Под „Гаражно стартиране“ се разбира млада компания, която е малка и с нисък бюджет. За офис обикновено ѝ служи гаражът на нейния основател.

Много международни компании, музикални колективи и художествени групи са започнали по този начин, с  няколко влюбени в своите работа ентусиасти.

Ако сравните какви са били известните марки в началото на своя път и какви са сега, ще се убедите, че най-грандиозното мероприятие започва не с ресурси и пари, а с решимост.

В началото на епохата на World Wide Web Джеф Безос създал книжен интернет магазин. За офис му послужил гараж, а работната му маса била направена от стари врати.

Сега Amazon е най-големият онлайн магазин в света. А Безос, наред със другите неща, финансира компанията Blue Origin, която се занимава със стартирането на космически кораби. Един от космодрумите е разположен директно в ранчото на Безос.

Най-голямата кафе верига в света е Starbucks. Тя има повече от 22 500 кафенета в 62 страни, данните са от 2015 г.

Едно от основните изисквания при подбора на помещения за Starbucks Coffee, което понякога не се съблюдава, е входна врата трябва да бъде на изток или на юг.

Според  Скота Бедбери, един от основателите на марката Starbucks, това се дължи на факта, че посетителите трябва да бъдат в състояние да се наслаждават на естествена светлина, но слънцето не трябва да свети в лицето им.

Емблемата на „Велкопоповицки Козел“, която е стигнала до наши дни, първоначално е била измислена и нарисувана, в годината на пускането на първата партида бира, от странстващ живописец от Франция. Рисунката е била в знак на благодарност за гостоприемството на град Велке Поповице.

„Велкопоповицки Козел“ се споменава в произведението на чешкия писател Ярослав Хашек „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“.

„Те продължиха пътя си и едва след известно време иззад ъгъла на
дългата редица бараки отново се чу гласът на Водичка:
— Швейк, каква бира точат в „При чашата“?
И като ехо се понесе отговорът на Швейк:
— Велкопоповишка“.

През 1995, 1996, 1997, 1999. бирата е спечелила златен медал сред марки бира Pilsner на световното първенство, което се провежда в Чикаго.

Навярно всеки от вас е чувал, че клиента винаги има право. В действителност, в конкурентна среда се води борба за всеки човек, по всевъзможен начин. Насърчават клиентите си и се  стремят да привличат нови такива. Но някои клиенти са прекалено нагли.

Милка беше на работа като продавачка в супермаркет. Тя учеше в университета и по време на ваканцията работеше на половин работен ден.

Веднъж в магазина влезе майка със седемгодишната си дъщеря. Жената беше облечена по последна мода. Косите ѝ бяха боядисани в ослепително бяло, на лицето ѝ се забелязваше обилен грим, а през рамо бе наметнала чанта от известна марка.

Жената избра необходимите стоки и ги натрупа на куп върху транспортната лента заедно с талони за отстъпка. След това каза на Милка пренебрежително:

– Оправете ги!

Въпреки грубото отношение, Милка ѝ се усмихна и я помоли:

– Моля ви разделете талоните с отстъпка върху закупените стоки, така по-бързо ще ви обслужа.

Жената махна с ръка на касиерката, изсумтя презрително и започна да говори по телефона си.

Милка провери талоните. Почти всички бяха от други магазини, а освен това се оказаха и с изтекъл срок.

– Не мога да ви направя отстъпка, – каза Милка на жената, – защото вашите талони са с изтекъл срок.

Когато чу това, жената не на шега се ядоса:

– Това са моите талони и според тях ми се пада отстъпка.

– Но те са със изтекъл срок….

– Извикай началника си, нямам време да слушам глупостите ти.

Милка извика началника си, а докато той дойде, жената се наклони към дъщеря си и със сладникав глас ѝ каза:

– Гледай, мила, за това трябва да постъпиш в колеж. Ако получиш образование, никога няма да бъдеш неудачница, като тази, която стои зад касата.

Това бе нечестно. Очите на Милка се напълниха със сълзи. Тя бе толкова смаяна от тази наглост, че не знаеше какво да отговори.

Най-накрая началникът дойде и попита:

– Какво става тук?

Жената размаха талоните с изтекъл срок и заяви:

– Полагат ми се отстъпки. Купувачът винаги е прав. Вашите работници трябва да се отнасят с уважение към мен, аз съм ваш купувач.

Началникът изгледа жената, а след това мълчаливо върна стоките обратно по транспортната лента.

– Какво правите? – развика се жената.

– Госпожо, не мога да ви позволя да обиждате работниците в този магазин, – каза бавно началникът като натъртваше на всяка дума. – Ние не желаем  да обслужваме такива клиенти, за това ви моля да напуснете магазина.

Жената се зачерви, очите ѝ щяха да изскочат от изненада. След това тя се разкрещя, като същевременно се насочи към вратата на магазина:

– Кракът ми повече няма да стъпи тук. Сега ще позвъня на моя шеф и той ще ви научи … Вие не знаете с кого си имате работа.

След като истерията заглъхна и жената изчезна, началникът се обърна към Милка и ѝ се усмихна:
– Може малко да си почините, докато се отърсите от шока …

За съжаление не всеки началник се отнася така към подчинените си.

През 1968 г. в Китай са пуснали пощенска марка със силует на държавата в червен цвят. Вътре в нея имало надпис: „Цялата страна – червена“.

Територията на Тайван, която Пекин смята и продължава да приема за част от Китай, поради недоглеждане на художника останала бяла.

Властите са успели да изземат селия тираж от тези марки, но няколко екземпляра попаднали в ръцете на колекционерите.

Сега те се смятат за едни от най-редките и скъпи марки в света.

За съдбата на художника Ван Вейшен дълго време нищо не било известно, но наскоро се разбрало, че той е жив и даже не е лежал в затвора.