За да се укрепи вярата ви, трябва да се обедините с  другите в поклонение пред Бога.

Хвалението има две основни предимства. То подновява вярата ни и възстановява нашата радост.

Колко пъти сте ставали в неделя сутрин и сте си казвали:

– Толкова съм уморен и изтощен. Нямам сили да отида на църква.

Но след като отидете в храма, вие се чувствате като подновен, укрепнал и силен.

Силите ви няма да се подновят ако гледате някой филм или седите дълго време пред дадена компютърна игра.

Всички тези и подобни на тях дейности ще ви направят по-мързелив и от най-мързеливите.

Вашите сили се подновяват, когато с  другите по време на богослужение се покланяте и хвалите Бога.

„Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му. Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род“.

На 7 февруари 1894 г. в Колумбия било планирано наказанието на един млад мъж на име Уил Първис. Той бил осъден на смърт чрез обесване.

Самият Първис твърдял, че е невинен. Когато чул присъдата извикал към съдиите:

– Всички ви ще надживея.

Когато поставили примката на шията му, тя внезапно се развързала и осъденият паднал в люка, оставайки жив и невредим.

Изпълнението на присъдата било отложено, тъй като по-голяма част от от свидетелите на случилото се смятали, че това е Божия намеса.

Решено било да го обесят на 2 декември 1895 г., но малко преди това Първис избягал от затвора.

През 1896 г. той се предал на властите и присъдата му била заменена с доживотен затвор.

През 1898 г. Първис бил помилван, защото хората не вярвали, че той е виновен. Накрая  през 1917 г. някой и Джосеф Бирд, преди смъртта си признал, че е извършил престъплението, за което бил обвинен Първис.

Уил Първис починал на 13 октомври 1938 г. Три дена преди това умрял последният от съдиите, които го осъдили на смърт.

Така думите на Първис се сбъднали, той надживял своите съдии.

Крум пристигна. Асен се бе събудил от двадесет и осем часов мъртвешки сън.

– Слава на Бога, – извика хазайката на Крум, – най-сетне някой да дойде, да го види.

И тя задърпа Асен нагоре по стълбите.

– Приятели сме, но не много близки, – каза смутено Асен. – Явно на мен се е паднала честа да бдя край леглото му.

Хазайката въздъхна облекчено.

– Боях се, че ще си отиде като куче, без да има кой да се помоли за него, освен мен и жените в църквата. Изпратих съобщение до началника в службата му, но той като разбра, че е заразно болен, отказа да дойде.

– А вас не ви ли е страх? – попита Асен.

Тя поклати глава.

– И аз като вас смятам, че това е мой дълг. Ако Бог иска да умреш, ще умреш.

Асен кимна мрачно. Той свали палтото си и попита:

– Ще мога ли да разговарям с Крум?

Хазайката го въведе в стаята и предложи:

– Да ви донеса чай.

– Не, не е необходимо, – бързо отговори Асен.

Той седна на стола до леглото. Лицето му бе загрижено, а веждите му бяха вдигната разтревожено. Асен изчака да заглъхнат стъпките на хазайката и каза:

– Не е от най-веселите милосърдни сестри, но поне е всеотдайна.

Крум само кимна с глава. Даде знак на Асен, само леко да го привдигне на възглавницата. Изненадващо за мършавия си вид Асен подхвана Крум под мишниците и с лекота го изправи.

– Да дръпна ли пердетата? – попита Асен. – Тук е тъмно като в гробница.

Крум отпи от шишето до леглото малко вода и каза:

– Недей, очите ме болят, а и нямам нужда да те виждам, познавам те добре.

– Достатъчно добре ли? – засмя се Асен. – Като си помисля само странични обстоятелства са ни събирали заедно.

Възцари се мълчание.

– Едва вчера разбрах за тежкото ти състояние, – каза Асен. – Бях в заведението, когато чух, че някакъв самотник, се е разболял тежко и никой не идвал при него. Когато излизах попитах един от сервитьорите: „Кой толкова тежко се е разболял?“ И той ми каза твоето име. Направих се, че не те познавам…

Крум се изкашля, а после каза:

– И аз бих направил същото, все пак не сме много близки и ти не би могъл да поемеш някакъв ангажимент за мен, но все пак ти благодаря, че ме посети.

– Остави сега тези приказки, – намръщи се Асен. – кажи ми от какво имаш нужда и с какво мога да ти помогна. Кой знае, утре и аз мога да падна и ако няма никой край мен, ще си отида, ей така …..

Рluot е хибрид между слива и кайсия.

В Съединените щати и Канада, тези плодове са известни като интерспецифичните сливи.

Рlumcots и apriplums са първото поколение хибриди между сливата майка и на кайсията, а pluots и apriums са-късните поколения.

Природни plumcots и apriplums са били известни в продължение на стотици години в регионите на света, където растат сливи и кайсии от семена.

Името на хибрида е измислено от Лутър Бърбанк. Дървото plumcot може да се възпроизвеждат безполово чрез пъпкуване.

Дървото аpriplum е резултат от хибридизираните разсади и не може да се възпроизвеждат.

Смята се, че хибридът pluot съдържа 1/4 кайсия и 3/4 слива.
Месестата част на плода може да бъде зелена или с цвят на бордо.

В продължение на много години върху планетата Земя са паднали около 10 хиляди тона космически прах.

Оказва се, че голяма част от праха в домовете ни представлява дребни люспи от мъртва човешка кожа.

Въпреки че американските астронавти много внимателно изчистили скафандрите си след завръщането си на кораба си от Луната, на тях останало малко количество лунен прах.

В Иран е разпространено арабското име Абутураб, което означава „баща на праха“.

Съществуват две версии за появата на това име.

Според едната това име е дадено от пророка Мохамед и има позитивно тълкуване, а според другата версия името има негативен отенък и се използва от враговете на Али за проклятие на неговата памет.

Първата версия се потвърждава от разпространението на името сред иранците.