На летището бе шумно. Хора пътуваха нанякъде. Някои от тях притичваха в последния момент и се качваха в самолета.
На Гина Сербезова и предстоеше полет. Това не би я притеснявало ако не бе подутия ѝ корем. Тя бе бременна, а пътуваше сама. Беше в последните месеци.
Може би не трябваше да пътува със самолет, но Гина реши, че така ще стане по-бързо, а и времето бе прекалено малко до срещата, която трябваше да проведе.
Сербезова се качи в самолета, настани се на седалката удобно, до колкото можеше. Погледна през илюминаторът, през който ѝ се откриваше чудна гледка. Малки и големи селища, движещи се коли и хора. Всичко това ѝ изглеждаше като умален детски театър.
Изведнъж Гина усети разкъсваща болка в тялото си.
„О, не! Не сега! Не в самолета!“ – помисли си Гина.
Това ѝ състояния много я разтревожи. Смущаваше се от хората около себе си.
„Ами ако почна да раждам“ – безпокойството ѝ растеше със всяка измината минута.
Гина се приви и изохка. Това привлече вниманието на стюардесата, която бе забелязала, още при качването, че жената е бременна.
– Лошо ли ви е? – попита обслужващата пътниците в самолета.
Когато видя пребледнялото лице на Гина, стюардесата не се поколеба нито за миг, а веднага попита пътуващите в самолета:
– Има ли в самолета лекар? Бременна жена се нуждае от помощ.
За беда такъв нямаше.
Към бремената се отправи 24 годишната Светла. Тя бе само масажистка, която в момента бе без работа.
Гина веднага бе поставена на пода на самолета. Светла коленичи до раждащата, от която изтичаше много кръв и пое бебето. До сега масажистка не бе присътвала на раждане.
Появилото се на бял свят дете, тежеше малко повече от килограм, но не дишаше.
Положението бе критично.
Светла изчисти слузта от устата на умиращото дете и му направи изкуствено дишане.
И стана чудо. Момченцето пошавна, започна да диша и тихо изплака.
Командирът на самолета, знаеше че в салона ражда жена и той държеше щурвала, сякаш ангел бе зад гърба му.
Бе поискано екстрено кацане. И когато самолетът се приземи, към него се приближи линейка. Лекарите от „Бърза помощ“ веднага отрязаха пъпната връв на момченцето и направиха всичко, което бе необходимо в случая.
Пътниците, които станаха съпричастни към станалото, за няколко минути събраха пари за бъдещите нужди на бебето. Някои от тях плачеха от умиление.
Майката и детето бяха свалени през аварийни вход, а самолетът зареди и продължи пътя си. Пътниците бяха развълнувани и още дълго време виждаха картини от случилото се пред очите си.
