Не всеки умее да готви добре. Но ако към това качество се прибави и лоша памет, се получава смес, която едва ли бихте яли.

Слагате необходимите съставки и включвате печката.

– Ммм, как вкусно мирише.

Тайната на рецептата е много проста и вие решавате изведнъж да обърнете вниманието си от печката към компютъра.

Казвате си:

– Само за пет минути ще надникна, да видя какво са ми написали в чата….

Но минава 30….., а резултата на печката е плачевен.

На рецепцията на един хотел в Белгия стои аквариум със златна рибка. До него има табела, на която пише, че гостите на хотела могат да го наемат за 3,5 евро на вечер.

От услугата се ползват предимно клиенти, които са сами. Вероятно рибката им прави някаква компания.

Дейвид Дилън, управителят на хотела „Шарлероа“, казва, че подобна услуга при тях съществува от много години. Те дават под наем няколко рибки на седмица. Такъв домашен любимец не изисква особени грижи от гостите на хотела.

Всички рибки живеят в голям аквариум, снабден със всичко необходимо, но всеки ден някоя от тях отива „на работа“, привличайки вниманието на клиентите.

Мартин и баща му обичат да излизат сред природата. Те дори си имат свое любимо място, скрито от очите на другите. Там редовно ходят. Почиват си и ловят риба.

Но една неделя на тяхното място ги посети слаба, но красива котка. Докато бащата постави палатката, синът му се сприятели с четирикраката гостенка, която се оказа много ласкава и умилкваща се.

След като Мартин погали животното, то започна да го следва и да се отърква о краката му.

– Рибата, която хвана, на котката ли я даде? – попита бащата сина си.

Мартин само повдигна рамене и смутено наведе очи надолу.

– Е, това не е беда, – каза бащата. – Ние сме донесли достатъчно храна за обяд и вечеря.

Получавайки толкова много любов и внимание, бездомната котка се привърза към туристите. През цялото време активно се въртеше около тях. И те едва не се спъваха в нея, когато събираха клони за огъня.

След вечеря котката изчезна. Мартин и баща му  я потърсиха, но не я намериха и легнаха да спят.

След няколко часа около палатката се чу шум. Мартин си веднага изскочи с баща, за да види какво става навън.

В тъмнината, осветени от телефона на Мартин, баща и син видяха осем сияещи очи. Котката се бе върнала, но не сама, а с три котенца, две черни и едно раирано.

Мартин се зарадва:

– Сега в лагера имаме четири котки.

Всичко, което уловиха на другия ден бе предоставено на котката майка. Тя буквално бе „натъпкана с риба“.

– Татко, ще ги вземем, нали? – Мартин умолително гледаше баща си.

– Разбира се, – бързо се съгласи баща му, – но първо трябва да ги заведем на ветеринар да ги прегледа.

– А, мама? – със страх попита Мартин.

– Когато види радостта ни от „чудния улов“, – засмя се баща му, – не може да ни откаже.

Така и стана. Тя не по-малко от двамата рибари, обичаше животните.

– Че кой може да откаже подслон и храна на такива мили създания?! – плесна с ръце  майката на Мартин, когато видя новото попълнение на семейството.

Много хора в Австралия обичат да ловят риба, така че Брайън Кеснър решил, че тригодишният му племенник Пол трябва да се научи как да лови риба.

Момчето успяло в това начинание и след известно време гордо демонстрирало първия си улов в живота. Но нагла змия, която пълзяла наблизо, развалила радостния ден на детето.

Хващайки чуждата плячка, влечугото я завлякло нататък, без да обръща внимание на нещастния Пол, който се заливал в сълзи.

Момчето бързо се успокоило, когато чичо му казал, че тази рибата е само началото, а в бъдеще го очаквал много по-богат улов.

Детето, научило се от горчивия си опит, за всеки случай си изяснило, дали в неговия бъдещ улов ще се намесва змия.

Получавайки от чичо си  уверение, че змии повече няма да има, Пол се разсмял и се изпълнил с оптимизъм.

По време на работата по музиката към трагедията „Егмонт“ Бетовен често се срещал с Гьоте. Двама велики мъже бавно се разхождаха по алеите на виенския парк и водели своите не забързани беседи. Много от минаващите им се кланяли.

По това време Гьоте заемал висок държавен пост. Той бил привикнал с раболепното внимание на подчинените си. За това всички поклони приемал за своя сметка. Отговарял им с леко повдигане на шапката си.

Изморен от това поетът се оплакал на композитора:

– Отегчен съм от всички тези безкрайни поклони!

– Ваше превъзходителство, не се ядосвайте – каза Бетовен с олимпийско спокойствие. – Може би част от тях са и за мен.