Posts Tagged ‘диаметър’

Акробатка решила да спре да се вмъква в малък съд поради болки в ставите

сряда, август 16th, 2017

16082017-acrobat-6Стеф Меркури от Дорсет, Англия,  от детството си обича да танцува и да изпълнява гимнастически упражнения. Тя дори и не е знаела каква невероятна гъвкавост има тялото ѝ.

Стеф е висока 164 см. На 17 години се присъединила към цирк. Нейният коронен номер се изразявал в това, че акробатката можела да влезе в съд висок 60 см и диаметър 45 см.

Извън църковната арена Стеф обичала да плаши приятели и роднини, като се криела в кухненски шкаф, коша за пране и други неочаквани места.

22-годишната жена е решила да промени средата си на действие.

На Стеф не ѝ харесва в такава млада възраст постоянно да я болят ставите и почти цялото ѝ тяло да е покрито със синини.

Тя се представя пред публиката и като въздушен акробат. В бъдеще планира да се занимава само с това.

За този занаят е нужен акъл

понеделник, юли 31st, 2017

indexСлед дълги пазарлъци Явор купи дворът и къщата на Пена Вдовицата. Не, че си нямаше.

Тази покупка направи специално за сина си Радо, който таман се бе научил да прави бъчви. Изглежда от рода на майка му към Радо бе прехвръкнала искра, пораждаща любов към дърводелството.

Дядо му Васил правеше маси и столове, а понякога и шкафове. Та така от дядо към внук се бе предало някакво влечени  към обработването на дърво.

Сега щом се чуеха звънливи удари от бившия двор на леля Пена, хората наоколо си казваха:

– Радо пак набива обръчи на някоя нова каца.

Зад вратата под навеса Радо държеше черничеви, ясенови и яворови трупи. На тия трупи Радо им улавяше жилката. Цепеше ги с желязна брадва, чиято дръжка бе доста къса.

От нацепените плоскости Радо издялваше дъги, които ставаха част от бъчви и каци.

Веднъж бъчварят попита Пенко от долната махала:

– Знаеш ли, че кривицата, като сестра на геобразната секира, е била сечиво, донесено от прабългарите?

– Нима между прабългарите е имало бъчвари?! – запъна се Пенко.

– Но е имало майстори на дървени огради, крепости и къщи, – скокна Радо, – а за такава работа славянският топор не приляга, както кривицата.

В работилницата на бъчваря имаше още рукан, триони, рендета, стоманени шила за пробиване на дупки на шините, болтове, нитове и голям трупач, с който чирака Веско приглаждаше трупите.

Радо имаше още два инструмента.

– Това е криво ренде, – обясняваше бъчварят на чирака си, – с него се правят жлебовете в края на дъгите. В жлебовете се опаянтват дъната на каците и буретата. А това е въторг. Той скосява от двете страни дъгите, така че да прилепнат плътно една до друга и да образуват окръжност.

Всичките тези инструменти, големи и малки пергели, заедно с понятия като „радиус“, „диаметър“ и „скосен цилиндър“, говореха, че не от всеки става бъчвар, за този занаят е нужен акъл.

– Радиуса на едно дъно, трябва да се нанася пет пъти на обиколката му, – казваше Радо, когато учеше Веско на занаята си. – Дъгите на бурето по средата трябва да са по-широки, за да придобие то тумбест вид. Кацата не е чорап та да я почнеш отдолу нагоре, а обратно, за да могат обръчите постепенно да се свиват.

Веско слушаше внимателно, защото знаеше, че Радо няма да повтори казаното, а майсторът продължаваше с обясненията и препоръките си:

– Между дъгите на дъното не пъхнеш ли стебла от папур, кацата ще пропуска, но ако мазнеш мястото, от което прокапва със счукани брястови листа, всякакво сълзене изчезва.

– Какви са тези листа? Каква е тази замазка? – питаше Веско.

– Питал съм майстора при когото чиракувах, но и той не можа да ми го обясни, – въздъхна дълбоко Радо. – Просто наследено от стари майстори.

Веско го гледаше озадачено, а същевременно си мислеше: „Как мога да правя нещо което не разбирам, какво е или как действа?“

– Веско, във всеки занаят има неща, които трудно се обясняват, но не ги ли усвоиш, калфа ще си останеш, – засмя се Радо.

Както другите бъчвари, така и Радо си бе извлякъл своя философия:

– Ако дъгите с обръчите и дъната са големия свят на бъчвата, то папурът и замазката от брястови листа са от малкия свят. То и в живота е тъй. Малките неща допълват големите.

