Човекът изглеждаше зъл, ядосан, безразличен към всички, съвсем непознат, но именно той протегна ръка за помощ на вас или ваш близък.
Навярно сте имали случай, когато сте губели надежда, защото не сте се надявали от някъде да дойде помощ, но въпреки всичко тя идва.
Бог действа чрез хората. Той смекчава сърцата им и ги подбужда на съвсем непознати люде да се притичат на помощ.
Може би ако не тази година, то непременно през следващата, ще станете причина за истинско чудо в живота на някого!
Често ли се оплаквате от живота? Смятате ли, че при вас всичко е зле и много неща не ставата така, както искате?
Навярно недоволствате от малката си работна заплата, отношенията със съпругата си или ви дразнят прекалено много съседите.
Единственото, което правите в живота си е това, да говорите негативни думи. Именно те не ви дават възможност да се движите напред. Потискат ви и ви карат да се въртите на едно място.
Отървете се от негативните си думи и ги заменете с положителни, изпълнени с надежда и оптимизъм.
Прекарвайте повече време със семейството си. По време на отпуск пътувайте.
Замислете е над живота си.
Борис Иванов е необикновено момче. Той има петима братя и две сестри. Сега той е на 12 години. Преди пет години на баща му откриха рак. Борис сам уши едно мече, занесе го на баща си и му каза:
– Това мече е победител и ти ще победиш рака.
И наистина болестта бе отстъпила.
Наближаваха Рождествените празници и Борис предложи на майка си и баща си:
– Хайде да купим играчки за всички деца в болницата.
Баща му въздъхна тежко:
– Това е непостижимо за нас. Ние не разполагаме с толкова много средства.
Тогава на Борис му дойде блестяща идея. Той реши сам да ушие играчки за децата. Свали различни кройки на играчки от Интернет и се зае да изпълни това което бе замислил.
Първата играчка не беше много сполучлива. Мечето, което бе ушил изглеждаше жалко и безформено, но Борис не се отказа и продължи да шие. Постепенно неговите играчки започнаха да стават все по-сполучливи и хубави.
Той успя да ушие много мечета, зайчета, лисичета, слончета, ….
Борис бе щастлив, защото:
– Видях усмивките на децата, когато получаваха играчките, – сподели Борис с родителите си. – За някои ми казаха, че отдавна не са се усмихвали, а видях как прегръщат плюшените играчки и бяха радостни. Кой знае, може тези играчки да се окажат вълшебни и да им помогнат по-бързо да оздравеят.
Прекрасно е да носиш радост и надежда на хората.
Реших да опитам нещо абсурдно. Започнах да раздавам това, което нямах, например, радост.
Денят начевах с усмивка, следваше среща, която иначе бих отказала, а след това разговор, който бих загърбила, …. прегръдка, молба, целувка, докосване. Простички неща, а толкова трудни понякога за изпълнение.
И всичко това ми върна приятелите, отвори ми нови пътища, които станаха за мен съвсем реални.
Спомних си, че мога да се смея и да мечтая.
Може би това е начинът, да запълня недостига в себе си. Въпреки, че до сега съм чакала нещо или някой извън мен да го запълни.
Ако успея да превърна празнините в свое бижу, загубите в по-добро бъдеще, болките в надежда, мъката в ярка светлина….
Тогава това, което съм преживяла и продължава да ме притиска и да ме изпълва със скръб, ще се превърне в моето най-голямо съкровище.
„А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?“
Божиите срокове не са във наша власт. Ако първият удар върху кремъка не прави искра, повторете удара. Бог чува молитви, но не отговаря в срок, който ние сме избрали за отговор. За това е необходимо настойчиво и постоянно да искаме от Него.
В дните на кремъка и серни клечки е трябвало отново и отново рязко да се ударя, може би, десет пъти, за да се получи искра, но след като човек успее, той е изключително доволен от постигнатото.
Не трябва ли да показваме същото постоянство и надежда по отношение на духовната страна на нашия живот? От тази страна, ние имаме по-голяма сигурност за успех, отколкото, когато се справяхме с кремък и кибрита, защото тук имаме подкрепата на Божиите обещания.
Човек никога не трябва да се отчайва. Времето на Божията милост идва, ако вярваме. Нека да искаме с вяра, без да се съмняваме и да не прекратяваме молитвите си, защото Царят забавя отговора си. Удряйте, докато се получат искри, запалете фитила и скоро светлината ще избухне.
Не вярвам да съществува случай в историята на Божието царство, където правилната молитва, принасяна по правилния начин, завинаги да е останала без отговор.