Boston Dynamics, дъщерно дружество на Google, е представило нов робот куче на име Spot, предназначени за операции по търсене и спасяване, както и за хващане на нарушителите. Някои дори вярват, че роботът може да бъде оборудван със смъртоносно оръжие и да се използва за контрол на тълпата. Въпреки това, много експерти смятат, че това може да бъде опасно.
Нещата някога смятани за научна фантастика, бързо се превръщат в реалност. И понякога изглеждат по-зловещо, отколкото предполагате. Специално за Пентагона дъщерното дружество на Google Boston Dynamics е разработило робот на име Spot, тъй като на Министерството на отбраната на САЩ е трябвало машина, способна да проследява хора, съпротивляващи се на действията на властите по време на преследване. Роботът се отличава с автономост, скорост и мобилност. Някои предполагат, че той може да се използва и за контролиране на тълпата, като бъде снабден със смъртоносно оръжие.
Този робот определено работи, но въпросът е дали е необходимо да се разработят технологии в тази област? За да се контролира поведението на тълпата, се събира много информация за нея. Но в случай роботът разпознава хората чрез използване на биометрични технологии. Но това е обида към достойнството и нарушение на правата на човека, сред които е правото на неприкосновеност на личния живот.
Използването на роботи може да доведе до нежелани последствия. Машината не е като хората и винаги има вероятност за грешка.
Ние вече имаме милитаризирана версия на робота Big Dog от Boston  Dynamics. Така че научната фантастика наистина се превръща в реалност.
Както стана известно, Google не само с удоволствие разработва роботи за въоръжените сили на САЩ, но също така обича да шпионира собствените си потребители.
В нашето време информация е власт и оръжие. Google се стреми да бъде в центъра на новия военен информационен комплекс. Той наистина има договори с Пентагона и властите в САЩ. Компанията събира данни за потребителите – местоположението им, хобита и т.н. – и ги продава. В Google знаят повече за вас, отколкото вие самите за себе си.

Ема изобщо не сваляще поглед от съпруга си. Болезнено желаеше да привлече вниманието му, но не притежаваше умението да го увлича и запленява. Ема не знаеше как да го прикани да разкаже за нещата, които не знаеше. Тя присвиваше леко устни, щом той започнеше да говори за някоя жена. Неодобрително свеждаше поглед, когато той  споменаваше името на съседката. Не изгаряше от желание да чуе някоя новина за нея.

Може би съпругът ѝ при първата им среща е бил привлечен от непокварената свежест на Ема. Била е младо момиче, което не се бе сблъсквало с интриги, клюки, издигане в кариерата, …. Тя имаше големи сини очи и нещо, което другите нямаха – искреност и вярност. Но сега всичките ѝ добродетели бяха недостатъци за Борис.

Той се нуждаеше от съпруга, която може да долявя посоката на промените, да пригажда стила си към господстващата мода, да бди над него и да го предпазва. Искаше съпругата му да разбира бързо и да умее да се приспособява към всяка компания.

Вместо това, Ема беше обременена жена, която в суетата си, беше готова да обиди всеки, който не ѝ допадаше.

А съседките клюкарстваха зад гърба ѝ:

– Никога няма да има дете, ако не се постарае поне малко пред него, – усмихваше се предизвикателно Кера.

– Какво иска от него; – тръсваше русата си грива Елеонора.-  Той е толкова чаровен и красив мъж.

– Не може да му прости, че го е видяла с Дора под ръка, – отбеляза Милка. – Нали е прекалено амбициозен, подмазвал се е, за да се издигне, а тя не го разбра.

– Познавах баща му и дядо му, – подзе баба Мара. – Те бяха много амбициозни и алчни. За тях желанието да притежават много и да имат неограничена власт, е стимул за издигане.

– Понякога я съжалявам, – каза тъжно Надя. – Тя иска да живее по-скромен живот, но лошото е, че изисква от него да харесва същото.

– Тогава е трябвало да вземе по-скромен и не толкова амбициозен мъж, – подскочи Кера.

– Той няма да се примири с незначително бъдеще, – каза баба Мара. –  Никога няма да допусне, тя да застане на пътя му

– Тя ще го принизи ако може, – с въздишка каза Елеонора.

