Архив за етикет: упрек

Допълнителна благодат

Тодор редеше и украсяваше салона за тържеството, но нещо не му спореше.

Край него мина Мариела, жена на доста години, но все още мърмореща за нещо, което не ѝ харесваше.

И сега като погледна действията на Тодор, не се стърпя:

– Все такива изпращат, неопитни, незнаещи и несъобразителни. Човек цял живот трябва да ги учи.

Тези думи жестоко жегнаха Тодор. Той толкова се стараеше, а получи упрек.

След като Мариела се отдалечи, до него приближи Катя.

Тя му се усмихна и каза:

– Не се обиждай от нея. За такива се изисква повече благодат.

Това разсмя Тодор.

И той започна да прави списъка на хора „Нуждаещи се от допълнителна благодат“. В него фигурираха такива, с които бе влизал в конфликт по един или друг повод.

Няколко години по-късно Тодор бе на погребението на Мариела.

Тогава той чу за нея:

– …. Тя служеше на Бог зад кулисите и щедро помагаше на нуждаещите се …

Тодор трепна. Той осъзна, че неправилно е злословил по нейн адрес, както и за другите „изискващи допълнителна благодат“.

– Май самият аз имам нужда от такава благодат, – тъжно се усмихна Тодор.

Всеки вярващ се нуждае от допълнителна благодат, но благодарим на Бога, че тя е достатъчна за всички.

Приет и одобрен

Тони бе затворено дете. Във всичко, което започнеше се чувстваше несигурен и неуверен.

Тони се стараеше и в училище и у дома, но получаваше поредния упрек:

– Можеше и по-добре да се справиш, – мърмореше назидателно баща му.

Търсеше одобрени, но така и не го получи.

Тони порасна и възмъжа, но несигурността си остана в него.

Той непрекъснато си задаваше въпроси от рода:

– Достатъчно добре ли го направих? Можех ли нещо повече от това? Нима пак се изложих? …..

Един ден приятелят му Тошко го покани да посетят една група. Там бяха само младежи. Те изучаваха Библията.

За първи път Тони научи, че Бог го е създал, обича го и го цени като Свой син.

В тази група Господ докосна жадуващият за одобрение младеж. И осъзналият се млад човек прие Исус като свой Спасител.

Изведнъж Тони намери сигурността и одобрението, за което дълго копнееше.

Сега можеше вече да живее с увереността, че е ценен и приет.

Тони чу нежният Глас, Който му пошепна:

– Ти си ценен и почитан в очите ми. . . . Обичам те.

Тези думи подтикнаха Тони да направи всичко по силите си за Бога във всяка задача, за която бе призован.

Днес той насърчава другите:

– Ние сме приети и одобрени от Исус. Нека днес уверено живеем с тази истина.

Стойността, която Бог придава на тези, които обича, не идва от това, което правят за Него, а поради една единствена причина – Той ни е избрал да бъдем Негови.

Вярвате ли на лъжите, които говорят за вас

Даря бе стеснителна и много срамежлива. Изобщо не се изненадвам на това, защото тя растеше под упреците на баща си и присмехите на съучениците си.

– Дарино, – казваше баща ѝ като бърчеше чело, – ходиш като някоя крава.

А това силно я нараняваше.

Когато стана тинейджър се изправи пред още по-неприятни ситуации.

– Виж колко е грозна и дебела, – присмиваха ѝ се съучениците.

– Никой не ме харесва, – плачеше Даря, когато останеше сама. – На никого не трябвам. Никому не съм нужна.

Думите на баща ѝ и съучениците ѝ бяха изградили негативно впечатления за самата нея и тя страдаше много от това.

Един ден Бог я срещна и тя разбра, че е обичана и специална за Него.

Така Даря получи изцеление на всички рани, които и бяха нанесли лошите думи през годините.

А вие вярвате ли на лъжите, които другите казват за вас?

Ако сте ги възприели, позволете на Господ да изцели всичките ви рани и да ви помогне да се харесвате и обичате.

Бог е всемогъщ. Затова можем спокойно да игнорираме всички онези ужасни неща, които хората казват в живота ни.

Приемете Божията любов и Неговото мнение за вас!

