Донка е интересна жена, все ще се забърка в нещо, а после ще съжалява.

Една сутрин бе излязла за работа и отиваше към спирката.

През нощта бе вала силен дъжд и навсякъде имаше кал и локви.

Приближаваше един от градските автобуси. Гледа Донка запъхтян мъж тича насам, а след него двама полицая. Те пъхтят след него, а лицата им бяха напрегнати.

Донка си помисли: „Ще помогна на полицаите да хванат престъпника“.

Речено сторено. Когато мъжът я наближил, тя му подложи крак и мъжът падна в близката локва.

Но полицаите ги подминаха, без да им обърнат внимание и продължиха да тичат право към автобуса.

Човекът стана от локвата, потърси с очи глупака, който му погоди този номер и когато видя Донка на среща си и зашлеви един шамар.

А ето каква била работата. Мъжът и полицаите закъсняваха за работа и тичаха да хванат автобуса.

Мъжът явно закъсня за работа, защото отиде да се преоблече, а помощничката се оказа с насинено око.

Сутринта е било нула градуса по Целзий.

Центърът за прогноза на времето обещава, че до вечерта ще стане два пъти по-топло.

Въпрос:

Каква ще бъде температурата вечерта?

Една сутрин Явор се събуди с песен, която бе пял със съучениците си преди много години. В нея се казваше колко е важно да се молиш сутрин, на обяд и вечер, за да бъде „сърцето ти в тон“.

Този израз тогава много го учудваше. Той си го представяше като търсене на радиостанция или телевизионен канал. Явор знаеше, че добро качество се получава, когато уцелиш правилната честота.

Ние сме творение на нашия Господ и сме истински човеци, когато сме „настроени“ по Исус Христос. Трябва да пребъдваме в Него, защото Той е изворът на новия живот.

Вярващите свързани с Христос, започват да Го отразяват, когато Той им дари истински живот.

Връзката с Христос е условието да станем такива, каквито Бог ни призовава да бъдем.

Сутринта на 19 февруари 1942 г. канадския град Уинипег е бил нападнат от войски в германски униформи.

Съпротивлението на гарнизона било бързо „смачкано“ и нашествениците се пръснали из целия район. Градът бил  преименуван на Гимлерщадт.

Държавните знамена на зданията били заменени със флагове, на които имало пречупени кръстове.

„Нацистите“ арестували много длъжностни лица. Били установени окупационни закони. Пуснали в обръщение райхсмарки и дори започнали да плячкосват домове и магазини.

Вечерта инсценировката  била прекратена и организаторите на акцията провели на улиците на Уинипег парад с лозунги: „Това не трябва да се повтаря“ и „Купувайте военни облигации“.

В резултат на това властите на провинция Манитоба преизпълнили плана за привличане на средства от населението чрез облигации.

От няколко дни само валеше, но днес слънцето радостно се усмихна. И Гео реши да посети приятелят си Пламен.

Когато влезе в двора на Пламен, Гео завари приятелят си да се труди в градината.

– Какви хубави цветя са израснали в градината ти, – каза Гео.

– Красиви са, но са плевели, – махна с ръка Пламен. – Изсмукват хранителните сокове, които са необходими за подправките ми, които отглеждам.

– Човек би се подмамил по красотата им, – каза Гео, все още загледан в красивите цветя.

– Да, но нарушават баланса в градината ми, – вдигна рамене Пламен.

Двамата приятели се замислиха за малко. Настъпи неловко мълчание.

– Грехът понякога идва в живота ни в „луксозна опаковка“ и привидно изглежда безопасен, – засмя се Гео.

– С времето той изсмуква духовните и жизнените ни сокове, – добави Пламен.

– Питал ли си се понякога? – каза Гео. – По какъв начин съм навредил в живота си, като съм допуснал грехът да пусне корени в мен? И как съм го допуснал изобщо до себе си?

– Установих, – каза Пламен, – че всичко започва, когато се почувствам достатъчен и удовлетворен от постигнатото. И тогава не търся Божието водителство. Не ми се чете от Библията. Нямам желание да се моля.

– Хубавото е, – каза Гео, – че Божията прошка и щедрост се подновяват всяка сутрин.

– Също както и аз изкоренявам тези красиви цветя, за да осигуря пълноценен живот на останалите растения в градината си.

– Ние можем с Божия помощ да се поправим и да не допускаме греха да пуска корени в нас, – възкликна Гео.

– Аз се грижа за полезните растения в градината си, – каза съвсем сериозно Пламен, – но трябва да се погрижа и за себе си. Да изкореня греха от ума и сърцето си и да бъда добър свидетелства с думи и дела за Господа.

Двамата приятели, всеки сам за себе си, бе взел важно решение, което по-нататък щеше да определи духовния им растеж.