Старият мост бе любимо място за разходки. Тук често си правеха снимки месните жители и идващите насам туристите.

Но миналата година казаха, че мостът вече е опасен за преминаване и затова го оградиха с високи метални заграждения. Даже поставиха предупреждаваща табела: „Преминаването забранено! Опасна зона!“

Тази сутрин на Стария мост бе забелязано само момиче. Явно то искаше да скочи долу. Видяха я няколко души. Те се притесниха много, но освен да звъннат на съотвените служби, не предприеха нищо друго.

От там мина Павел Славов, фелдшер от Бърза помощ. Той също я видя.

Пренебрегна всякакви инструкции за безопасност и бавно започна да се придвижва към момичето. Съвсем нямаше намерение да чака пожарната и аварийната, да дойдат и да свалят момичето, до тогава тя можеше да е скочила вече.

Как можеше Павел да не се намеси? Момичето бе съвсем младо.

Духаше силен вятър, а тя съвсем не би дочакала другите служби да дойдат и не би позволила да я свалят. Просто вятърът щеше да я духне от мястото, на което се бе покачила.

Чуваха се викове. Момичето плачеше, а Павел приближавайки към нея и говореше, опитвайки се да я накара да забави и изобщо да не изпълни намерението си, докато достигне до нея:

– Успокойте се! Успокойте се!

Когато стигна на една ръка разстояние от нея, рязко я дръпна назад и я бутна по гръб. Хвана ръцете ѝ и блокира тялото ѝ, за да не може момичето да предприеме по-нататъшни отчаяни действия.

През това време се изкачи един от пристигналите  полицаи и  помогна на Павел бавно да я спусне долу.

Беше страшна гледка.

– Ами ако тя бе паднала долу върху леда, щеше да бъде мъртва – трепереше една жена, която бе станала свидетелка на случилото се.

– Този млад човек е достоен за уважение, – каза белокос старец, който също бе наблюдавал събитието. – Нека Бог те опази и тебе младежо!

Павел бе постъпил съвсем по човешки, действал бе инстинктивно и веднага, но в резултат от намесата му, бе спасен един живот.

Разказват за един старец, който навсякъде ходел с малък съд с масло. Когато минавал през врата, която скърцала, той вливал малко от маслото на пантите ѝ, а когато трудно се отваряла, затягал болтовете ѝ и ги смазвал с маслото. И така той улеснявал пътя на тези, които вървели след него.

Хората го наричали странен и ненормален, но старецът напълвал съда си с масло, когато свършел и смазвал тези и други места, които му попадали под ръка.

Има хора, чийто живот скърца и безжалостно трещи ден след ден. Нищо не им се отдава. Те се нуждаят от елей на радост, нежност или внимание.

Имаш ли ти свой собствен съд с масло?

Тогава бъди готов да окажеш помощ на своя ближен още в ранно утро. Ти можеш да го ободриш и утешиш, това има голямо значение, особено за падналия духом.

В живота си ще срещнем много хора, с някои от тях можем да не се видим повече, но елеят на милосърдието, ако смекчи жестоките ръбове на живота, може да ги направи податливи да приемат изкупителната благодат на Спасителя.

Ники си почиваше у дома след учебните занятия. Изведнъж чу страшно пращене и експлозии, които приличаха на фойерверки. Той гледаше филм по телевизията, но този шум силно го обезпокои.

„Тези фойерверки – помисли си юношата. – са взривяващи се шисти. При дядо Васил има пожар“
И той хукна със всички сили към съседната къща, където сам живееше 64 годишен старец. Огънят бе вече обхванал тавана.

Дядо Васил се готвеше да си ляга, той не подозираше изобщо какво го очаква.

Ники влетя в стаята му и извика:

– В къщата ти има пожар. Бързо излизай навън!

– Ники това поредната ти шега ли е?

Но Николай настойчиво започна да го дърпа за ръката навън. Някой от другите съседи бе звъннал в пожарната.
Пламъците жадно обхващаха нови територии от тавана, но струята от маркуча на пристигналата пожарна кола, спряха поглъщащия огън, който бе готов бързо да изпепели старата къща.

Всички поздравяваха Ники и го потупваха по рамото:

– Ти си истински герой!

– Направих това, което би направил всеки, – отвръщаше на похвалите младежът.

– Не се ли уплаши? – попита го чичо Горан.

– В този момент изобщо не мислех за опасностите, – каза Ники, – тичах, защото не можех да остава в беда дядо Васко. Радвам се, че нищо му няма и той се чувства добре.

– Благодаря ти, синко, – с насълзени очи го прегърна дядо Васил, – а аз не ти повярвах….

Една вечер край брега на морето стар благочестив евреин се разхождал с внука си. Изведнъж дошла огромна вълна и отнесла внука в морето.

Старецът извикал:

– За какво ме наказваш, Боже? Никога не съм нарушавал твоите заповеди. Защо наказваш моя син, който всяка събота ходи в синагогата? А моята снаха, Соня, тя просто ще умре от мъка!

Изведнъж друга вълна върнала детето направо пред краката на дядото.

Старецът веднага хванал внука си за ръка, огледал го внимателно, повдигнал гневно глава нагоре и казал възмутено:

– А къде е шапката му?

Много отдавна живял старец. Често при него идвали да играят деца. Най-палав от всички бил Павел.

Веднъж, докато момчето си играело долетели три врабчета. Едно от тях казало:

– Най-великото нещо на този свят е слънцето. Благодарение на него светът е тъй прекрасен. Но хората толкова много са свикнали с него, че го приемат за нещо обичайно.

Когато чу това едно от другите две врабчета възрази:

– Няма по-велико нещо в този свят от водата. Без нея няма живот. Но хората я приемат като нещо, което им се полага.

Най-накрая заговорил и третия врабец:

– Това, което казахте е истина. Слънцето и водата са прекрасни дарове, но най-ценното, за което дори хората не се досещат е въздуха. Без него бихме загинали.

Слушайки разговора на врабчетата, Павел се замислил. Той никога до сега не бе благодарил за слънцето, водата и въздуха.

Павел отиде при стареца и му разказа, какво бе чул.

– Ние хората сме толкова невежи, – каза в заключение Павел, – а тези птички се оказаха по-мъдри от нас.

Старецът добродушно се усмихна и каза:

– Поздравявам те за това, което си открил. Хората наистина изпускат важни неща в живота си. Всичките им грешки могат да се простят, ако се научат да се обичат. Човек има доста пороци, но той не може да се избави от тях чрез волята си, колкото и силна да е тя. За да се избавим от тях, Бог ни е дал любовта. Само чрез нея хората могат да останат върха на Божието творение. Само чрез любовта има усъвършенстване и развитие. Бог ни изявява Себе си, като ни изпраща любовта Си. Благодарение на любовта хората прощават един на друг, помагат си и се възприемат, така те създават добри взаимоотношения помежду си.