Юношата държеше в ръце кръгла, румена, пълна със сладост ябълка.

– Яж, – казал Духът. – Това е ябълката на Живота.

– Не го искам, – казал юношата и отхвърлил ябълката далече от себе си. – Искам успех, слава, богатство, власт, ….

– Тогава да вървим, – казал Духът.

Те вървели ръка за ръка по стръмните скалисти пътеки.

Слънцето ги изгаряло, дъжд ги мокрел. Мъгли обвивали планините и валял сняг, толкова прекрасен и коварно мек, той скривал пътя, по който се изкачвали към върха.

Бързо летяло времето и златните къдрици на юношата придобили бялата окраска на снега.

Неговата снага се прегърбила от вечното катерене към върха, ръцете му отслабнали, а гласът му станал висок и треперещ.

Духът не се изменил. На неговото лице била винаги непроницаемата усмивка на мъдростта.

Най-накрая стигнали върха.

Старецът, който някога бил юноша, казал, обръщайки се към Духа:

– Дай ми ябълката на Успеха. Стигнах върха, на който тя расте. Полага ми се. Тя ми принадлежи. Побързай, защото странна мъгла замъглява очите ми.

Духът му подал ябълка, която била кръгла, червена и прекрасна на вид.

Старецът отхапал от нея и усетил, че вътре е гнила. Изведнъж тя се превърнала в прах.

– Какво е това? – попитал той.

– Някога това бе ябълката на Живота, – казал Духът. – Сега това е ябълка на Успеха.

Австралийците са изправени пред нов проблем. Този път не е кенгуру, не паяк и крокодил са станали виновници за всеобщия ужас, а замърсените с човешки изпражнения крайбрежните райони, които са развалили около 36 прекрасни плажа.

Виновник за времената непригодност на плажовете се оказа най-големият град Мелбърн, преживял няколко проливни дъждове, от които сериозно е пострадала градската канализационна система.

Поток от отпадъците на жизнената дейност на мелбърнците се отправил направо в залива Порт Филип и стигнал до крайбрежните зони.

С тази неприятна изненада местните жители, които са привикнали да прекарват времето си на плажа, се сблъскват вече втори месец.

Еколозите били шокирани, а лекарите са сериозно загрижени от вероятността да избухне епидемия.

Комуналните служби на Мелбърн ще трябва, колкото се може по-бързо да се заемат с очистителните системи.

Никола никак не обичаше да се моли и да слуша молитвата, която баба му казваше преди хранене

Когато го викаха за ядене, той по най-бързия начин сядаше на стола, готов да погълне и цяла планина, но след това трябваше да изслуша молитвата на баба си, преди да посегне към храната.

Баща му въпреки, че бе твърде зает човек, търпеливо слушаше молитвата докрай и не я прекъсваш, дори и когато му звъняха по телефона.

Веднъж преди вечеря, бащата на Никола го попита:

– На кого всъщност искаш да благодариш днес?

– Как на кого? – Никола се обърка от изненада. – На теб, разбира се, защото изкарваш пари, с които мама купува продукти.

– И това е всичко? – погледна го изпитателно баща му.

– Не, …. на мама, защото готви толкова вкусно – и без да дочака следващия въпрос добави, – на баба, която помага в къщи и за пирожките, които е опекла днес …

– А на Бог?

– О, да! – Никола си спомни, че в молитва те се обръщаха към Бога, – Разбира се и на Него.

– Хубаво би било ако го нямаше твоето „разбира се“,  – с упрек поклати глава баща му и започна да обяснява: – Само си помисли: Кой ми е дал такава работа, че независимо от днешните времена, мога да издържам семейството си, че дори и много повече? А на майка ти и баба ти, кой дава сили и умения, за да готвят и поддържат дома? Виж картофите, сиренето, хляба, които ти ядеш. Кой е давал слънчева светлина, топлина и дъжд на земята, за да порасне пшеницата, картофите, тревата на ливадата, която пасат кравите? И въобще дома, в който живеем, водата, която пием, накрая и въздуха, който дишаме, кой е ни е дал всичко това?

– Как кой? Бог! – ахна Никола.

Е, най-после бе разбрал, защо и на кого трябва да благодари всеки ден.

През нощта на 14 срещу 15 декември нивото на Галилейското езеро е нараснало с 1 см. Това съобщиха от Управлението за водоснабдяване на Израел.

За 14 дена от декември нивото на водата в Галилейското езеро е нараснало с 14 см. Водата в езерото вече възлиза на около минус 213.70 метра. За да бъде напълнено Галилейското езеро са необходими още 4.90 метра вода.

Множество реки и потоци продължават да носят в Галилейското езеро хиляди кубически метра вода след проливните дъждове на 14 декември.

В Ермон, на долната станция на кабинковия лифт, в нощта на 15 декември е паднал 2 см сняг. Ски курортът е затворен за посетители.

В провинция Шаньси в северната част на Китай на магистралата в Пекин е станала мащабна катастрофа.

В резултат на сблъсъка на 56 автомобила са загинали 17 човека, а 37 са били ранени.

Всички жертви са били хоспитализирани в болницата. Тяхното състояние лекарите оценяват като стабилно.

Причина за аварията са лошите  метеорологични условия, на пътя е валял сняг с дъжд. За сега се разследват причините за тази толкова мащабна катастрофа.