара се един едър мъж на слабичък младеж, който едва се движеше под товара си. – Нали гръмнаха електростанциите. Забрави ли, че и ток няма.

Някой се движеха като унесени, без нерви, без чувства, повлечени от общия поток на безумието. Други клатеха глава и премигваха само с очи.

Войната бе отровила хората и от тях изригваха тъмни желания и спотаени страсти. Бе се отворил адът на човешките емоции.

– Обещаваха ни да отворят вратите на свободата, но вместо тях открехнаха тези на хаоса, – каза с треперещ глас старец, целия в дрипи и рани по главата и ръцете……

В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?

Едно полско семейство като наследство получило къща, която е на стотина години. Между другото, бившите собственици са се опитали да съхранят всичко старо и не са искали да изменят нищо в обстановката. В резултат на това младо семейство получава дом приличащ на тези показани във филмите на ужасите.

С помощта на професионален дизайнер старият дом се превърнал в доста съвременна хъша. В интериорния дизайн са приложени широка гама от цветове, от бяло до светло червено. Всички предмети в дома са нови с изключение на малък брой от тях. Стаите са напълно обновени, включително кухнята, трапезарията и банята.

На втория етаж се намира голяма спалня и баня. Плюс това има тоалетна, място за съдомиална машина и сушилна.

На входа се виждат огледала обработени с лазер, които превръщат хола на старата къща, в гостна от новия век.

Новото семейство е вдъхнало живот на старата къща.

На физиците им се отдало да създадат светлина от нищото. И това не е чудо, а проверка на принципи от квантовата физика.

Съгласно квантовата теория, вакуума не е просто празно пространство. В него непрекъснато се променя енергията. Раждат се и умират двойка виртуални частици и античастици. Независимо от виртуалността си, те могат да оказват натиск. Това се нарича статичен ефект на Казимир и вече е потвърдено експериментално.

В теорията съществува и динамичен ефект на Казимир, според който вакуумните колебания се превръщат в реални частици, в частност фотони. Именно това са наблюдавали и учените.

Статистическият ефект на Казимир се наблюдава, когато две огледала се намират на много малко разстояние. В това пространство раждащите се и умиращи фотони притежават някаква дължина на вълната. От тях ще съществуват само тези, които имат дължина равна на разстоянието между огледалата или вписваща в него цяло число пъти. А останалите вълни ще бъдат подтиснати вследствие, на което налягането вътре ще бъде по-малко от външното, с което се обяснява възникващата сила.

За динамичния ефект на Казимир огледалата трябва да  трептят с голяма скорост. Това може да се осъществи много трудно, за това физиците приложили малка хитрост.

Те поставили метална повърхност в силно магнитно поле трептящо 11 милиарда пъти в секунда. Това предизвикало деформация на повърхността със скорост от  около 5% от тази на светлината.

На изхода започнали да се появяват фотони. Свойствата на зарегистрираните фотони показват, че те се раждат по двойки.