На Петрана бе поставена диагноза множествена склероза. Тя загуби зрението на едното си око и чувствителността на едната страна на тялото си.

Всички очакваха, скоро да умре, за това често я съветваха:

– Трябва да се откажеш.

– Надеждата ти за възстановяване е безсмислена.

Петрана реши, изправи се и да заяви на ситуацията, в която бе попаднала:

– Добре съм. Ще отгледам децата си, ще играя тенис с тях и ще живея дълъг живот със съпруга си и семейството, което Бог ми е дал.

Тя започна да си представя как играе с децата си и как пътува със съпруга си.

Петрана започна всеки ден да изпълва сърцето с Божието Слово и позволи само Неговото мнение да изпълни дома ѝ.

Тази жена не се отказа.

Тя каза на врага си:

– Дяволе, няма да слушам повече лъжите ти. Не приемам твоите заплахи. Продължавам напред.

Петрана възвърна зрението си, а чувството и движението бяха възстановени в тялото ѝ.

Бог ни дава вяра, за да преодолеем всяко препятствие. Ние не сме жертви, а победители.

Продължете напред независимо с какво се сблъсквате.

Децата бяха настойчиви:

– Татко, позволи ни да гледаме този филм.

– Какво толкова само няколко нецензурни думи

– Е и малко неподходящи сцени със секс.

– Но това ще ви навреди, – каза баща им.

– Малкото няма да ни навреди, – настояваха те.

Баща им отказа и продължи да им дава примери, колко опасно може да бъде това „малко“, но те изобщо не го слушаха.

Накрая той изпече любимите им лакомства и им каза:

– Този път съм добавил нова съставка – кучешки лайна. Сложил съм съвсем малко, вярвам няма да ви навреди.

Никое от децата не искаше да опита новоизпечените лакомства.

Бащата бе успял да докаже какво може „малкото“.

Поставете си стандарти, живейте според тях и не правете компромиси, когато другите ви подтикват да го направите.

Не вярвайте на лъжите „само веднъж“ или „малко няма да навреди“!

Само защото някой друг прави нещо, това не го прави правилно за вас.

Не трябва да позволяваме на страха от това, което хората мислят за вас, да ви води до компромис с моралното ни поведение.

Ако вярата ни в Исус е истинска и искрена, тогава ще бъдем същите във всяка ситуация.

Като повечето деца Веска жадуваше за обичта и вниманието на родителите си, но баща ѝ обичаше повече алкохола.

За да се справи с тези отклоненията в дома си, тя се научи да жадува за храна.

Тази техника на оцеляване я подведе. От нещастна се превърна в безнадеждна.

Хранителното разстройство разруши тялото и живота ѝ.

От отличничка, вицепрезидент на студентския съюз, звезда от софбола, се превърна в отпаднала от колежа и резервна скамейка.

– Уморих се да живея живот ориентиран към постижения, – крещеше Веска.

Отчаяна за отговори, тя се регистрира в център за лечение.

Там Веска за първи път чу:

– Има само Един, който може да промени живота ти.

Тя предаде живота си на Исус. От този момент следваше Неговите напътствия за всяка стъпка на възстановяване.

Днес тя благодари на Господа за благодатта и новия си живот.

– Който не е перфектен, – усмихваше се Веска, – но е прекрасен. Само Исус може да задоволи нуждите ми за приемане, утвърждаване, одобрение и обич.

Животът в Христос наистина е пътят към възстановяване на живота. Той обещава мир и го дава, когато го търсим за тази цел.

Таня отново бе изправена пред куп пране. Тя въздъхна и си каза:

– Пак голямо пране. Като дойде това време настръхвам, едва издържам.

Майка ѝ, която ѝ бе дошла на гости се усмихна:

– Вместо да мърмориш, по-добре бъди благодарна.

– Ти подиграваш ли ми се? – възмутено възкликна Таня. – За какво да благодаря?

Майката спокойно отговори:

– Благодари, че семейството ти има много дрехи, които носи.

Малко след това едно от децата разля млякото си върху масата и част от дрехите си.

Таня бе готова да се скара на детето, но изведнъж спря:

– Мама беше правя, глупаво е да му се карам.

Тя се обърна към детето и му се усмихна:

– Няма нищо! Ще го почистим!

Първоначално детето гледаше уплашено, но когато я чу, изтича при нея и я прегърна.

Всичко е въпрос на избори, а те зависят от нас.

Пробвайте и ще видите, че когато имате благодарно сърце, не можете да се оплаквате.

Нашите отговорности не са бреме, а благословения.

„Не щастливите хора са благодарни; щастливи са благодарните хора!“

Петър Незнайков бе обхванал главата си с ръце и се питаше:

– Вече не съм директор в завода. Тогава кой съм?

През годините той бавно се изкачваше по служебната стълба, докато стигна върха. Стана директор на доста известен завод.

Тази година Петър се пенсионира и се озова в плашеща празнота. Той остана без титла, власт, признание и вече не знаеше кой е.

Докато гонеше по-голяма служба Петър се разведе два пъти. Децата му се бяха дистанцирали дотолкова, че някои дори бяха променили фамилните си имена, за да го заличат от живота си.

Забелязали ли сте как понякога се представят хората?

– Аз съм лекар, … домакиня, …. предприемач, …. бизнесмен ….

Често се определяме чрез ролите, взаимоотношенията или постиженията си.

Но какво се случва, когато тези неща се променят или изчезнат?

Подобно на Петър, много от нас стигат до момент, в който се питаме:

– Кой съм аз всъщност?

И ако нямаме твърд отговор, градим живота си върху подвижен пясък.

Истинската ни идентичност не е нещо, което трябва да заслужим, да изпълним или да защитим. Тя ни е била дадена от самото начало. Ние сме създадени по Божи образ, с определена цел.

Когато забравим това, се отклоняваме. Започваме да се придържаме към крехки етикети като длъжности, постижения, външен вид, аплодисменти, но всичко това избледнява.

Работата ни не е това, което сме. Нашият статус не е това, което сме. Дори нашите неуспехи не изявяват това, което сме.

Ние сме отражение на Създателя. Носим Неговия образ. Това е истинската ни идентичност.

Когато не сме вкоренена в Бог, ние преследвате грешни приоритети и живеете под потенциала си, но ако се приведем в съответствие с това, което Той казва, че сме, започвате да ходите в сила, мир и цел.

Петър е загубил представата кой е, когато е останал без ролята. Но Бог никога не го е губил от поглед.

Така бди и над нас.

Исус не е дошъл само да ни прости греховете, Той е дошъл да възстанови нашата идентичност и да ни води в пълнотата на живота, за който сме били създадени.