Празник е. Едни празнуват Св. Валентин или Денят на влюбените, а други, които нямат половинка, празнуват с халба Трифон Зарезан.
Как се бе уличило, никой не знаеше, но днес бе рожденият ден на Любомир. През всичките изминали години той си имаше приятелка или приятна компания да отпразнува празника.
Бе свикнал момичетата да не го забелязват или отхвърлят, затова на този ден предпочиташе плодова торта с форма на сърце, полята обилно с огромно количество алкохол.
Но често на другия ден в главата му се прокрадваше провокираща и дразнеща мисъл:
„Дали някой ме е запомнил и забелязал във вчерашния ден?“
Любомир не бе красиво момче, според стандартите на този свят, но бе разбрал, че има Някой, Който го обича и харесва. Този, Неизвестен за него, го бе привлякъл и убедил в Своята любов, която бе истинска. Той приемаше Любомир за красив и прекрасен.
Когато за първи път получи това откровение, Любо не можеше да възприеме случващото се с него, но сега бе убеден, че:
– Нито рождени дни, нито валентинки, нито … смъртта, нито животът, нито ангелите, нито началствата, нито властта, нито сегашните неща, нито бъдещите, нито височината, нито дълбочината, нито каквото и да е друго нещо, ще могат да го отделят от Божията любов, която е в Христос Исус, нашият Господ.
Човек може да те отхвърли, но не и Бог.
Господ знае броя на космите на главата ви. Спомня си за рождения ви ден. С Него всеки ден е ден на обич. Той ви ухажва по невероятен начин и ви шепне нежно и с обич: „Сине мой! Дъще моя!“
Всеки ден от годината вие за Него сте радост и доволство.
Ще му позволите ли да ви ухажва отново и отново?
