В стари времена, преди широкото разпространение на механизацията, в английските домове се използвал трудът на кучета, бягащи на колела.
По този начин те въртели шиш, на който се печало месо.
За тази работа специално развъждали кучета с дълги и къси лапи.
Московският „Експериментаниум“ е една невероятна интерактивна изложба, разделена на някои области от науката: оптика, акустика, магнетизъм, електричество, вода, механика, пространството.
Във всяка зала има експонати, с които можеш и е нужно да си взаимодействаш като изследваш, събираш, разгадаваш пъзели, издърпваш, скачаш, дори и да крещиш.
Как може да се види звука, има ли цветни сенки, как да запалиш лампичка с ухо, как се получава водовъртеж, може ли човек да пропадне в черна дупка, как се въртят колелата на колата, защо магнита повдига желязото…..
Навярно сте слушали тези въпроси много пъти? Заведете детето си в Експериментаниум и то ще види всичко със собствените си очи.
В музея на занимателните науки да се докосват експонатите е задължително
Такъв турнир е бил устроен през май 1897 г. в Петербург. Едно от столичните списания, обещало да стане съдия по приготвянето на грандиозното зрелище.
На огромна, 260 квадратни ярда, площ, изглеждаща като шахматна дъска, били разположени отряди от пешаци и конни бойци, облечени в тъмни и светли тонове костюми съответстващи на ролите си: цар с оръженосци, царица с вестители, офицери с ординарци, конна кавалерия, женски амазонки въоръжени с копия в първия отряд, а във втория с карабини. Пушки с натурална величина, цели крепости на колела, предвижвани с коне.
Наблизо се разполагали два оркестъра. По знак на М. И. Чигорин под звуците на фанфарите и рогове се обявявало началото на партията, която трябвало да се води по сигнала на роговете с музика и стрелба.
Партията специално се пишела за този ден от самия Чигорин. В нея се предвиждали няколко ефектни момента. Атака на кавалеристите по цялото поле. Пленяване, т.е. шах и мат на царя, заобиколен от двата отряда жени войни.
В качеството на фон на партията-пиеса се изпълнявали старинни руски маршове.
Първите достоверни сведения за създаване на конструкция подобна на велосипеда датира от 1817 г.
Тогава немският изобретател и аристократ Карл фон Дрез патентовал дървено двуколесно механично средство за придвижване на колела с кормило.
По-късно след оборудването на тази машина с регулируема седалка, изобретението нарекли велосипед.
Шотландецът К. Макмилан и французинът П. Лалман независимо един от друг снабдили велосипеда с педали.
Въпреки че шотландецът е направил модификацията си 23 години по-рано, конструкцията на Лалман от 1961 г. става известна и масово се пуска на пазара. Французинът е получил патент за своя велосипед през 1866 г. и става фактически първият му изобретател.
Жител на Перм Иван Лебедев е изобретил необичайна триколка. Неговото изобретение е посветено на хора с церебрална парализа. Иван отдавна ремонтира велосипеди и даже има собствена работилница.
Идеята да създаде собствен модел велосипед му е дошла неслучайно.
– Сред моите познати се появиха хора с увреждания. Това са спортисти велосипедисти с церебрална парализа. Те често участват в състезания, но велосипедите им не ми харесаха. Рамката не пасвала на ръста, а структурата е невероятно висока.
Изобретението на Иван тежи два пъти по-малко, отколкото другите модели за паравелоспорт – 12,6 вместо 26 килограма. Такъв резултат може да се достигне ако се използва алуминий, въглеродни влакна и титан.
На задните колела той е установил самоблокиращ диференциал и вградена рамка, която позволява лесно да променят компоненти.
Сега този велосипед е в един екземпляр и е предназначен предимно за съревнование.
Иван Лебедев планира да започне масово производство на велосипеди на три колела. Той вече е разработил модели за всекидневния живот.
Тези велосипеди ще бъдат по-евтини в сравнение със спортните. Предвижда се да имат различни пълни комплекти, състоящи се от евтини материали.