Мехмед живееше в малка къща построена в земя, която се намираше в северен Ирак. Изкарваше с много труд прехраната на семейството си. Имаше седем деца.

Когато терористите от Ислямската държава нахлуха в Мосул и околните райони, той ги прие с радост. Ненавиждаше християните и казваше за тях:

– Тези „неверници“ трябва да бъдат убити и заличени от лицето на земята.

Три месеца по-късно екстремистите от Ислямската държава завзеха дома му и го превърнаха в склад за оръжие.
На Мехмед това съвсем не се хареса и даде отпор на действията им:

– Какво правите? Това е моя дом! Къде ще отида със семейството си? Аз съм ревностен мюсюлманин, защо ми причинявате това?

Най-напред не му обръщаха много внимание, но когато продължи да се съпротивлява, го пребиха и отнеха жена му. Той повече не я видя.

Ръцете на Мехмед бяха счупени от побоя, а гърдите му бяха натъртени и едва дишаше. Няколко от ребрата му бяха натрошени.

Успя да избяга с децата си в пустинята и там опъна палатка.

Колкото повече Мехмед изучаваше исляма, толкова повече съмнения и недоверие се пораждаха у него. Та нали бойците от Ислямската държава, мюсюлмани като него, го третираха като най-долно същество. Мъчеха го и го биеха, заради неподчинението му.

В един неофициален лагер местни мисионери помогнаха на Мехмед и децата му.

– Първият човек, който се погрижи за раните ми, бе християнин, – свидетелстваше по-късно Мехмед. – Той носеше Библия и се помоли за мен. Отначало не го разбирах, но в него видях Христос. Когато ми подари Библия, му казах, че ще ми трябва чудо, за да приема това, което казва.

Изучаването на Библията с местния мисионер, през следващите месеци, доведе до чудото, което не вярваше Мехмед, че може да стане.

– Приех Исус Христос като Господ на живота си, – казваше  с гордост покаялият се мюсюлманин. – Това е истинско чудо! Сега обичам всички хора!

Ирак е една от страните в Близкия изток, където много мюсюлмани се обръщат към Христос. Те бяха оставили разрушените си домове и постъпиха в импровизираните лагери, където усещаха Божията любов и предаваха живота си на Бога.

Господ извършваше чудеса с тях. Той ги променяше, изцеляваше и освобождаваше от веригите на злото.

Много от тях се присъединиха към църква, изпращаха децата си в библейски училища и с голяма страст и настойчивост участваха в домашните молитвени групи.

Хирург, архитект и политик започнали да спорят, коя професия е най-древна.

– Разбира се моята, – казал хирургът. – Когато Бог е създал от реброто на Адам жената, той се е нуждаел от помощта на хирург.

– Моята професия е още по-стара, – заявил архитектът. –  В края на краищата, когато Господ е създавал света от хаоса, той не може да не си е мислил за неговата архитектура …

– Това е така, – съгласил се политикът. – Но кой е създал хаос?

Жена се е родила без уши и за първи път е чула гласа си, след като ѝ поставили слухов апарат.
Сали Евънс от Госпорт, графство Хемпшир се е родила с вродена деформация на ушната раковина в резултат, на което нейното дясно ухо не било напълно оформено, а направо е зараснало в кожата.
На 35 години ѝ направили операция, при която ѝ инсталирали слухов апарат.
Костно закрепеният слухов апарат предава колебанията чрез винт, вграден в костта, точно в слуховия нерв, заобикаляйки ушния канал.
Когато включили устройството, жената за първи път чула гласа си.
Втората част от процедурата включвало отделянето на хрущялно ребро и направата на протеза. По този начин лекарите възпроизвели външната част на ухото.
Дълго време медиците не знаели как да помогнат на Сали. Но положението се променило от пластичната хирургия.
Микротията е вродено недоразвиване на ушната раковина или нейното пълно отсъствие.
Даденото отклонение се среща много рядко. Вероятността за раждането на дете с микротия е едино на 10 000.

Такива роботи  М- Blocks са създадени в Масачузетския технологичен институт.
Те имат кубична форма. Нямат външни движещи се части. Могат да се претъркалят от една страна на друга, да правят скокове, да се изкачват един върху друг и да изпълняват акробатични елементи.
Вътре в M-Blocks се намира маховиково колело, което се върти със скорост 20 хиляди оборота в минута. При спиране, колелото придава кинетичен момент на куба в резултат , на което той се движи.
На всяко ребро на М-Blocks, както и на страничните повърхности, са разположени по определен начин постоянни магнити. Те позволяват на роботите да се съединяват едни с други и да формират различни фигури.
Интересното е, че магнитите са цилиндрични и са закрепени така, че да могат да се въртят. Това е необходимо при докосване на еднакви полюси на кубовете. Тогава става изменение на полярността, за да се съберат двата куба.
В бъдеще изследователите са планирали да намалят размерите на роботите и да ги научат да действат на по-големи групи по няколко стотин броя.
Конкретната цел е да се създадат мини роботи,  които могат да се идентифицират един с друг, да се обединяват по заповед на оператора и да формират различни конструкции.
Различни видове на такива блокове могат да изпълняват няколко функции : например, роботът може да бъде оборудван с малка видео камера, а някои със сензори от един или друг тип, осветителни светодиоди, допълнителни батерии и т.н.
Изследователите се надяват , че рано или късно малките самостоятелно сглобяеми роботите ще могат да изпълняват сложни задачи, като например, ремонтна работа в трудни или опасни места за човека, като замърсени територии, за разузнаване, събиране на информация и т.н.