Когато показваше сърцевината на разцепено дърво на чирака си, добавяше:

– Това, по-тъмното в ствола, трябва да го чистиш. То никога няма да узрее. Не става за работа, ама храни дървото. Заболее ли тая сърцевина, независимо дали е на дърво, животно, човек или държава, всичко останало се разболява.

Пълното слънчево затъмнение ще разкрие тайните на слънцето

петък, юли 28th, 2017

2017-07-281501238614Американските астрофизици разчитат, че по време на пълното слънчево затъмнение през август тази година, ще се получат уникални данни, който ще разкрият тайните на нашето слънце.

Комбинацията на резултатите от наземните със сателитни наблюдения в видимите, ултравиолетови, рентгенови и радиочестотни части на спектъра ще осигури най-пълна картина на слънчевата атмосфера, наблюдаван някога.

В действителност слънцето е все още неизследвано. Нашата звезда се намира на няколко милиони километри от нас. Тя е огромна в съответствие с нашите стандарти. Диаметърът ѝ надминава 1,3 милиона километра. Ядрото ѝ заема една четвърт от слънцето.

Концентрираното тегло на звездата създава огромно налягане и температура достатъчна за започване на ядрен синтез, който консумира около 600 милиона тона водород в секунда.

И въпреки, че слънцето е сравнително малка жълта звезда, тя все още има достатъчно газ за изгаряне, за още пет милиарда години. Но в крайна сметка, слънцето ще се превърне в бавно изстиващо джудже, докато не изгори до края.

Тази дългосрочна прогноза се основава на теоретични анализи и десетилетия на наблюдение на Земята и в космоса. Сега учените разполагат с план за тестване на своите идеи по време на пълното слънчево затъмнение.
За да научат повече за това, какво генерира температурата на короната и механизмите, отговорни за слънчевите бури, изследователите трябва да изучат вътрешността на короната и преходната зона, където тези процеси работят.

Короната може да се види много добре по време на пълното слънчево затъмнение.

В Чили са започнали да строят най-големият телескоп

неделя, май 28th, 2017

1Апарат на стойност един милиард евро ще бъде оборудван с пет сегментни огледала, а площта на въртящия се купол на телескопа ще бъде приблизително, колкото едно футболно игрище.

Този апарат ще бъде за изследване на екзопланети, намиращи се зад пределите на Слънчевата система.

Той е наречен „Европейски изключително голям телескоп» – EELT и ще бъде построен до 2024 г  в чилийските планини на пустинята Атакама.

Диаметърът на най-голямото огледало ще бъде 39 метра. То ще се състои от 800 шестоъгълни огледала с диаметър 1,4 метра.

Общата маса на конструкцията ще бъде пет хиляди тона, от които три хиляди ще принадлежат от подвижната част.

Днес в пустинята Атакама функционира Атакамски голям радиотелескоп.

Астрономическата обсерватория Ла Сила, която е разположена на височина 2,4 хиляди метра над морското равнище, има 18 телескопа, половината, от които са построени със средства на Европейската южна обсерватория.

В Китай е открито необичайно виенско колело

петък, май 19th, 2017

small-koleso-obozreniya-bez-spic-5В град Вейфан в провинция Шандонг е открито необичайна виенско колело. То не разполага с обичайните спиците.

Съоръжението има 36 кабини, всяка от които може да побере по 10 души.

Виенското колело е построено на моста, който е над река Байланхе.

Конструкцията е висока 145 метра. Диаметърът ѝ е 125 метра. За построяването на това виенско колело са използвали 4600 т стомана.

Във всяка кабина има телевизор и даже достъп в интернет.

На екрана можете да се насладите на общите планове и да погледнете отстрани в точката, която се намирате.

Колелото прави едно завъртане за 28 минути.

Удивително съвпадение

петък, май 12th, 2017

6053По време на пълно слънчево затъмнение, лунният диск е като че ли същия като този на слънцето. Той покрива почти напълно слънцето.

Диаметърът на Слънцето е около, примерно 400 пъти по-голям от диаметъра на Луната. Разстоянието от нас до Слънцето също е примерно 400 пъти по-голямо, за това на Земята двете светила изглежда почти еднакво.

Даденото съотношение на размерите и разстоянията са уникални за всички планети на Слънчевата система и всичките ѝ известни спътници.

Освен това съвпадението е дошло в наше време, защото Луната постепенно се отдалечава от Земята и през следващите милиони години слънчево затъмнение няма да може да се наблюдава.

Защо в съвремения цирк диаметърът е 13 метра

вторник, май 9th, 2017

2287Циркът в сегашния си вид се е появил през 18 век.

За негов „баща“ се смята англичанинът Филип Астли.

Чрез опитване, той установил, че за кон, който се движат в галоп, най-удобен е кръг с диаметър 13 метра.

Такъв е диаметърът на арените днес във всички циркове в света.