Един ден на равин Пинхас разказвали за страшната нищета, в която живеели бедните.
Потопен в тъжни мисли, равинът слушал тези истории.
После вдигнал глава.
– Помогнете, да пуснем Бог да действа в този свят, – казал той, – и всичко ще се управи.

През първата година от живота си детето се чувства уверено в света. На това чувство формира нормалната си самооценка. Обкръжението, отнасящо се към детето с любов и загриженост, му дава  чувството, че е прието и обичано.
Така се насища психологическата му нужда. Ако едно дете бъде сухо, на топло и добре нахранено, то ще се научи да се доверява на хората. Ако небрежно или невнимателно се грижат за детето, той ще развие неверие в себе си и недоверие към другите.
След раждането, намиращо се в ръцете на майка си, детето получава от нея закрила и храна. То се радва, когато тя е близо, а когато е далече, усеща пустота. Майката разбира без думи нужди и състоянието на детето, а то от своя страна, чувства състоянието и настроението на майка си.
На три години настъпва периода на самостоятелсността. Детето се движи, яде, разговоря, контролира своите функции, започва да осъзнава самоличността си.
Забраните и категоричността не изработват самостоятелност. Това е време, когато е необходимо да се изясни необходимостта от определено поведение. Малкото дете трябва да покаже индивидуалност, да свиква с хората и нещата и едва тогава то ще започне да изследва откриващия му се свят.

След триумфалното изпълнение на Хейфец в Лондон при него дошъл Бернард Шоу и със сериозен вид посъветвал младия артист:
– В този свят никой не може да бъде съвършен. Вашето свирене е много опасно, то може да възбуди завистта на боговете. Съветвам ви всяка вечер преди да си легнете да изпълнявате поне една фалшива нота благодарение, на което ще заприличате на обикновен смъртен.
Хайферц е американски цигулар, един от най големите виртуози на 20 век. Зашеметяващата техника и отличната интерпретация са отличителен белег на стила на Хайфец, което го прави един от най-известните цигулари на неговото поколение.

На плочите белееше нещо. Драгой бързо се наведе. Това беше кърпата на Деница. грабна я и я доближи до гърдите си. Стори му се, че държи най-скъпоценото нещо на света.

Сега той можеше да нарисува прекрасни неща.

Любовта променя света. Ражда вдъхновение. Създава песни, кара хората да си тананикат нещо нечуто до сега. Раздвижваха тялото и то танцуваше в неподражаем ритъм.

Драгой влезе в ателието си. Грабна четките и боите. Усети как някаква песен разцъвтяваше в сърцето му. Радостен копнеж преля в жилите му. Желание да сътвори нещо добро и хубаво преизпълни душата му.

Сред богатата и ярка игра на цветовете сини, розови, жълти, тъмносиви, златисти, червени, малинови, тъмносини, зелени……

Опиянен от танца на багрите, Драгой тихичко, почти нечуто си тананикаше някаква обикновенна, но ведра песен.

Рисунък, след рисунак …. Картината се изпълваше с образи щастливи и весели, озарени от светлина и доброта ……

За творецът няма по-голямо щастие, да вижда как делото му се превръща в това, което е мечтал.

Когато Чингизхан разделил света на четири улуса за четиримата си сина, те поискали да чуят добър съвет от баща си, как да управляват хората. Първи към него се обърнал най-старият му син Джучи:

– Кажи, о притежателю на великата слава и покорителю на вселената, какъв трябва да бъде истинския хан?

– За да угоди на хората, трябва да е умен, а за да му угодят, трябва да е силен, – отговорил Чингизхан.

Вторият син Джагатай попитал:

– Как да направиш така, че хората да те уважават?

– Не се лишавай от трона си, – отговорил Чингизхан.

Тогава към него се обърнал третият му син:

– А как да съхраня трона си?

– Не допускай в обкръжението си по-умни от теб, – отговорил ханът.

Четвъртият син Туле попитал баща си:

– Какво трябва да жертва хана заради славата си?

– Сина си! – казал Чингизхан.

Съдейки по всичко, синовете помнели съветите на баща си и относително благополучно изживели дните си.