Ако мечтаете за нещо как да го направите и то е нужно, това е добре., но лошо е да се седи и да се мечтае, когато трябва да се действа.

След като Господ откри на Своите ученици истината, Той не ги остави да се уединят и да размишляват над нея.

Нужно е да влезем във връзка с Бога, за да разберем, какво иска Той от нас. Ако Господ вече ни е казал какво е нужно, а ние бездействаме и мечтаем, то това което правим е напразно и е безполезно, от него не можем да очакваме благословение.

Бог непременно ще ни раздвижи, да не седим, нито да стоим, Той задължително ще ни изпрати някъде.
Бъдете внимателни и не се отдавайте на безполезни мечти, когато Бог всичко вече ви е казал.

Позволете на Господа да стане източник на всичките ви мечти, радости и възторзи, а след това идете и действайте според това, което Той ви каже.

Ако сте влюбени, няма просто да седите и да мечтаете за любимия си, а ще се постараете да направите нещо за него. Това очаква от нас и Исус Христос. Щом Бог всичко нужно вече ние казал, нека му се доверим и да не бездействаме.

Всеки ден взимаме решения. Кога да се събудим? Какво да ядем? Къде да отидем през деня.

Някои са много важни, защото се отнасяме за пътя, които следваме в живота си.

Тези, които са около нас, нашето образование, приятелите, хората, от които се възхищаваме, оказват огромно влияние върху избора, които правим.

Като майка съм вземала много решения за децата си, когато са били малки. Когато пораснаха, дадох им възможност, сами да избират, независимо дали ми харесва това, което са решили, трябваше да приема техния избор.

Христовите ученици също направиха своя избор. Симон и Петър чуха призива на Учителя: „Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци“. Този призив определи курса на живота им.

Бог винаги ни дава право да избираме свободно. Ние сами решаваме дали да се молим всеки ден, да четем Словото, да помагаме на другите, когато са в нужда, да ходим на църква.

Ако се научим да възлагаме вярата си в Бога и Му позволим да ни води, ще имаме увереност в решенията, които взимаме.

Когато Исус беше разпнат, Неговите ученици се изплашиха, че ще ги постигне същото. Лъчът на надеждата, който бяха открили в Него, бе прикован на кръста.

Но Божията сила превърна отчаянието в надежда. Христовото възкресение запали пламък, който никога няма да угасне.

Понякога ситуациите в живота ни довеждат до отчаяние, но Божията сила, която надвишава всичките ни представи, преобръща отчаянието и ние получаваме надежда.

Чрез вяра и молитва, можем да се доверим изцяло на нашия любящ Баща, Който може да ни възстанови напълно.

Това е последното идване на училище, за се дразни всеки закъснял с прозвището „сънливия Томас“.

Празника на св. Тома се чества в Холандия на 21 декември, това е най-краткия и най-тъмния ден на годината. Този ден е последния в училище преди Рождественската ваканция.

През този ден в училищата се практикува много интересна традиция. На 21 декември всички ученици се стараят да дойдат, колкото може по-рано на училище. Всеки, който пристигне си пише името на дъската.
А този, чието име е последно в списъка, цял ден ще го дразнят, като го наричат „сънливия Томас“. В този ден е срамно да се спи много.

Даже учителят се страхува да закъснее този ден. Причината не е, че ще бъдат мъмрени от началството си за това за това, а защото ще бъдат провъзгласени от своите ученици за „сънливия Томас“.

Обикновено на този ден да се сложи край на всяка основна подготовката за Рождество. Според народните вярвания се твърди, че Рождество идва заедно с Тома.

Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата в годината и се нарича „нощта на двата хляба“. В тази нощ успяват да направят две печения подред.

Интересно е да се отбележи, че в тази нощ излиза известния черен рождественски хляб във вид на звезда.

Един учител казал на учениците си:

– Когато пробваш да направиш хората добри, мъдри, свободни, въздържани и великодушни …..

– И успявате ли да ги направите? – прекъсна Матей учителя си.

– Когато се трудиш да изработиш всичко добро в учениците си, неизбежно ще дойде желанието да ги натупаш всичките …..