Крум плесна със ръце:

– Знаеш ли, Петре, че гробището е едно от най-богатите места на земята.

Приятелят му го изгледа недоумяващо.

– Говоря за специален тип гробище, – поясни Крум. – Там където са погребани книги, които никога не са били написани, песни, които изобщо не са се пели, изобретения, които не са били създадени и мечти, които не са оживели.

– Трагедия е, – сбърчи нос Петър, – че страхът, отлагането и съмнението държат тези подаръци заключени.

Крум въздъхна:

– Спомнян си преди време имах идея за проект, но си мислех, че сега не е подходящия момент.

– Аз бях подбуден да напиша една книга, – тъжно поклати глава Петър, – но някой ми каза да я сложа на рафта. Минаха месеци и прочетох произведението на някой, който бе написал нещо подобно. Тогава осъзнах, че съм заровил подаръка си в колебание.

– Неизползваните подаръци не избледняват, – усмихна се с тъга Крум, – те преминават просто към някой друг, който е готов да изпълни Божията воля.

– Бог не ни е дал дарове, за да се презапасяваме, а да може светът да бъде благословен чрез нас, – с болка констатира Петър.

Не чакайте! Започнете да пишете, да пеете, да изграждате и да водите това, което Бог е сложил в ръцете ви.

Единственото по-лошо от провала е да оставиш тази земя пълна с неизползван потенциал.

Симо бе дошъл на гости на родителите си. Когато си тръгна те обикновено му махаха с ръце, докато се скрие от погледите им.

Това правеха постоянно, когато някой си тръгваше от дома им. Понякога стояха по-дълго на местата си и продължаваха да махат, въпреки че тръгващите бяха изчезнали в далечината.

– Защо го правят? – запита си Симо.

Той усети, че когато го изпращаха така, сърцето му се трогваше. Чувстваше се обичан.

– Надявам се този навик да продължи и в децата ми, – усмихна се Симо.

Това е израз на любов към семейството, приятели, познати и такива, които ни гостуват.

По този начин споделяме Божията любов, която Бог е излял в сърцата ни.

Като споделяме Божията истина и доброта, можем да се доверим на Неговата любов, която е способна да преодолее всяко разстояние.

Мишо бе възторжен и размахваше ръце:

– Видя ли колко много последователи има моя акаунт? Много ме харесват и следят моите постове.

– Това не са показатели, които имат стойност в Божите очи, – противопостави се Димитър.

– Бог, – изсмя се Мишо, – кой се занимава днес с Него? Гледай какво търсят масите.

– Бог цени любовта, близостта и грижата, където качеството надминава количеството, – уточни Димитър.

– Не ме разсмивай повече, – Мишо погледна Димитър с превъзходство. – Важно е да спечелиш всеобщото внимание. Да бъдеш на върха. Повече аплодисменти и почитание. Това е живота.

– При Бога, дори и малките събирания имат огромна сила, – отбеляза Димитър.

– Сега грабни гребена на вълната и се понеси напред, – очите на Мишо блестяха.

Той бе въодушевен и ентусиазиран. За него бе важно да получи голяма доза славата, множество парите и непрестанни удоволствия.

– Когато всеки от нас започне с малко, тези действия се натрупват и умножават, – подчерта Димитър. – Как се справяш с проблемите?

– Все нещо ми хрумва и се измъквам, – гордо заяви Мишо.

– Трябва да се справиш с корена на проблема, вместо да предлагаш временни решения, – посъветва го Димитър.

Мишо вдигна рамене.

Двамата като че ли говореха на различни езици и трудно можеха да се разберат.

Трифон все още мислеше върху това, което му каза Боян.

– Думите му бяха любезни и окуражаващи, но това това си бе живо ласкателство, – каза си той.

Трифон познаваше Боян като нагаждач и сметкаджия. За това не прие думите му като комплимент:

– Боян не просто ме хвали за нещо добро само по себе си. Едва ли е искал да ме подкрепи. Целта му е била да извлече някаква полза от мен.

Трифон си спомни, когато Боян го молеше да се изкаже добре за него, за да влезе в отбора. Това, което той искаше от него бе да го подкрепи с лъжа и Трифон не се съгласи.

– Мотивът му …., – плесна с ръце Трифон. – Повечето от нещата, които каза за мен не съответстваха на реалността. Явно ме ласкаеше за някаква си негова цел.

Боян умишлено бе преувеличил някои способности на Трифон.

– Това насмалко да ме подведе, да не виждам себе си такъв, какъвто съм, – потърка с длан челото си Трифон.

Той осъзнаваше в какъв капан щеше да се хване:

– Щракне ли и мрежата се вдигне, аз ставам жертва и то напълно безпомощна.

Дядо му не веднъж му бе казвал:

– Християнинът не трябва да използват ласкателство в бизнеса, семейството си или в каква да е друга област от живота си, за да получи нещо.

Трифон повдигна вежди:

– И при мен има моменти, в които лаская хората, но това е с много трудни люде и такива, с които имам важни взаимоотношения, – оправдаваше се той.

Наведе глава и тихо произнесе:

– Господи, знам, че не обичаш този вид реч, за това се покайвам. Искам да не бъда вече такъв. Помогни ми.

Трифон знаеше, че Бог няма да го изостави, ще бъде с него в трудните моменти на живота му, с една единствена цел, да го уподоби на Христос.

Наближаваше празник, а Елена имаше болки в лицето.

Първоначално лекарят предположи:

– Може би чувствителни зъби или някой развален зъб.

При прегледа зъболекарят не откри нищо.

Медиците бяха озадачени.

Изминаха три месеца, а Елена продължаваше да страда от неагностицирана болка в лицето.

– И сега какво? – запита се тя. – Ще трябва да живея ден за ден, оцелявайки с тази болка.

Съпругът ѝ я посъветва:

– Повери днешния ден и всичко, което те тормози на Бога. Твоето оцеляване и всичко останало, от което се нуждаеш, е в Неговите ръце.

Елена падна на колене и се помоли:

– Господи, предавам живота, оцеляването и бъдещето си на Теб. Моля Те, помогни ми, …..