Той ни дава всичко необходимо за живота. Доверете Му се.

Все още можете да дойдете пред Божия престол, за да бъдете изпълнени с Неговата любов и да получите отговори на вашите въпроси.

Той ненавижда греха

imagesВ парка бе прохладно. В най-горещата част на деня, пенсионерите предпочитаха именно това място.

Манол и Дамян, чийто побелели коси говореха красноречиво за дългият път извървян досега, бяха окупирали една пейка и тихо разговаряха.

Край тях мина двойка тинейджъри, които се целуваха и прегръщаха без никакъв свян. Те не обръщаха внимание на гневните упреци и възмутените лица.

– Е, това е днешната младеж, – въздъхна Манол, – нямат ни срам, ни съвест.

– Живее във време, в което на греха се гледа снизходително, – възмутено възкликна Дамян, – а Бог се смята за отстъпчив, не достатъчно строг и мекосърдечен.

– Повечето смятат, – сбърчи вежди Манол, – че Господ ни разбира, желае да задоволи всичките ни желания и толерантно се отнася към нарушаването на всички Негови заповеди.

– На съвременните хора им е трудно да повярват, че Бог може да мрази нещо, включително и греха, – добави Дамян.

– За тях Той е ужасен старец, – гневно поклати глава Манол, – Който снизходително приема всички „шеги“ на внуците Си.

– Не разбират ли, че Бог не е забравил за съществуването на греха? – гневно попита Дамян. – Той го мрази, защото знае, че всяко прегрешение опустошава сърцата ни.

– Грехът е като раков тумор, който расте неумолимо, носейки ни страдание и смърт.

– Непокаяният и непростен грях води хората до безвремие, което е лишено от Бог и води направо към ада, – заканително размаха ръка Дамян.

– Бог мрази греха, защото знае неговите последствия! Как не могат да го осъзнаят?

Не отлагайте, още днес приемете Божието прощение и се радвайте вечно в Неговата любов.

Как се открива истината от праведен съдия

6588Даниил бе полски евреин. Той дълго време работеше далече от родното си място и спестяваше пари, за да ги изпрати на семейството си. За няколко години той събра доста голяма сума.

Един ден на Даниил му се предостави добра възможност. Еврейски търговец на вино щеше да откара стоката си там, където живееха жената и децата на полския евреин.

И Даниил реши да изпрати по търговеца бъчва с вино, в която надеждно скри парите си.

Дървеният съд за вино пристигна на местоназначението си, но …. парите бяха изчезнали.

Търговецът на вино отхвърли всички упреци и сърдито каза:

– Вижте, колко неблагодарен е този човек! Направих му услуга съвършенно безплатно, а той ме обвинява в кражба! Каква наглост!

Тогава пострадалият се обърна към местния равин. Там бе призован и търговецът.

Равинът изслуша Даниил:

– Аз поставих парите в бъчвата, но те не пристигнаха в семейството ми.

– Аз нищо не зная за парите, – каза търговецът. – Помолиха ме да предам бъчвата и аз го направих.

Тогава равинът се обърна към търговеца:

– Казваш, че за парите нищо не си знаел. Ти си честен човек и аз трябва да ти повярвам, че не си взел парите. Но този мъж тук също казва истината, че в бъчвата е поставил парите си. Тогава какво е станало? Навярно този, който е превозвал бъчвата до дома на Даниил, е погледнал в нея, видял е парите и ги е откраднал.

Търговецът с радост прие тази версия.

Съдията се усмихна и каза:

– Навярно, крадецът не е евреин?

Търговецът повдигна рамене и добави:

– Вероятно не е бил евреин.

– Ако това е така, – продължи съдията, – щом човек, който не е евреин се е докоснал до еврейско вино, то е станало яйин-несе, некошер, т.е. „неподходящо“ за продажба и твоето вино никой няма да купи.

Изведнъж търговецът побледня и се развика:

– Никой друг не се е докосвал до бъчвите ми. Аз откраднах парите.

Равинът каза:

– Няма да ти повярвам, докато не донесеш парите и не се покаеш за кражбата си.

Скоро „изчезналите“ пари бяха върнати на Даниил.