В спора се вдига пара, всичко закипява и тогава се появява разминаване. Всеки от нас знае как завършват подобни сцени.

Дори и да убедиш някого, че греши, неговата гордост няма да му позволи да отстъпи.

Един от най-добрите съвета в сферата на човешките взаимоотношения са думите на Хенри Форд:

„Ако има някаква тайна на успеха, тя се заключава в способността да приемеш гледната точка на другия човек и да видиш нещата под неговия ъгъл, така добре, сякаш са твои собствени“.

Добре казано. Това е толкова просто и очевидно, че всеки трябва да види истината в тези думи само с един поглед.

Но 90% от хората на тази земя в 90 от 100 случая игнорират тази истина.

За много неща в света нищо не знам, но това не ми пречи да вярвам в тяхното съществуване.

Но как може да се вярва, в нещо, което не разбираш и не знаеш как действа?

Отговорът е очевиден. Дори да не го разбирам, други хора го разбират и знаят как да го приложат. Чета техните свидетелства и им вярвам.

По същия начин прекарвам много време изучавайки свидетелствата в Библията. От тях научавам, че преди много векове Бог е действал и е говорел с хората, а надеждни свидетели са го записвали. Бог ги е направлявал в процеса на записването, така че днес мога да прочета думите на Самия Бог.

Не е нужно да разбирам напълно всичко, което е написано там, за да знам за Бога. Но аз Го познавам и Му вярвам, защото в Библията прочетох за Него.

И най-важното, което зная е, че Той е слязъл от небето на земята чрез Сина Си и че „благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“.

Чудесно е да знаем, че сме освободени от закона на греха и смъртта, така че вече не трябва да се подчиняваме на робството на греха.

Но какво да направим, когато въпреки всички тези прекрасни, великолепни истини, все още ще се препъваме? Какво да правим, когато сгрешим?

Тичайте към своя Баща и се покайте!

Звучи просто. Но, странно, много често правим обратното. Вместо да бягаме при Бога, ние позволяваме на страха и вината да ни отвеждат все по-далеко от Него.

Мислим си: „Да, пак се препънах. Нищо друго не ми остава освен да живея под властта на дявола“.

Не правете такава грешка. Не позволявайте на сатана да ви убеди да грешите в някоя област от живота ви, само защото сте отстъпили в друга.

Когато излезете от Божия път, просто изповядайте своя грях и се върнете обратно при Бога.

Когато дойдеш при Христос, не обръщай внимание на чувствата. Не те спасяват чувствата, а Христос. Чувствата идват и си отиват, но Христос остава до века.

Значение има само факта„ че Исус Христос умря за твоите грехове и възкръсна. Ако Му посветиш живота си, ти получаваш от Него прощение на греховете си и спасение.

В Библията се казва: „Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот“.

Бог ви е дал това обещание и Той няма да ви измами. Но чувствата могат да ви измамят. С тяхна помощ сатана може да ви убеди, че Бог ви е оставил или че сте загубили спасението си.

Но помнете какво е казано за сатана: „В него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща“.

Много по-щастлив ще бъдеш, ако основаваш вярата си на Божиите истини, а не на чувствата.

Неделя. Ден, в който хората, които се смятат за християни отиват на църква. Е, някои го правят само на празниците, но това е друг въпрос.

Времето все още беше хубаво, въпреки че есента вече бе нагазила полята и горите. Дървета и храсти бяха облекли жълто червеникавата си премяна. А слънцето се опитваше да стопли жадуващите за още малко топлина хора и животни.

Семейство Манчеви се приготви за църквата и тръгна натам. Гордо вдигнали глава баща, майка, дъщеря и син влязоха в храма.

След богослужението се усещаше някакво недоволство, което витаеше около семейство Манчеви.

– Това не може да бъде проповед, – мърмореше бащата. – Нищо не разбрах от казаното. Само стихове, стихове от Библията и нищо друго.

– Какво друго можеш да очакваш? – на свой ред се обади и майката. – Този човек изобщо не може да проповядва. Кой го е пуснал изобщо на амвона.

– Ами хора и хвалението, – не остана по-назад и дъщерята, – пеят толкова вяло, че да ти се приспи.

Синът мълчеше и внимателно ги слушаше. Накрая не се стърпя и попита баща си:

– Татко, ти колко пожертва за Божието дело?

– Десет стотинки, – каза тихо бащата и леко се сконфузи.

Майката и дъщерята не бяха дали абсолютно нищо и веднага след въпроса на момчето се свиха.

– Тогава, татко, – каза синът, – ти какво очакваш? Сял си малко, а искаш да събереш много. Изискват се усилия и от нас, а не само да недоволстваме от положения труд на другите. Нима трябва да се оплакваме и да ги критикуваме?

Тогава останалите членове на семейство Манчеви изведнъж бяха ужилени от истината, че всеки може лесно да критикува особено, когато нищо не е допринесъл за даденото дело.