Това изобщо не трябваше да се случва. Владо нервничеше и обикаляше около компютъра си. Екранът на лаптопа му бе потъмнял. При определена светлина и наклон отзад се виждаше нещо, но нищо не можеше да се прочете, нито пък да се види ясен образ.
Всичко стана за секунди. Червени линии започнаха да се появяват по екрана, не бяха чести, но смутиха Владо. Той изключи захранването от мрежата и остана само на батерия, но това не помогна, линиите отново се появяваха…… докато накрая екрана потъмня.
Беше вечер и нямаше от къде да търси помощ. Това още повече обезкуражи Владо.
– Е, утре ще видя какво мога да направя, – каза си той и неудовлетворен легна в кревата.
Следващия ден не бе обнадеждаващ за ситуацията.
– Вероятно е изгоряло осветлението на предния екран, – каза му Слави, който поправяше компютри. – Лампичките са малко нестандартни и трябва да се приспособи някоя за случая, но може и да не се намери такава, защото лаптопа ти е стар модел.
– Е, какво, – възнегодува Владо, – нов ли да си купувам? Сегашните са още по-скъпи, а гаранция колко ще работят няма.
– Можеш да си потърсиш монитор и да го включиш към компютъра си, – посъветва го Слави. – Старите лаптопи имат извод за кабел към такъв.
Владо не разполагаше с монитор, а и скоро не можеше да си набави такъв.
– Какво ще правя? – натъжи се Владо. – Как ще чатя с приятелите си. Не мога да слушам музика или да гледам филми по свой избор. Дори едни новини не мога да прегледам…. А проектът , който започнах с Весо, ….. пълна изолация.
Дните следваха един след друг, а възможност да се снабди поне с монитор нямаше никаква.
Владо посещаваше редовно близката църква в неделя, срещаше се с младежите там, беседваше върху Словото и се молеше с тях.
Ситуацията, в която бе изпаднал го бе обезсърчила и нямаше желание нито за молитва, нито за Божието Слово. Беше ядосан на всичко и на всички.
Започна да роптае и да се пита:
– Господи, защо стана така? Какво искаш от мен? Нали с този компютър благовествах и вършех работа за Теб?
Владо се чувстваше изолиран и ненужен.
Една вече обременен от тежки мисли се унесе и заспа.
И засънува. Ръката му се протягаше към нещо бяло, но не можеше да го стигне, защото безброй паяци, стоножки и всякакви насекоми го обсебваха.
Владо се стресна и се събуди. Целия бе облян в пот. Пълчищата от насекоми все още ясно виждаше в съзнанието си.
– Какъв ужас! Какво беше това?
Изведнъж мисълта му се проясни и той разбра.
– Явно много неща ме отделят от Бога и Неговата истина. Да, осъзнавам, че компютърът бе застанал между мен и Него. Нуждая се от промяна ….
На другия ден Нестор го попита:
– Имам един излишен монитор, не знам какво да го правя. Случайно да ти е нужен такъв.
Владо се усмихна и кимна с глава. Той вече знаеше, кой е подредил нещата така ……
