С Кени никой не искаше да бъде приятел, защото той е умствено изостанал тигър.
Той има деформиран нос и зъби, поради което Кени трудно диша и неговата уста не се затваря напълно.
И още, заради неправилната му костна структура, той куца.
От момента на своето раждане през 1999 г. Кени е живял в зоопарка в град Бентънвил в Арканзас.

В един малък град живеел касапин, който се отличавал с невероятна изобретателност. Той имал много впечатляващи размери. В същият град живеел богат, ексцентричен аристократ, любител на спорта и един от най-добрите бегачи на Албион.
Касапинът хванал аристократът на поредното му бягане и му предложил доста привлекателен, на пръв поглед, облог.
Той се заключавал в това, че аристократът спортист не може да надбяга тлъстият, тромав търговец на месо на сто метра, но при две условия: касапинът получава 35 метра преднина и сам той избира маршрута.

Аристократът се съгласил.

Едва на старта се изяснил хитрия план на касапина. За състезанието, той избрал най-тясната улица в града. Толкова тясна, че притичвайки по нея 10 метра, касапинът застава между стените на къщите.

Аристократът можел бързо да го догони но не можел да мине между месаря и стените наоколо и по такъв начин не можел и да го надмине, което напълно съответствало на правилата поставени при облога.

Спортистът се засмял на находчивостта на касапина и платил достатъчно скромна за него сума, но доста прилична за обикновения гражданин.

Мексиканският развлекателен център  KidZania е умалено копие на реален град за деца. Той включва в себе си здания, магазини, театри и градски транспорт.

Деца от 2 до 14 години там могат да прекарат цял ден, избирайки коя да е от 70-те предлагани им професии.

По такъв начин те изучават устройството на света на възрастните, разбират ценността да работиш и печелят пари, вътрешна градска валута.

KidZania е открит в Мексико, но ще се появи и в много други страни.

Саудитска Арабия, 1977 г.

Лийч караше автомобила си по малко утъпкания път. Наоколо нямаше градове и населени места. Пустинята бе покорила почти целия терен.

Температурата стигна 50 градуса. Горещината бе непоносима.

Автомобилът на Лийч попадна в кухина на пътя, която го изхвърли на мекия пясък, където автомобилът затъна.

За първи път Лийч установи, че откакто пътешестваше из пустинята, не беше взел със себе си вода.

Слезе от колата и се опита да я откопае, но колелетата още по-дълбоко потънаха в пясъка.

– Ако сега тръгна пеша, – каза си Лийч, – шансовете ми за спасение ще бъдат нулеви. По-добре да остана в автомобила и да чакам случайно минаващи от тук. Кой ли ще дойде?

Никак не му се вярваш, че скоро от тук ще мине някой, но какво друго можеше да направи?

Измина цял час, а помощ от никъде не идваше.

Изведнъж той видя трима човека, приличаха му на бедуини.

– Странно, – потърка очите си Лийч, – от къде дойдоха? Нали постоянно оглеждах наоколо. Интересно, много ми приличат на библейски овчари.

Мъжете приближиха и поздравиха на арабски. Един от тях подаде на Лийч мях от козя кожа, пълен с вода.

„Това беше най-добрата вода от всичко, което някога съм пил, – помисли си Лийч“.

Тримата започнаха да бутат колата, докато Лийч даваше на заден ход. Целта на четиримата бе, автомобилът да стигне до по-твърда повърхност близо до пътното платно, но на същото ниво с него.

– Благодаря ви, – каза Лийч на мъжете. – Ако не бяхте вие, кой знае колко време щях да стоя тук, а и вода нямах.

Най-накрая Лийч приключи с маневрата и излезе на асфалта. Той се обърна, за да помаха за последно на помогналите му мъже, но там където стояха нямаше никой.

Наоколо местността беше равна в продължение на хиляди мили. Нямаше никакъв признак, че тук е имало хора.

– Не видях, когато се приближиха, – засмя се Лийч, – но не видях и кога си отидоха. Това са били навярно Божии ангели, който Бог ми е изпратил на помощ.

Играейки футбол, в малък град в щата Мичоакан, Мексико, любители на спорта забелязали на полето няколко пукнатини в земята, от които се издигала гореща пара.

Наблизо пасяло стадо кози, и няколко от животните получили изгаряния.

Не е изненадващо, че местните жители били тревога, опасявайки се, че тяхното футболно игрище е място на зараждащ се вулкан.

Властите изпратили на мястото на странните аномалии учени, които направили редица тестове и войници, които отцепили потенциално опасната зона.

Експертите твърдели, че под полето се наблюдава повишена геотермална активност, но следа от магма или движение на почвата нямало.

От това направили извод, че гражданите не трябва много да се страхуват, явно те не живеят върху вулкан.