Може да не ви се вярва, но всяко полезно нещо може да се направи още по-полезно.
Ако знаете как да правите това, животът ви ще бъде по-лесен, използвайки подръчни средства и материали.
Например, за да премахнете драскотини от стъклото на часовник, нанесете на салфетка малко паста за зъби и потъркайте по стъклото.
Драскотините няма да изчезнат, но ще станат прозрачни и невидими.

Седяха под дъба, като стари приятели, въпреки че никога до сега не се бяха срещали. Светослав беше очарован от говорещите птици на Нахор. Защото те не само говореха, някакви фрази, заучени предварително, а разсъждаваха като човек, дори даваха доста мъдри съвети.
– Щом можеш да направиш това …. тези птици … те мислят и говорят по своя воля …. би трябвало да си най-прочутият човек на света?

– Какво е славата? Съхранено в хорската памет име. Това би било приятна утеха за старините ми, но не би могло да ме зарадва.

– А защо не?

– Силата обикновено се свързва с друга, по-голяма сила. Това е като магия особена … смущаваща. Никакви огнени кълба, изчадия или гибелни заклинания. Никакво преминаване през стени и летене като невидим. Само изкуствени птици с …. гласове. Дреболия, но как бих могъл да защитя себе си или тях, ако се разчуе, че съм ги направил?

– Но защо трябва да ги защитаваш?

– Мнозина биха възприели, че някакъв магьосник е вложил душа в изкуствено направените птици? Дали ще ме убият или ще ме пребият, няма значение.
– А други дали биха се възползвали от идеята тези птици да подслушват техните врагове? – заинтересува се Светослав.
– Днес разполагаме с най-сложната подслушвателна мрежа в историята на държавата ни, за какво им са изкуствени птици? Помисли си, какъв шанс бих имал тук да живея в мир и да оцелея, ако се разнесе слухът за тези птици? — Нахор поклати глава. — Години наред съм мислил върху това. Някои постижения или знания, изглежда, са обречени да се появят и да изчезнат без да стигнат до хората.

Светослав го погледна замислено.

— Трудно ли е?

— Кое? Създаването на птиците? Да, трудно беше.

— За това съм сигурен. Но имах предвид друго… светът да не може да научи за това, което си направил?!

— Разбира се, че е трудно — каза Нахор. После сви рамене. — Но това е нещо като магия за повечето хора, знаех го още когато започнах да ги изработвам. И се примирих с това. Ще ликувам за успехите си, но тайно.

Хората се раждат и умират, искат нещо, да остане да живее след тях. Почитано име, деца, …… Властниците се стремят към слава. Един художник може да мечтае да създаде картина, която да се помни. А за какво може да мечтае един изобретател?

Много създания остават незабелязани, защото окраската им се слива с заобикалящата ги среда. Този трик се нарича „маскировка“. Ала най-големите майстори на маскировката са онези, които многократно си менят цвета според обстоятелствата.
да вземем камбалата. Това е вид плоска риба.
Някакъв учен веднъж сложил на дъното на аквариум дъска за шах и след броени минути камбалата придобила шахматна окраска. Какъв е трикът?
Малките цветни гранулки в люспите на рибата се придвижват заедно или поотделно в отговор на сигналите изпратени от нейния мозък. И този номер изненадва всеки нападател на камбалата.
Ако не можеш да промениш цвета си, можеш да се опиташ да станеш невидим.
Удивително е, че някои риби, например стъклената морска котка има прозрачно тяло и се слива с фона зад тях. В същност той прозира. Представяш ли си какво е да виждат през стомаха ти?
Ето и още еди интересен вид имащ особена стратегия за оцеляване.
Стъклената змия на Палас е всъщност безкрак гущер. Когато я нападнат, 1,5-метровото й тяло се накъсва на гърчещи се парченца. И в суматохата главата някак си успява да се измъкне. След като я оставят на спокойствие, тя си отглежда ново тяло.