Ана срещна Николай. Тя му се оплака:

– Чувствам се като изгубена. Нямам никаква цел. Не се гордея много с начина, по който се държа.

Николай наскоро бе преживял нещо подобно. Той се бе възстановил относно вярата си.

Николай сподели с Ана:

– Когато видях Бог като любящ грънчар, животът ми се промени и тогава получих надежда в трудния момент.

Двамата се ожениха и започнаха да се занимават с грънчарство като хоби.

Сега те предлагат курсове по грънчарство и насърчават участниците, казвайки им:

– Вие сте специални, създадени с определена цел.

Бог бе разкрил на пророк Йеремия своята способност да оформя и преобразява израилтяните. Да ги засажда или да ги изкоренява според техния отклик на Неговия съвет.

Той даде на Йеремия послание за покаяние и надежда за тях:

– Ще направи с теб, Израилю, както прави този грънчар.

Посланието на Йеремия беше провъзгласено на народа на Израел, но принципът важи и за нашия индивидуален живот.

Когато се отклоним от Божията истина в мислите и действията си, можем да се обърнем към Грънчаря за помощ, като признаем грешките си и Го помолим за напътствия и мъдрост, желаейки да променим пътищата ни.

Можем да Му се доверим напълно да ни преобрази с любящите Си ръце.

Виктор разпалено размахваше ръце:

– Няма Бог! Не ми говори врелини кипелини.

Добромир го погледна кротко и топло му се усмихна:

– Наблюдавал ли си пламтящия залез, а мекият, сребрист блясък на лунната светлина върху океанските вълни? Чувал ли си плача на новороденото? Гледал ли си как птица гради гнездото си, излюпва и храни малките си? Кой е направил всичко това?

– Това е случайно стекли се обстоятелства, – самонадеяно обяви Виктор.

– Погледни заобикалящия ни свят, – посъветва го Добромир. – Инстинктивно знаем, че нашата среда не е някаква случайна космическа случайност, а дело на Майстор-дизайнер. Земята не е възникнала с щракване на гигантски пръсти, а е била съзнателно планирана и подготвена в подредена поредица от събития.

– И космоса ли не е случаен? – с присвити очи и лека ирония в гласа попита Виктор.

– Не е, – спокойно му отговори Добромир. – Виж нас хората. Ние сме съзнателно планирани да бъдем изпълнени с красотата на любовта, радостта и мира, изпълняващи целта поставена от самия Бог.

Виктор само махна нервно с ръка.

Групичката жужеше като разгневени пчели в кошер.

Дамян размахваше гневно ръце:

– Колко често прикривате, изкривявате, скривате или замъглявате истината? Всеки нека се наблюдава поне един ден.

– Лъжем непрекъснато през целия ден, – бе категоричен Пламен.

– Има учтиви лъжи от рода на: „Много бих искал да дойда, но вече съм ангажиран другадестил

читател

живот

“ вместо отказ или „Мисля, че стилът ти на писане е твърде изтънчен за нашите читатели“ т.е. „Лошо пишете“, – усмихна се Калин.

– Като говорим за видове лъжи, – поклати глава Тони, – трябва да споменем и тези в семейния живот. „Ти винаги . . .“ или „Ти никога . . .“ , които не само са неверни, но се използват за нараняване.

– Преувеличаване има и при християните, – понадигна се Тодор.

– Това е невъзможно, – възкликна Васил.

– Да си чувал нещо от рода на: „Това е такова благословение. Господ беше беше сред нас. Беше просто невероятно“.

– И какво не е наред в такова изказване? – повдигна вежди Васил.

– Господ може да присъства и да има благословение на мястото, но когато се говори това за всяко такова събитие си е просто наглост.

Обстановката се нажежи.

Добри успокои топката:

– Има и „благородни лъжи“, с които прикриваш приятел, вместо да му направиш забележка за начина му на живот.

– Забравихте бизнесмените, които предлага свои продукти, – вдигна ръка Станчо. – „Държим на качеството“ казват те, а всъщност пробутват дефектни продукти или такива, които не действат според инструкциите.

Камен въздъхна:

– Непрекъснато изливаме поток от лъжи. Нашият език е буйно зло. Поради гордост говорим прекалено много или грубо, а поради страх казваме прекалено малко или неискрено.

– Причина за това са неправилните мотиви, – отбеляза Огнян.

Всички се съгласиха.

Беше нощ и Криси караше по магистралата. Тя бе пуснала музика в колата твърде високо.

Внезапно чу глас:

– Трябва да се отбиеш при Галя и да се молиш за нея.

– Но сега е десет и половина през нощта. Тя ще си помисли, че съм си изгубила ума, – възрази Криси.

Тя продължи по магистралата и започна да мисли за Галя:

– През предходните седмици тя беше загубила по-голямата част от слуха си и никой не можеше да разбере защо. Беше разочароващо за нея, защото едва чуваше. Тя бе възстановяващ се наркоман на ново място, наскоро извън затвора, лекувайки се от тежко злоупотребяващ брак. Имаше достатъчно борби и без този проблем.

Криси увеличи музиката, но посланието ставаше все по-силно и по-силно.

Бе вече уверена, че това е Бог.

Тя реши:

– Ще сключа сделка с Бог и ще уредя този конфликт при моите условия.

След кратък размисъл Криси се съгласи:

– Добре, добре, Господи. Ще отида до нея, въпреки че вече е почти единадесет през нощта. Ако светлината на Криси е включена, ще вляза. Но ако тя е в леглото, аз се обръщам и се прибирам в къщи. И между другото, това е лудост.

Когато наближи, Криси очакваше да види тъмна къща, но изненадващо на долния етаж имаше малка светлинка.

Влезе и видя Галя будна, седнала на леглото, сякаш я очакваше.

– Знам, че това звучи налудничаво, но Бог ми каза да дойда и да се моля с теб, – смутено се усмихна Криси.

Бог продължи с напътствията Си:

– Постави ръцете си на ушите ѝ и ѝ кажи: „За теб е безопасно да чуеш това сега. Ти повече няма да чуваш болезнените неща, които си чувала в миналото.

Когато Криси го направи, Галя рухна и започна да плаче.

Слухът ѝ се върна почти веднага.

Бог ни призовава да действаме или да говорим, въпреки че предпочитаме да не го правим.

Развиването на лични отношения с Бога изисква послушание.

И въпреки че това често ни извежда от зоната на комфорт, не съжалявайте, че сте Го последвали.

Тони изтича при баща си.

– Знаеш ли какво е „танц на костенурката“? – попита малкото момче.

Бащата се усмихна:

– Това е очарователното поведение на морските костенурки, когато са в присъствието на храна. Те накланят телата си вертикално, отварят уста, пляскат с предните си перки и се въртят във водата.

– Интересно, – плесна с ръце Тони.

– Но радиовълновите смущения могат да нарушат вътрешния „GPS“ на костенурката. Това обърква навигацията им, разсейва ги от източника им на храна и за съжаление, спира танците им.

– Колко жалко, – въздъхна Тони.

Ние процъфтяваме в Божието присъствие, но грехът ни разсейва от Него и ние спираме да „танцуваме“.

Как можем да намерим отново радостта си? Като се отвърнем от греха, който обърква връзката ни с Бога.

Когато се покаем, ние намираме надежда в Него.

Бог, в края на краищата, е истинският Господар на танца.