В магазина бе пълно с хора. О, нима може да не е така, щом докараха нова стока?! Въпреки навалицата, когато Мирослав Никодимов влезе в магазина млад мъж привлече вниманието му.

Той беше от друга раса. Имаше особена прическа. Облеклото му беше доста странно. Някак не пасваше на обстановката в този магазин.

Никодимов натовари покупките в количката и се насочи към касата. Изведнъж, той почувства нечия ръка на рамото си.

Обърна се и видя същият млад мъж. Трепна от изненада. Младежът му подаде портмонето му и се извини:

– Съжалявам, че ви стреснах, но мисля, че това е ваше.

– Дори не съм забелязал, кога съм го изпуснал, – каза Никодимов. – Благодаря ви.

Мирослав се засрами за начина, по който бе преценил този млад човек. Той бе по професия учител и бе обучавал ученици от различни националности.

„Знам, че е глупаво да си правя преценка по външния вид на човека, но ето направих го. Колко е хубаво, че Бог не ни оценява по това как изглеждаме“ – помисли си Никодимов.

Мирослав наведе глава и тихо прошепна, едва доловимо с устни:

– Боже, помогни ми да не правя повече такива прибързани оценки и нека да виждам най-доброто във всеки човек. Не искам да съдя за никого по външния му вид.

Да, Бог наистина не гледа на лице, защото Той знае какво има в сърцето на човека, преди някой да Му е казал това.

През 1968 г. Китай е бил посетен от министъра на външните работи на Пакистан, който подарил на Мао Цзедун кутия манго.

Мао я изпратил на своите работници, които били изпратени в Университета Цинхуа да усмирят вражда между двете фракции на хунвейбините. Работниците никога не били виждали манго по-рано и сметнали подаръкът на вожда за свещен.

По-късно плодовете били раздадени по фабриките, където се съхранявали без да се пипат. А в едно от предприятията, тъй като плода започнал да загнива, сварили манго в голямо количество вода и дали на всеки да опита от получената течност.

Я продължение на много години, в Китай царял култ към манго, здраво свързан с личността на Мао.

В магазините се продавали пластмасови копия на плодовете. На парадите го носили с гигантски надписи.
Изображението на манго присъствало на по-голямата част от битовите предмети и стоките за бита.

Учител от едно средно училище в град Цюанчжоу от китайската провинция Фуцзян, забранил на учениците да идват на училище с вносни обувки. Даденото решение се аргументира с това, че в училище се идва да се получат знания, а не да се демонстрира благосъстоянието на семейството.

В решението се казва, че поведението на учениците, когато учениците се хвалят със скъпите си обувки и се сравняват помежду си, кой има най-хубавите, е в разрез със скромният начин на живот, който се опитват да внушат на децата в даденото учебно заведение.

В нововъведението има разпореждане, съгласно което, всички учащи се, от следващата седмица, трябва да идват на училище с обувки от местен производител.

Това съобщение било разпространено по социалната мрежа WeChat. Реакцията на родителите не била еднаква.

Някои от родителите намерили нововъведението достатъчно разумно и подкрепили инициативата на училищното ръководство. Те също смятат, че училището не е място, където трябва да се показват модни тоалети.

Друга част от родителите се чудели могат ли децата им да идват на училище с обувки от известни чуждестранни марки, като Nike или Adidas, които се правят в Китай.

Според оценката на Централната телевизия в Китай понякога спортните обувки с китайска марка са по-скъпи от вносните марки.

Така например, в китайския интернет магазин Taobao маратонките на известния производител Li-Ning достига цена 2030 долара, а маратонките с марка Nike можеш да си купиш за 44 долара. Истината е, че обувки от Li-Ning  в същият Taobao могат да се намерят и за 19 долара.

Т.е. принципа „вносна стока = скъпа стока“ не винаги е вярно.

Трябва да се отбележи, че ръководството на училището побързало да обяви, че учителят, който е изпратил съобщение до WeChat на „само отечествени обувки“ не е съвсем правилно разбрал издигнатата от училищното ръководство инициатива.

Фиксирани цени на стоките са се появили през 80-те години на XIX век в САЩ, благодарение на продавача Франк Вулворт.

По-рано, за да разбере каква е цената на стоката, купувачът питал за това продавача. А последният  сам определял цената като се ръководел от платежоспособността на клиента.

Младият продавач Франк се стеснявал да разговаря с клиентите и за да избегне уволнението, решил да прикрепи към всяка стока табелка със цената ѝ.

На купувачите това много се харесало и в този ден продажбите в магазина многократно се увеличили.

Скоро Вулворт напуснал работата си и започнал самостоятелна дейност, а след това имал и търговска мрежа, известна със своите свободни, предварително изчислени цени, както и постоянни отстъпки за продуктите.

Използването на съвременни технологии – интернет, различни електронни джаджи, камери по пътищата и др., дават на човекът голямо преимущество, но чрез тях той си губи свободата.

Ако сте влезли в магазин и ако се разплащате с кредитна карта, какво и колко сте купили знае продавачът и вие, но при четенето на кредитната ви карта от съответния апарат вашата анонимност изчезва.

При получаване на такава карта вие сте предоставили на банката цялата информация за себе си.
При недостатъчна защитеност, вашите данни могат да попаднат в неподходящи ръце, а те ще разкажат за вас твърде много.

Днес смартфоните са идеален начин да се проследи къде се намира техния собственик. В случая не е нужен таен агент или шпионин. Когато посещавате социалните мрежи, вие неволно оставате следи: общи сведения за местоположението си в настоящия момент….