Вече се стъмваше. Хари дори не знаеше вече къде е.

Той се ядоса не на шега:

– Къде се забутах? Сега кой знае, къде мога да обърна?

Взе решение и направи завой на непозволено място, добре че нямаше други коли насреща.

Изведнъж той забеляза къща, която цялата бе обхваната в пламъци.

Бе късно през нощта и Хари уплашен предположи:

– В сградата навярно има хора.

Той изтича до къщата и започна да удря по прозорците, като крещеше силно:

– Пожар! Излизайте навън!

Скоро от къщата излязоха четири деца – две момчета и две момичета.

Уплашени децата споделиха малко по-късно:

– Родителите ни са в друг град.

– Алармата за пожар не се е обадила.

– Шумът от пожара изобщо не ни събуди.

Ако Хари не ги бе събудил, щяха да изгорят.

Само пет от седемте кучета намериха трагичния си край в пожара.

Къщата бе напълно унищожена, но родителите бяха благодарни на Хари за това, което той направи:

– Не знаем с какво можем да ви се отплатим. Вие спасихте децата ни.

Николай работеше в една от фирмите за доставки на пици. Той караше по зададеният му маршрут, когато се натъкна на дом, обхванат от пламъци.

От сградата се чуваше детски писък.

– Боже, там има дете, – изтръпна куриерът.

Николай без да се замисли много веднага се втурна в горящия дом.

Озовавайки се сред пламъците, той затвори очи и се заслуша. Дете още пищеше.

Николай кашляше и се задушаваше, но не спираше.

Куриерът се добра до малкия, взе го на ръце и го изкара навън.

Оставайки без дъх, Николай падна на земята.

Той се бе надишал прекалено много с дим.

Веднага го откараха в болницата, където му помогнаха да възстанови здравето си.

Местното полицейско управление нарече постъпката на Николай героична и вдъхновяваща.

Двама туристи почивали в едно село. Изведнъж се разнесъл вик:

– Селото гори!

Единият от туристите станал и побързал да помогне, а другия всячески ги задържал и му казвал:

– Защо да си губим времето напразно? И без нас ще се намерят достатъчно желаещи. Какво ние грижа за тях, те са чужди хора.?

Но другият изобщо не го слушал и хукнал към горящите къщи, а въздържащия излязъл след него без да бърза. Спрял на достатъчно голямо разстояние и наблюдавал какво ще стане по-нататък.

Около една горяща къща стояла майка, тя плачела и отчаяно викала децата си:

– О, децата мои! Хора, кой ще ми помогне да спася децата си?

Чувайки вопъла на майката, първият турист хукнал към дома, обхванат от пламъци. Всички мислели, че ще загине. Но той скоро изкокнал от дома с опърлена коса и две малки деца в ръце си. Дошъл до майката и й предал децата.

Навярно много ще кажат:

– Това не е наша работа. И без това ще се намерят много други, които ще го направят.

В същото време много хора погиват в пламъците на пороците и греховете си и няма кой да да ги спаси. Бог ни е поставил за стражи. Той иска от нас да не допускаме хората да отиват към бездънната, огнена яма на ада.

Къде сме? Стоим ли на местата си, за да предотвратим гибелта им.

В щата Кентъки в град Лексингтън се случило нещо удивително. Котка спасила живота на стопанина си.
През една нощ Къртис спал у дома си. Изведнъж той почувствал силна болка в крака си. Събудил се и видял, че котката драскала крака му.
Странно, по-рано той не си спомня да е правела така. Докато се чудел усетил мирис на дим и се събудил напълно.
Разбирайки, че нещо сериозно се е случило, взел някои свои вещи и своята спасителка, и излязъл в коридора. Тук всичко било в дим. Първия етаж бил обхванат от огън.
Човекът трудно си проправил път към вратата и излязъл на улицата. Скоро къщата била напълно погълната от пламъците.
Същата вечер пристигнала приятелката на Къртис, която била истинската стопанка на котката. Тя се зарадвала, че нейната любимка е останала жива и е спасила живота на приятеля ѝ.

Малцина са хората, които са дръзнали да се озоват в сърцето на Каракум. За това място навярно сте чели или слушали.. Хората го наричат „Порта на ада“. Бихме могли да го оприличим като седмия кръг на ада от „Божествената комедия“ на Данте Алигиери.

Всъщност това е дълбок, бълващ огнени пламъци кратер, широк 70 метра, който през последните 35 години непрекъснато се възпламенява.

Това явление е започнало през 1971 година, когато група геолози пуснали сонда за проучване на евентуални залежи на природен газ.

Внезапно сондата пропаднала. Оказало се, че тя е пробила  подземна пещера, образувайки шахта, широка 60-метра и дълбока 20 метра. Тя била богата на природен газ, който изтичал в атмосферата.

Тогава се зародила  идеята,  газът да бъде задържан в кратера и изгорен.

Кратерът бил подпален. От тогава до днес огромната шахта продължава да гори и няма никакви признаци за изгасване.

Тази част от пустинята се е превърнала в туристическа атракция. В близост  се появило малко селце. Днес в него живеят около 350 жители, които водят полуномадски начин на живот и често лагеруват в близост до огнения кратер.