Йото прекара днес в пламенна молитва с надеждата, че треската на жена му ще се изчезне, преди да дойде време да направи вечерята.

– Моля те, Господи, – викаше той към Бога, – мразя, че тя не се чувства добре, но аз, хм … не знам как да нахраня трите си деца.

Съпругата на Йото беше в леглото цяла сутрин с треска, болки и студени тръпки.

Той се грижи за нея, но каза:

– Наистина не зная какво да направя, ако времето за вечеря наближава, а трябва да направя храна за себе си и трите си малки деца …. Тя взе наскоро лекарството си, то би трябвало да ѝ помогне. Знам, че тя не се чувства добре, но вечерята наближава. О, стана вече от леглото.

– Вероятно можеш да събереш малко енергия, Йото, за да сложиш трите замразени порции в микровълновата печка за децата ни.

Йото я гледаше недоумяващо.

– Трябва само да махнеш обвивките им и да настроиш микровълновата на две минути, – допълни съпругата му, – но аз май съм по-добре и сама мога да го направя.

Малко по-късно Йото изпрати съпругата си в леглото и с гордост сервира храната на трите си деца.

Гочо се събуждаше в пет часа сутринта. Правеше малка закуска и веднага започваше със сутрешното си четене на Писанието.

След това се молеше:

– Господи, помогни ми да бъда търпелив и милостив днес. Нека думите ми бъдат подправени със сол. Помогни ми да видя семейството си като скъпоценен дар и да им служа самоотвержено, както Христос ми служи.

Тази сутрин към шест и половина най-малкият му син влезе в стаята и събори портокаловия му сок.

Гочо се наведе и започна да търка килима. Веднага се чу как цяла кутия зърнени последователност

събития

храни се излива върху пода на кухнята.

Той се втурна натам, но се спъне в един планер мотор, който беше оставен отстрани в коридора.

Нивото му на святост падна и Гочо вече крещеше.

Това се беше превърнало в повтаряща се последователност от събития.

Гочо започваше спокойно сутрин с молитва и мълчаливо поклонение, когато ситуацията бързо се променяше, щом децата му се събудеха.

– Точно тогава нивото му на святост наистина пада, – обясняваше съпругата му. — Това нивото е доста високо рано сутрин. Веднага след като децата вече са будни, тогава играта свършва.

След като изпратеше потомците си на училище, нивото му на святост отново започва да се покачва.

Рени и Дани скоро се бяха оженили.

Когато Дани се прибра от работа попита съпругата си:

– Имаш ли нужда от помощ при приготвянето на вечерята?

– Можеш да се погрижиш за салатата, – предложи Рени.

Кухненският опит на Дани беше ограничен, но той реши:

– Не мога да объркам салата.

Дани изплакна зеленчуците и започна да ги реже, но когато стигна до доматите, Рени го погледна и каза:

– Правиш го погрешно.

Дани замръзна. Погледна внимателно, но не осъзна проблема.

– За какво говориш? – попита Дани.

– Така не се режат домати за салата, – каза Рени и му показа, как трябва да ги нареже.

Дани се усмихна:

– Това, че не режа домата като теб, не означава, че го правя погрешно.

Двамата се спогледаха и се засмяха.

Това, че нещо е различно, не означава, че е грешно.

Бог е създал всеки от нас уникално с различни начини на мислене, работа и общуване.

Разликите ни не са дефект. Те са част от Неговия дизайн.

В брака, служението и живота ние постоянно ще се сблъскваме с хора, които правят нещата по различен начин от нас.

Единството не означава еднообразие. То е да се ценим един друг, дори когато не бихме го направили по същия начин.

По-голямата част от напрежението, което изпитваме с другите, не е свързано с правилно или грешно. Става въпрос за това да се научим да разбираме другия.

Христо се развика и размаха ръце:

– Едно малко еленче се е заклещило в оградата ни.

Той внимателно го освободи, но майка му я нямаше никъде.

Следобед съпругата му Елена видя стадо елени да излизат от гората и да пасат наблизо. Една сърна изглеждаше доста напрегната. Тя постоянно се оглеждаше наоколо, сякаш търсеше нещо.

– Дали това не е майката на малкото еленче? – запита се Елена.

Тя веднага сподели находката си със съпруга си.

Христо потърси записа, който бе направил на плача на еленчето на телефона си и го пусна.

Сърната веднага го последва и той я заведе на мястото, където се бе сгушило еленчето.

Малкото изтича до сърната и веднага започна да суче.

Майката и малкото се събраха.

Бог е още по-грижовен за народа Си.

Вярващите в Исус виждат най-висшата Божия грижа в Неговата мисия за търсене и спасяване на погиналите.

Когато бяхме изгубени в греховете си и пленени от тях, Бог избра да ни спаси с висока цена.

Марко бе млад християнин. Той стана свидетел на силно вярващ в Бога човек, който бе на път да умре.

Този човек бе старейшина в църквата. Имаше мъдра съпруга и уважавано семейство. Бе учен и мисионер.

Когато се разболя от рак, този човек не се уплаши от смъртта, защото Христос го бе освободил от това робство.

В църквата го питаха:

– Какво ще е лечението, ако това не проработи?

– Подготвил ли семейството си ако умреш?

– Какъв е планът ти?

Той застана на амвона като се облегна на него. Погледна към всички в църквата и каза:

– Бог е моя план. Нямам друг план. Дори и да ме убие, аз… ще… се доверя… на… Него!

Ако обичаме и се доверяваме на Бога, животът ни е запечатан в Христос от Светия Дух.

Никаква смърт на земята няма да ни довърши.

Никакъв страх от смъртта не може да ни спре.

Никой не може да ни отнеме от Неговата любов.

Нашият истински живот е скрит и защитен в Христос и в Него ние сме неразрушими.