Марио и Деси след дълго отсъствие от страната си, се завръщаха от много далече.

След като самолетът кацна, те погледнаха през прозореца и видяха група усмихнати хора, събрани наоколо.

Марио възкликна:

– Виж, Деси, колко много хора са дошли да ни посрещнат.

Радостта му бе кратка.

Тази група не чакаше тях, а някаква известна личност, която бе пътувала с тях в самолета.

Със сълзи на очи и разбити очаквания Марио прошепна на съпругата си:

– Нито един човек не дойде да ни посрещне. Защо? Малко ли направихме в онази изостанала страна.

Деси хвана Марио нежно за ръката и му напомни:

– Скъпи, още не сме се прибрали.

Библията ни казва, че око не е видяло или ухо не е чуло всички прекрасни неща, които Бог е приготвил за Своите деца, но трябва да помним, че още не сме се прибрали.

Някой ден нашите очаквания ще бъдат изключително и изобилно изпълнени.

Марио се усмихна:

– Нашата история все още се пише, така че нека откажем на неосъществените очаквания да ни отнемат радостта ни, защото най-доброто тепърва предстои.

Сашо, Димитър и Манол впечатлени от филма за влизането на Исус в Ерусалим, споделяха мислите си развълнувано:

– Има различни празници, но влизането на Господа в Ерусалим е един от най-трагичните, – отбеляза Сашо.

– Всичко в него изглежда като триумф, – плесна с ръце Манол. – Ликуващи тълпи от хора бяха готови да Го направят свой политически лидер. Те очакваха да им даде победа над врага.

– И къде е тук трагичното? – попита Димитър.

– Всичкото това ликуване и надежди са изградени на неправилно разбиране, – каза Сашо.

– А какви бяха очакванията на масите? – повдигна рамене Димитър.

– Копнееха при влизането Му в Йерусалим да вземе земната власт в ръцете Си. Да бъде обявен за очаквания Месия, който ще освободи израелския народ. Враговете да бъдат победени и всички отмъстени.

– А какво стана? – усмихна се Димитър.

– Христос влезе тихо в Светия град, очаквайки Своята смърт, – тъжно констатира Манол. – Народните водачи, настройват целия народ срещу Него, защото Той ги бе разочаровал във всичко. Исус не бе това, което очакваха и се надяваха…. А Исус отиваше на смърт.

– Това е денят на най-страшното недоразумение, – тъжно заключи Сашо. – Едни остават с празна къща, други влизат в Божия дом и стават храм на Светия Дух, дом на Живота.

Магда бе скоро родила. Щяха да я изписват.

Очакваше цветя, а защо не и изненада!?

Но съпругът ѝ я срещна с горчиво признание:

– Трябва да се разделим. Аз обичам друга жена.

Тя бе травмирана дотолкова, че не можеше да се радва на малката си дъщеря.

Обляна в сълзи, я завари приятелката ѝ Надя.

– Аз бях неговата избраница. .Изрекохме обети. Щяхме да отгледаме деца, а по-късно да имаме внуци. Казахме си, че няма да се развеждаме, както е станало в нашите семейства. Е, сега вече няма да остареем заедно, – каза тя на приятелката си

Надя я слушаше съчувствено. Накрая тя я погледна и каза:

– Маги, ти искаше така да изглежда така животът ти, но е време да предадеш всичко на Бог и Той да ти даде нова представа за бъдещето ти.

– Права си, – съгласи се Магдалена, – наистина плача за живота, който си бях представяла. Ето какво става, когато мечтите ни и очакванията ни са разбити от житейски разочарования.

– Разбери, – усмихна се Надя, – най-добрата визия за живота ни е тази на Бог. Ако Му предадем напълно живота си, Той може да направи несравнимо повече отколкото искаме, мислим или да си представяме.

И двете се прегърнаха.

Момчил сумтеше и мърмореше недоволно:

– Вече на нищо не вярвам.

– Чакай, поспри! – скастри го Недю. – Когато сядаш на стол, ти вярваш, че той ще те издържи. Сядаш в колата си, завърташ ключа и вярваш, че ще запали. Отиваш в магазина и вярваш, че все още има стока по рафтовете…… Уверени сме, че тези неща продължават да съществуват поради опита, който сме придобили.

– Ами ако стола се счупи, – присви очи Момчил, – колата не запали и продуктите в магазина внезапно изчезнат? Тогава надеждата и очакванията ни умират заедно с вярата и сигурността в тези неща.

– Вярата ни може да бъде стабилна и сигурна, защото Божият характер остава твърд, непоклатим и неизменен. Той е същият вчера, днес, ще бъде същият и утре. Когато възлагаме надеждата си на Него, вярата ни също ще остане, сигурна в Неговата неизменна истина и обещания.

Момчил само вдигна рамене и завъртя глава.

Недю не искаше да спре до тук, той продължи още по-силно да наковава:

– Надеждата в Бога е опора на нашата вяра. Системата ни от убеждения регулират нашите емоции.

– Такааа, – въздъхна дълбоко Момчил, – ако искаме да сме емоционално стабилни и сигурни, какво правим?

– Тогава вярата ни трябва да е в Някой, Който също е стабилен и сигурен…..

– Обикновено аз търся сигурност в себе си, – прекъсна го Момчил.

– Усилията ни да се справим с живота сами, ни дава илюзията за контрол, но тя е фалшива и в крайна сметка ще се провалим, – настоя на своето Недю.

– Моята надежда вече е угаснала, – категорично заяви Момчил.

– Защото си я вложил в погрешните неща или в неправилните хора….

– Е, и? – попита иронично Момчил.

– Надеждата не води към разочарование, – плесна с ръце Недю. – За това трябва да уповаваме и да се доверяваме на неизменния характер на Бога, а не на себе си или на определени резултати.

Момчил се усмихна предизвикателно, а Недю още повече настъпи педала на газта:

– Единствено надеждата в Бога, ще ни помогне да продължим напред, когато животът ни се разпадне. Само Той е верен и заслужава доверие. Надеждата в Него никога няма да ни разочарова.

Момчил нехайно махна с ръка, а Недю го предизвика:

– Ще възложиш ли надеждата си на неизменния характер на Бога или ще се опираш на собствените си сили и очаквания?

– Бла, бла …. Бог, – изсмя се Момчил. – Нали Той знае какво желая и искам, защо не го направи?

– Защото не си се обърнал към Него за помощ.

Семейство Костови си купиха принтер.

Горкият, издържа точно 13 неща, който трябваше да принтира преди да се повреди.

Така счупи предишния световен рекорд за 11изпълнени задачи.

– Когато закупихме този принтер за 165 лева, очаквахме не много голямо качество, – хвалеше се Стоян, главата на семейството, – но той надмина и най-смелите ни очаквания.

– Това е добър резултат, – отбеляза жена му. – Отпечатахме 4 данъчни документа и девет страници за оцветяване. Струва си парите.

– На 14 тото задание, – отбеляза малкият син Тони, – принтерът започна да се държи хаотично. Издаваше скърцащи звуци. Изплюваше късчета накъсана хартия, а на екрана се изписа надпис за грешка.

– Това нещо има доста голям пробег, – отбеляза компетентно баба Злата. – Въпреки че трябваше да похарчим 180 лева за пълнене на мастило след третото отпечатване, просто сме благодарни, че издържа толкова дълго.

Въодушевен Стоян сподели:

– Пак ще си купим принтер от този тип. Разбира се, след като изхвърлим този.

В този дом имаше и висококачествена пералня, която бе издържала повече от 12 зареждания.

Да са им честити!