Posts Tagged ‘панорама’

Дворцовият канал

сряда, октомври 11th, 2017

2017-10-11_222910За разположената на многобройните острови Венеция, мостовете са важни като въздух. Не е случайно, че тук има повече от четиристотин такива, всеки от които е уникален по свой собствен начин.

Най-известните са тези, които са прехвърлени през двата главни канала на града – Дворцовия и Канал Гранде.

На Rio di Palacio, така на италиански език звучи името на Дворцовия канал, имащ само два моста.

Независимо от парадното си име, Дворцовият канал е доста мрачно място, тъй като първоначално е свързвал двореца на Дожите със сградата  на Новите затвори.

Не по венециански е мрачна и безрадостна панорама, която се открива от така нареченият Сламен мост.

И това не е случайно, защото по този канал са прекарвали затворници и на тях съвсем не им е било  до това, да се любуват на красотата на града.2017-10-11_223002

Своето странно за белокамено съоръжение име, мостът е получил благодарение на разполагащото се пристанище наблизо, където акостирали кораби, които превозвали слама за затворниците. Мостът е издигнат в средата на XIV век и е служил почти 500 години.

От реставрация съоръжението се е нуждаело чак през  ХIХ век. Тогава то не само бил ремонтирано, но и разширено.

Второто пресичане над Дворцовия канал е много популярния сред туристите, малък и много висок мост с арка, имащ красивото име Мостът на въздишките.2017-10-11_223107

Легендата разказва, че влюбените, които се целуват на него по време на залез, ще останат завинаги верни един към друг.

Предназначението на моста не е толкова романтично. В продължение на няколко века свързва Palazzo Ducale, където обикновено се провеждат съдебните заседания, с градски затвор, разположен от другата страна на канала.

И въздишки тук са издавали не влюбени, а минаващи по моста арестантите. Много от тях са видели Венеция от Моста на въздишките за последен път в живота си.

Интересни факти за Марианската падина

четвъртък, декември 29th, 2016

marianskvp-825x510На 1 април 2012 г, в Yandex била поместена шеговита панорама на Марианската падина. На нея можело да се разгледа потънал кораб, улуци и даже очи на чудовища.

Въпреки хумористичния характер, панорама обвързана с действителното местоположение Марианската падина, както преди била достъпна  за всички потребители.xenophyophore-150x150

През юни 2016 г. било публикувано изследване, според което тялото на дълбоководните ракообразни в Марианската падина съдържат по-високо ниво на токсични вещества, отколкото в крайбрежните води на океана, където се събират отпадъчни води, от промишлени и битови отпадъци.

В Марианската падина е намерена огромна бронирана амеба Ксенофиофори с размер 10 см в диаметър.

Обед или вечеря под небето

четвъртък, декември 8th, 2016

6a00d834515b2069e200e54f0bb4368833-800wiПрез лято, туристи посещаващи Талин, Рига и Вилнюс ще имат обяд или вечеря, не само в нормалните ресторанти, но също така и на специални платформи, които са окачени на височина от около петдесет метра над земята.

Тези необичайни ресторанти са наречени „Вечеря в небето“. Посетителите идват тук не само да похапнат.

По време на вечерята, туристите могат да се възхитят на чудесната панорама, която се открива от „окачените“ платформи.

Има идея такива платформи да се използват при различни кулинарни фестивали.

„Небесния ресторант“ представлява платформа, на която са поставени маса и 22 стола около нея. За всеки стол има 4 предпазни колана, които се притягат около седящия на тях.

Готвачът и обслужващият персонал се намират вътре в масата и обслужват екстремните гастрономи.

Секретния бункер на Бундесбанк или пари в случай на ядрена война

вторник, март 1st, 2016

Cochem,_MoselТези банкноти почти никой не е видял, чрез тях никой не се е разплащал. Те са си останали една от най-важните държавни тайни на ГФР.

В бункера край река Мозел, където са се съхранявали тези пари, скоро ще се отвори музей.

Град Кохем се намира на бреговете на река Мозел. Винени изби, тълпи от туристи през лятото, живописни склонове ….това се открива от долината край реката пред портата на местния Имперски замък, който е най-популярната забележителност в района.

Тази панорама са фотографирали милиони туристи не веднъж, без да подозират, че на противоположния бряг се намира един от най-секретните западногермански бункери от времето на Студената война.

Разходка в Странджа

събота, януари 30th, 2016

imagesСедяха на скалата и гледаха панорамата, която се разстилаше пред очите им. Георги се закашля.

– Този младеж много пуши, – каза Попов. – Един ден ще съжалява за това.

– И аз това му казвам, – засмя се Мариела, – но той изобщо не ме чува.

Георги допуши цигарата си, погледна Попов и настойчиво попита:

– Кажете ни сега, вие сте специалист в тази област, траките имали ли са писменост?

– Пак този въпрос: Имали ли са писменост? – въздъхна дълбоко Попов. – Мисля, че са имали. Те са били напредничави и просветени. Но дори да разчетем писмеността им, едва ли ще намерим нещо написано от Орфей.

– Орфей ли? – изненада се Мариела. – Аз мислех, че той е митичен герой.

