Холандски учени са открили още един алтернативен източник на електроенергия, който работи денонощно и не зависи от наличието на ярко слънце и силни ветрове. Този метод е подходящ за фермите в Азия. Става въпрос за оризищата.
Оризът е много популярен на планетата. Учените твърдят, че това растение произвежда повече енергия, отколкото му трябва. За да работи системата са необходими всички растения, които растат във водата.
Технологията работи от излишъка, който ориза отделя при фотозинтеза. Този излишък достига до 70 процента, преминава през корените и се поглъща от микроорганизмите.
По време на този процес се появяват свободни електрони, които могат да „се съберат“, чрез електроди, които се поставят в корените на ориза.
Учените признават, че технологията е далеч от перфектена, но  изглежда обещаваща и разбира се, тя ще бъде в състояние да предостави на жителите на азиатските села безплатна енергия.
За сега прототипът на технологията изглежда като плочки 50 на 50 см, които се свързат помежду си. Плочките се поставят под корените на растенията.
Тази технология не е много удобна и струва около 1000 долара за 1 кв.м, а произвежда ток 0,4 Вт на квадратен метър.
Сега учените разработват нова технология, която ще представлява тръба. Тази система по-лесно ще се инсталира на насажденията. Тя ще дава 3.2 Вт на кв. метър.

През 1951 г. се е появил първият в света компютър за продажба – Univac1. Той е конструиран за Бюрото по преброяване на населението.

Компютарът бил висок 8 фута – 2,4 метра, широк 7,5 фута – 2,2 метра, и дълъг 14,5 фута – 4,4 метра.

Тежал е 35 тона и 273 килограма.

Машината можела да събира, изважда, да сортира, да сравнява, да извлича квадратни и кубични корени на числа.

Компютърът правел 1000 операции за 1 секунда.

Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, мазно масло със слабително действие, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и други.
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, задържане на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно кукурякякът се използва по следния начин.
Сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, против пърхот и косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно кукурякът се използва така.
Една чаена лъжица от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.

Още по римско време Плиний и Диоскорид препоръчват корените на троскот за лечението на камъни в бъбреците.
По-късно, през 1597 година билкарят Джон Джерард пише, че корените на растението притежават очистителни свойства и помагат на страдащите от запек.
По време на кризата в началото на 20 век хората пекли корените на троскота като алтернатива на кафе и брашно.
Троскотът съдържа слузни вещества, сапонини, нишесте, захари и трицитин.
Билката понижава кръвното налягане, засилва сърдечните съкращения, забавяйки сърдечната дейност. Прилага се при запек, отоци, колит, високо кръвно налягане.
Троскотът се използва за пречистване на кръвта, при чернодробни заболявания, безплодие, ревматизъм, подагра, кашлица. Той е добро диуретично и слабително средство.
Троскотът е едно от най-ефикасните средства срещу камъни в бъбреците. Пие се под формата на чай.
За кратко време се получават отлични резултати, камъните или песъчинките бива изхвърлени. Чаят от троскот може да се приема и профилактично срещу камъни в бъбреците, но в по-малки количества. Троскотът има омекчително действие при стомашно-чревни заболявания.
За да си направите чай от троскот са необходими 2 супени лъжици от билката, които се варят в 500 мл вода за около 10 минути. Чаят се пие по 150 мл преди хранене, 4 пъти дневно.
Освен под формата на отвара, от троскот се извлича тинктура. Тинктурата се прави като корените от растението се накисват във вода. Вече готовата тинктура се приема от 3 до 6 мл три пъти дневно.
В народната медицина троскот се използва предимно като диуретично и слабително средство. Дуретичният ефект най-вероятно се дължи на увеличеното кръвоснабдяване на съдовете на бъбреците. Слабителният ефект на троскота може да е свързан с наличието на сапонини и слузни вещества в него.

Листата на копривата притежават кръвоспиращо, диуретично, противоревматично действие. Влияят благотворно върху обмяната на веществата, намаляват кръвната захар. Това действие се дължи на витамините, солите на желязото и други съединения.
Прилага се при вътрешни кръвоизливи: маточни, бъбречни, чернодробни, а също и като усилващо средство.
В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, жълтеница, при копривна треска, захарен диабет.
Прясна коприва се препоръчва за парене при ревматизъм и ставни болки, за бани при кожни обриви, за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези, при подсичане, нараняване, отоци.
Пресни листа се киснати 20 дни в маслиново масло – 1:10. Полученият мехлем се употребяват за мазане на рани, изгаряния, натъртвания.
Отвара се прави от корените на копривата с оцет и вода – 1:10:5. Варят се пет минути. Тя се използва за натриване против пърхот и за растеж на косата.
Две супени лъжици листа се слагат в 500 мл вода. Слагат се да врят пет минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Семената заедно с връхните части се препоръчват при захарен диабет. За целта две супени лъжици се разбъркват в 1 кофичка кисело мляко. Получената смес се изяжда на три пъти след ядене.
За усилване на сърдечния мускул се използват корените.
Една супена лъжица корени от коприва и кръвен здравец се слагат в 600 мл вода. Врят 10 минути. Получената отвара се изпива на 4 пъти през деня преди ядене, добавя се и мед.
Внимание! При бране копривата може да предизвика възпаление на кожата!