– Не и тя, – поклати глава Ангелина.

Каквото и да говореха за нея, Ема се чувстваше нещастна. Тя обичаше, но беше отхвърлена. Бе станала жертва на амбициите на един мъж. На Борис му трябваха много пари, а баща ѝ ги имаше….. Жалко за бляновете и мечтите ѝ. Щастието, семейството и децата се бяха превърнали в химера ……

Слънцето се опитваше да се усмихне, но лъчите му не се усещаха. Хората загърнати в палта, якета и шуби бързаха към място, където можеха малко да се постоплят. Една малка пенсионерска група от мъже този път бяха намерили подслон на сбирката си в сладкарницата.

– В нашата страна промиват мозъците ни, – каза Горан. – И знаете ли как го правят?

– Постоянно ти говорят едно и също, – обади се Станой. – И то не направо, а само чрез рекламите: „Хубаво е да имаш нова кола, къща, повече пари, да притежаваш повече предмети“.

– И защо трябва всички да мислят така? – попита Лальо.

– Съзнанието на съвремения човек е така размътено, че е загубил представа, кое е важно и кое не, – обясни Радой.

– Навсякъде хората са готови да налапат нещо ново, а кола, я някоя нова техника, – намеси се и Захари. – А после се хвалят: „Виж какво имам?“

– Тези хора са жадни за обич, – поклати глава Горан, – но използват какви ли не заместители. Прегръщат материалните неща и очакват да се почувстват по-добре.

– Не може материалните неща да заместят любовта, нежността, добротата или приятелството, – с тъга каза Лальо. – Парите и власта не могат да заместят всичко това.

Горан въздъхна дълбоко:

– Ние често объркваме нещата, които искаме с тези, от които се нуждаем и за това не сме удовлетворени.

– Удовлетворение могат да ти донесат други неща, като например, да отделиш малко време за някой, да му обърнеш внимание, – каза Захари.

– Да се раздаваш за другите, – плесна с ръце Станой, – това те прави жив. Например ако видиш някой, че е тъжен и го накараш да се засмее, нима няма се почувстваш удовлетворен?

– Ако не завиждаш, не желаеш  това, което принадлежи на друг, – каза Захари, – можеш истински да обичаш хората, а това, което получиш в замяна ще те удиви.

Те бяха възрастни хора, но знаеха, кое е ценно в живота и искаха да го предадат на следващото поколение, но имаше ли кой да ги чуе?

През 1997 г. японски риболовен траулер бил спасен от руския патрулен кораб в Японско море.
Когато попитали корабокрушенците, как корабът им се е оказал в бедствено положение, те казали, че от небето е паднала крава.
Никой не повярвал на тази история. Рибарите били арестувани и изпратени в затвора.
Две седмици по-късно обезкуражен представител на руските ВВС съобщил на японските власти, че един член от неговия екипаж действително е откраднал крава и я качил в самолет.
По неизвестни причини кравата паднала от височина 10 км в Японско море.
Японските моряци били веднага освободени.

Бир Тавил е малък участък земя между Египет и Судан. Освен това нито една от страните не претендира да владее тази пустинна територия.
През юни 2014 г. Джеремайя Хитон, жител на американския град Абингтон, щата Верджиния, заявил, че Бир Тавил му принадлежи. По думите на американеца, веднъж дъщеря му го попитала миже ли да бъде принцеса и той решил да изпълни желанието ѝ.
На територия повече от 2 хиляди квадратни километра Хитон основал своя собствена държава, което нарекъл Кралство Северен Судан.
На 16 юни, седмия рожден ден на дъщеря му, там забучил измислено от него знаме и заявил, че сега той ще бъде крал, а дъщеря му Емили принцеса.
Според думите на Шейли Карапико, професор по политология и международни изследвания в университета Ричмонда, за да получи реална политическа власт над Бир Тавил, Хитон трябва да има съгласието на Египет и Судан, а също да убеди ООН и международните организации да го признаят за крал.
На пустеещите земи на Бир Тавил американецът планира да развива селско стопанство. Той смята, че ще може да се споразумее с Египет и Судан, но за сега новото кралство не е признато.