Данчо загуби работата си по време на корпоративно съкращаване. Той започна да се безпокои и да се съмнява в себе си

Веско го насърчи:

– Започни всеки ден да четеш само едно обещание от Писанието и го повтаряй на глас.

Въпреки че в началото се чувстваше като роботизиран, с течение на времето тези обещания се превърнаха в спасителни линии за него.

Дори без заплата или ясен път напред, Данчо започна да изпитва странна, стабилна надежда.

– Все още не знам бъдещето — каза той на жена си, — но знам кой го държи.

Мартин и Ема наблюдаваха как орел се извисява.

Птицата се носеше без усилие. Крилете ѝ имаха широк размах.

– Вятърните течения му помагат да набира височина, – каза Мартин.

– Какво ли вижда там горе? – попита Ема.

– Очите му могат да виждат на стотици метри по-долу, – обясни Мартин.

– Колко ли енергия му трябва за такива мощни движения с крилете? – Ема с възторг гледаше орела.

– Той размахва с криле, за да се задържи във въздуха. Полета си поддържа благодарение на възходящите въздушни течения, – поясни Мартин.

– Аха, – поклати глава Ема. – Този вятър помага на орела да се извиси.

– Помисли си само, – повдигна вежди Мартин, – надеждата ни в Божите обещания ни дава възможност да останем във въздуха в трудни времена.

– Ако буря връхлети орела? – уплашено се сви Ема.

– Тогава той се извисява високо над облаците и дъжда, – засмя се Мартин.

– Ура, – подскочи Ема, – така орелът не е засегнат от лошото време.

А Мартин продължи със разсъжденията си:

– Когато позволим на Божието Слово да ни издигне, ние имаме нов поглед за нашите проблеми. Когато разчитаме на Неговото Слово, ние получаваме способността да обновим силите си и да се извисим над проблемите, пред които сме изправени.

– И проблема изчезва? – Ема застана предизвикателно.

– Не, по-скоро получаваме нова перспектива за нещата, с които се сблъскваме.

Ема само вдигна рамене, а Мартин продължи:

– Божието Слово ни обновява и освежава. То ни дава нов заряд с надежда. Когато продължаваме да вярваме в Неговото Слово, то ни дава сила да останем позитивни и изпълнени с надежда в трудни моменти.

Нешо бе обхванал главата си с ръце.

– Имам толкова много неща да върша. ….. Непрекъснато съм зает.

В такова състояние мозъкът му премина в повишена готовност. Стресът се задейства. Кортизолът се повиши. Фокусът се стесни. Креативността избледня.

Нешо изпадна в паника.

Внезапно Бог отвори прозореца на претъпканата задушна стая.

Нешо чу ясно фразата, която го накара да спре:

– Достатъчно време.

– Може ли това да е истина? – тръсна глава Нешо. – Нима мога да имам достатъчно време, за да направя това, което е най-важно? Не достатъчно време, за да направя всичко, а такова, кое то Бог всъщност ме кани да правя. …. Ако наистина вярвам в това, не е нужно да се паникьосвам.

Нешо се завъртя.

– Мога да спра да се стремя. Мога да започна да се доверявам. Тогава ще имам достатъчно време, за да направя това, което Бог ме е помолил да направя.

Токова доверие успокоява не само душата. То променя и начина, по който реагира тялото.

Започнем ли да вярваме, че има достатъчно време, благодат и сила, нервната ни система се чувства в безопасност.

Това помага на мислещата част от мозъка ни да остане ангажирана. Правим по-мъдри избори.

С течение на времето мозъкът ни започва да се насочва към мира, вместо към напрежението.

Вярата в Божието осигуряване не само променя начина, по който мислим. Тя трансформира маниера, по който живеем.

Тони седеше сред приятели и сподели:

– Бил съм на една година, когато баща ми е починал. Когато майка ми се омъжи повторно, бях почти на шест.

– Какъв беше новият ти баща? – попита го Игнат.

Отговорът бе:

– Мечтаех за перфектен баща. Истинският човек, който стана мой баща, не можеше да се сравни с моя идеал.

– Всички имаме идеи за перфектния баща или поне за начините, по които нашите собствени бащи биха могли да бъдат по-добри, – отбеляза Огнян.

Самуил се усмихна:

– Има само един Отец, който е способен да обича съвършено. Когато изберем да следваме Исус, ние биваме осиновени в ново семейство, деца на нов Отец. Ставаме семейство от сестри и братя, лели и чичовци, приятели и бивши врагове. Ние сме общност от аутсайдери и сираци, наркомани и социални отпаднали, съзависими мъченици и самотни скептици, хамелеони, носещи се по течението, с други думи прекалено разрушени.

– Злото разкъсва, – сбърчи нос Захари. – Не ежедневните неща като удряне на пръст от крака или загуба на ключовете. По-скоро злото е разкъсването на нашия морален и духовен живот. Злото е силата, която работи срещу добротата на нашия Отец.

– За разлика от това, нашият Отец е този, който поправя разкъсванията, причинени от злото, – възкликна Недялко.

Бог копнее да бъде наш Отец.

Той се радва да бъде такъв за всеки от нас.

В една текстилна фабрика се виждаше плакат на който пишеше:

„Когато конецът ви се заплете, извикайте бригадира“.

Ана бе от новите, които скоро постъпиха на работа в тази фабрика.

Нишката ѝ се оплете и тя си каза:

– Какво толкова? Ще се оправя и сама.

Опита се, но положението стана още по-лошо.

Накрая се обади на бригадира ,като му каза:

– Направих най-доброто, което можех.

– Не, не си го направила, – скара ѝ се бригадира. – За да направиш най-доброто, трябваше да ми се обадиш.

Какво се случва, когато обстоятелствата или проблемите ни излязат извън нашия контрол?

Когато опитаме сами да оправим бъркотията само влошаваме нещата.

Често зацикляме в религиозността си и се движим по течението. Четем Библията си, молим се, посещаваме църква в неделя и може би домашна група като рутинни ритуали, но когато дойдат проблемите и сме разтърсени от тях, е време да погледнем към Бога Създателя.

Не бива да бъркаме дърветата с гората.

Затова нека, когато се сблъскаме с трудна ситуация или проблем, да повдигнем поглед отвъд второстепенните неща към единствения истински Бог, който е готов да помогне.

Всички други неща, които правим, са просто средства или дисциплини, за да се доближим до Господа, но те никога не са били предназначени да заменят Бога.