Най-важните неща  се изказват трудно. Докато са в главата ти, те изглеждат необятни, но облечеш ли ги в думи, се превръщат в съвсем обикновени, като че ли незначещи нищо неща.

Те отразяват истинската ти същност, но ти го държиш далече от другите, защото не искаш да се разкриваш на всеки. За това ги пазиш като съкровище, което биха ограбили от теб.

Трудно разкриваш душата си, защото в повечето случаи оставаш непонятен.

Така тайната ти остава заключена в теб, не защото не можеш да я разкажеш на някого, а поради отсъствието на човек, който да те изслуша и разбере.

Хората повечето, от които бяха деца се разотиваха след речта и програмата, която се бе провела на площада.

– Всяка епоха ражда своите будители, – размахваше ръце възрастен побелял мъж, облечен в тъмносив костюм, бяла риза и бомбе на главата. – Те не са избрани случайно. Изникват, когато има нужда от тях.

– За необходимостта съм съгласен, – клатеше глава в съгласие бай Марин. – Когато народа ни бе обезверен и останал без надежда, се появи Паисий, който убеди хората, че има с какво да се гордеят.

– Ами Левски, – каза възрастният мъж, това бе Цачо Влахов, отдавна излезнал в пенсия, бивш началник на пощата. – Посветил се на Отечеството си, завърши на бесилото, с една цел, „чиста и свята република“. Много са българските просветители,  книжовници, революционери, отдали живота си  за  българската  свобода и духовност, но има ли ги днес? Къде са днешните будители?

– Традиционно сме свикнали, – засмя се бай Марин, – да се появят хора, които очакваме да ни изведат от финансовата и духовна криза, в която потъваме. Може би са ни нужни човеци, които да ни измъкнат от материалното заслепение и да ни накарат да осъзнаем, че трябва да бъдем умни и духовно богати, а не притежатели на вещи.

– Днешните будители трябва да бъдат надежда за съхраняването на българския народ, – добави Цачо. – Някой трябва да ни разтърси от апатията, да ни отърве от мислите, че от нас нищо не зависи. Необходимо е да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да започнем да отстояваме националното си самочувствие и отговорност.

– Днешните будители трябва да поддържат пламъка на просветата, културата и духовността, – каза бай Марин.

– Мислиш ли, че такива наистина са ни необходими днес? – попита Цачо.

– И още как?! – възкликна бай Марин, – Времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.

Тази седмица бабата на наталия ѝ прочете приказката за Буратино. Момиченцето бе впечатлено от красотата на Малвина от илюстрациите в детската книжка и започна да разпитва баба си:

– Къде живее сега Малвина? Какво прави?

Възрастната жена уморена от настойчивите въпроси на детето обясни:

– Малвина е вече пораснала, а къде живее и какво работи не зная.

Случи се така, че лелята на Наталия трябваше да я заведе на някакъв празник. Двете се качиха в един автобус, за да отидат до там.

Лелята приготви парите и зачака кондукторката да дойде, за да купи билети. Изведнъж ги приближи изключителна на вид жена.

Тя бе на около 45-48 години с тюркоазена кожена жилетка, чийто ръбове бяха в малинов цвят. Жената имаше удължени мигли, но какви мигли само! Букет от четири сантиметрови косъмчета стърчаха извън долния и горния клепач. Те се повтаряха в интервал от пет милиметра. Жената имаше сини сенки и синя стрела до върха на главата си.

Лелята трепна, като я видя, а седящата до нея племенница радостно извика:

– Лельо, лельо, това е Малвина, това е тя! Леличко, вие сте Малвина нали? – Обърна се Наталия към непознатата жена. – Навярно в пенсия сте излезли вече, нали?

Дамата, която кой знае какви мъки бе претърпяла под ръката на майсторката, която ѝ бе нанесла грима, съвсем не очакваше, че заради козметичните манипулации върху себе си, едно малко момиченце ще я разпознае като Малвина излязла в пенсия.

На един банкет френският посланик попитал Александър III:

– Ваше Величество, вярно ли е, че у вас в Русия ядат елда?

– Да, защо?

– У нас във Франция това е отвратителна храна, ядат я само животните.

Александър III се почесал по главата и попитал посланика:

– Господине, вярно ли е, че във Франция ядете жаби?

– Да, защо?

– У нас в Русия такава гадост, дори животните не ядат …

През 1973 г. IBM произвежда твърд диск модел 3340, в който за  първи път се обединяват в един постоянен корпус пластините на диска с четящите глави.

При неговата разработка специалистите променили краткото вътрешно обозначение „30-30“, което означавало два модула по 30 МВ всеки и по съзвучие с алтернативното название Winchester Model 1894 нарекат този твърд диск „уинчестър“.

Думата  бързо се приложила в компютърните среди и станала нарицателна за всички твърди дискове.

Оказва се, че думата „уинчестър“ излиза от действие в Съединените щати и Европа още през 90-те години, докато в Русия тя е останал в професионалните среди като жаргон, пораждащ съкращението „винт“.

Постъпването във въоръжението на британските колониални войски в Индия на капсулована пушка Енфилда – винтовка образец 1853 г. е послужило за повод на въстанието на сипаите. Причината за този бунт била, че хартиената обвивка на патроните била пропита с мазнина от свине и крави. Това не било приемливо нито за мюсюлмани, нито за индуси, тъй като на първите било забранено да се употребява свиня за храна, като нечисто животно, а на вторите кравите, като свещени животни.

Преди да се зареди пушката, книжният патрон трябвало да се захапе и разкъса, след това да се изсипе праха в цевта. Патронът се вкарвал с шомпол и се запалвал с намалената хартия на обвивката на му.

Въстанието сложило край на властта на британската компания Ост-Индия. Тя била заменена с пряко управление на Британската корона