– Орфей действително е живял и е променил религията на траките. Преди това те са вярвали в Дионис, а Орфей им дал нов бог, свързан с познанието. Новото учение било за малцина посветени. След смъртта си те се превръщали в богове, а гробниците им в храмове.

– От къде знаете всичко това, нали не е сигурно за писмеността им? –  заяде се Георги.

– Писаното слово е опасно, – каза Попов. – Още Платон е казал, че философът не трябва да излага идеите си в писмен вид. Помислете, повечето от религиозните водачи, не са ни оставили нищо в писмен вид. Вижте Буда, Христос, Зороастър, Мохамед, …. Знаем това, което са записали техните последователи и ученици.

„Този напълно е изперкал, – помисли си Георги.  – Луд е. Напълно е откачил“.

Хубаво бе, че Попов не можеше да прочете мислите на младежа, в противен случай щеше да се разсърди и нямаше да им разкаже нищо.

– Тук в Странджа старата вяра е оцеляла, без никой да я записва, – продължи да говори Попов. – Вярно е, че е променена, но е жива. Нестинарските игри дето са уж посветени на Константин и Елена, са прикрит езически обред в чест на Великия бог и Великата богиня, съчетанието на светлината и мрака.

Мариела внимателно следеше разказа, а Георги едва прикриваше раздразнението си.

– Когато християни намирали светилища и оброчни плочки на тракийския бог Конник, строели на тях църкви и ги посвещавали на св. Георги. На старите плочки дракона го няма, а конникът препуска към олтар и към богинята във формата на змия, увита около дърво. Вижда се и куче, което редом се движи с конника. Виждали ли сте икона на св. Георги със куче. Няма и да видите. Ние всички сме езичници само дето сме го забравили, – заключи Попов.

– Беше много интересен разказа ви, – каза Мариела, – благодаря ви.

Георги само изсумтя и несръчно подаде ръка за довиждане.

Когато Попов  бе слязъл вече в ниското, Георги намръщено каза:

– До сега не съм чувал толкова много глупости на куп.

– И все пак има над какво да помисли човек, – опита се да го успокои Мариела.

– От това глупостите няма да станат по-умни, – Георги махна с ръка. – Хайде да се прибираме, че скоро ще притъмнее.

Уникално

понеделник, януари 12th, 2015

treeЕдно дърво много страдало, че било малко, криво и уродливо. Всички останали дървета били много по-високи и красиви. Дървото много искало да бъде като тях и вятарът да разлюлява мощните му клони.
Но дървото растяло на склона на една скала. Неговите корени били пробили в малко парче земя, натрупана в процепа на скалата. В неговите клони духал леден вятър. Слънцето го осветявало само сутрин, а в останалата част от деня се скривало зад скалата, дарявайки светлина на другите дървета, растящи по-надолу.
Дървото не могло да порастне по-голямо и проклинало съдбата си.
Но едно утро, когато го осветили първите лъчи на слънцето, то погледнало на разтилащата се долина долу и разбрало, че животът не е толкова лош.
Пред него се откривала великолепна гледка. Никое от дърветата, растящи по-долу, не могат да видат и една десета от тази чудесна панорама.
Издатината на скалата го защитавала от сняг и лед. Без кривото си стъбло и чепатите си клони дървото не би могло да живее на такова място. То имало своя неповторим вид и заемало своето място. То било уникално.

Замакът Хохостервиц

сряда, януари 23rd, 2013

В продължение на хиляди години нито един враг не е могъл да покори тази крепост. И това не е никак чудно. Трябва да имаш шапка невидимка, за да преминеш през 14 крепостни стени и 5 подемни мостове. В непристъпността на крепостта може да се увери всеки, който рискува пеша да се изкачи на върха, където се намира тя. Периодически ще се натъква на плашещи механизми за изстрелване на камъни върху главите на натрапниците. Трябва да се вземат в предвид и опасните пропасти плюс двучасово катерене по не много лесен път към замъка Хохостервиц.
Стариния замък на хълма Магдалена в прекрасната Каринтия бил построен през 11 век, като отбранително съоръжение. А през 16 век, готвещ се да отблъсне нашествието на турците, барон Георг Кефенхулер го укрепил и преустроил. В този си вид замъкът се е съхранил до днес.
Замъкът се издига на височина 1056 м над долината. От стените му се открива великолепна гледка към околността.
През средните векове жителите на замъка не само са се любували на откриващата се панорама, но са следили за прииждащи врагове. Не без основание казват, че в хубаво време се вижда половината на Австрия., а самата крепост се вижда от 30 км.
Замъкът Хохостервиц и днес принадлежи на наследника на барон Кефенхулер. Страшната крепост радушно среща гости. За тях е построен „рицарски лифт“, за да не се уморяват при трудното изкачване.
Самият замък разполага с богата колекция от предмети за бита, украшения, рицарски доспехи и оръжия. В замъка има музей със своите „шедьоври“ – капитан на охраната облечен в средновековна броня. Ръстът на рицаря е 2, 25 м. Наричат го „Великана на замъка Хохостервиц“.
Друга атракция на крепостта е готическия параклис, където можете да се насладите на стенописите от 16-ти век. и орнаментите от 17 век.
В историята на замъкът сигурност има много страници за битки и герои. Но има и приказна, вълшебна глава. Тук киностудия Disney е снимала прекрасната приказка за Пепеляшка.