Предстоеше ново пътешествие. Затова семейство Григорови старателно се подготвяха за него.

– Нека да си вземем екипировката за къмпинг, – предложи Димитър, главата на семейството.

– Това е хубава идея – подкрепи баща си Иглика, – ще си намираме хубави места сред природата, преди да настъпи нощта.

– А ще има ли хубава храна? – попита малкия Сашо, като премлясна с уста, предвкусвайки нещо много вкусно.

– Ти все за храна си мислиш, – присмя му се Иглика.

– Не се карайте, – скастри ги Милена, тяхната майка, която още в зародиша успяваше да потуши всяка кавга, стига да бе наблизо. –  Ще има храна и палатка, всичко необходимо за приятното ни прекарване сред природата.

Пътешествието започна доста възторжено. Децата не знаеха накъде вече да гледат. Всичко наоколо ги очароваше. Възторга им не стихваше, докато коментираха видяното.

Увлякоха се повече от необходимото и скоро се стъмни. Намирането на подходящо място за къмпинг сега бе по-трудно, поради липса на слънчева светлина.

Накрая решиха:

– Ще се настаним тук, – каза Димитър, – а сутринта ще си изберем по-хубаво място.

– Тъмнината не ни предлага по-добър избор, – съгласи се Милена и се зае с подготовката на храната.

Останалите се заеха да подготвят местата за нощувка. Легнаха малко след това и понеже бяха много изморени, бързо заспаха.

На сутринта Сашо още сънен се развика:

– Погледнете, тук има следи на някакво животно.

Димитър приближи и внимателно разгледа отпечатъците върху мократа пръст.

– Това са вълчи следи, – констатира той.

– Ако знаехме, че има такива, – каза намръщено Иглика, – изобщо нямаше да се съглася да останем тук.

– Понякога и в живота е трудно да намерим място, на което да се установим, – обади се Милена, – особено когато около нас е мрачно.

– В някои моменти съм се усещала, – каза Иглика, – че се опитвам да живея в свое собствено, доста ограничено светло пространство.

– Не, че това е невъзможно, – усмихна се Милена, – но е доста трудно и води до безизходица.

– В такива моменти, – подчерта Димитър, – трябва да спрем да игнорираме Исус, Неговото присъствие, любов и сила и да изберем да живеем в неговата светлина.

– Животът е толкова лесен, – подскочи Иглика, – ако живеем в светлината на Христос.

Сашо важно добави:

– Виждаме къде отиваме и знаем, че до нас има Някой, Който ни води и ни помага.

На постъпите към връх Еверест се намират, например, 200 мъртви алпиниста. Труповете им рядко се евакуират, поради високата цена на мероприятието.

Изкачващите се алпинисти понякога трябва да преминават през телата на загиналите, които са се превърнали в ориентири.
Най-известният от тях се намира на височина 8500 метра и има утвърдено име „Зелените обувки“, поради отличителните кислородно зелени обувки.

Още една площадка, близо до върха, е осеяна с трупове в червена екипировка. Тя известна с името „Долина на дъгата“.

В САЩ съществува организация с не стопанска цел „Колоездачи против детското насилие“ целта, на която е да защитава децата от сексуално, физическо и емоционално насилие.

Зачестяват случаите, когато деца попаднали в такава ситуация и се боят да дават показания.

Колоездачите узнавайки от полицията за случаи на насилие, оказват на децата подкрепа. Придружават ги до съдебните заседания, от дома до училището и обратно.

Също така даряват своята екипировка и символично приемат в своето братство.

Лисабон е известен с мекия си климат. В столицата на Португалия са характерни топлите зими. Средните температури от декември до февруари са 15 ° C през деня и 8 ° С през нощта.

Това е един от най-старите градове в света, който не само е запазил, но и значително е увеличил населението си. Смята се, че града е на повече от 2800 години.

Интересното е, че улиците на града и досега са запазили черно бялата си цветова гама. Това е заради покровителя на града Свети Викентий.

Смята се, че черният цвят представлява облеклото, което е носел светецът, а белия цвят екипировката на християнските кръстоносци, изгонили маврите.

На 1 ноември 1755 г. земетресение почти изтрило Лисабон от лицето на земята. За това градът е трябвало да се възстанови отново.

Един от висшите служители на американската армия обяви, че се обмисля намаляване на размера на една четвърт резервни войници с роботи и дистанционно контролирани машини. Това означава намаляване на персонала на американската армия от 540 000 до 490 000 до края на следващата година. Някои източници съобщават, че този брой може да падне до 450 000 до края на десетилетието.
Според генерал Робърт Кона, армията трябва да последва примера на Военноморските сили в използването на технологии за съкращаване на жива човешка сила, “ на която  се полага по-голямата част от разходите във война, за издръжка.“
Вярно е, че армията не планира незабавно да замени хората с автономни роботи имащи смъртоносни оръжия. Вместо това, се обмисля да се използват роботизирани транспортни машини, които биха могли да действат в конвоите за доставка, заедно с хора – водачи.
Някои от тези машини вече са били тествани в Афганистан, включително „Squad Mission Support System“ – шест колесен робот бъги способен да носи екипировката и багажа на войниците.
В същото време Америка е водила агресивна безпилотна кампания против бунтовниците и терористите на  Ал – Кайда в граничните райони на Пакистан. Според изявленията, направени от активисти в тази кампания са били убити стотици цивилни. Великобритания вече има в редиците си стотици безпилотници, от малък до голям хеликоптер, разузнавателен самолет Reaper, оборудвани със смъртоносните ракети „Hellfire“.
Разцвета на новите технологии е породил страх от бъдещите войни, в които могат да участват безброй роботизирани машини за убиване. През 2012 г., Human Rights Watch призова да се забрани създаването на военни роботи “ преди да е станало твърде късно“.