„The Stars and Stripes Forever“ е най-известният патриотичен марш в САЩ.
Въпреки това, в американския театър и цирк оркестърът никога не изпълнява тази мелодия просто ей така.
Тя е запазена като сигнал за бедствие в извънредна ситуация, като например пожар, за да може персоналът да започне евакуацията на зрители, без паника.
Борбата с паническото вълнение е трудно, но е възможно. Няма специфични техники, за да го спрете, защото всеки един отделен случай може да се окаже съвсем различен вариант. Ето ви два примера.
Франция 1930 г.
След митинга, проведен на зимния велодром, тълпата като обезумяла се втурнала към изхода. Всичко би могло да свърши плачевно.
Сред хората имало група от млади психолози. Те започнали да викат:
– Не ме дърпайте!
Всички останали, чувайки ги, постепенно един след друг също започнали да молят за това.
Вълната от хора се спряла и се успокоила.
Париж 30-те години.
В Гранд Опера започнал да бушува огън. Стотици зрители се втурнаха към изхода. Граждани можели да бъдат убити, попадайки под краката на своите сънародници.
Тогава една малка част от публиката се изправила на местата си в ложите и започнали да пеят химна. Към тях постепенно се присъединявали и други хора.
До пристигането на пожарникарите цялата публика пеела националния химн в очакване на гасенето на пожара и по-спокойна евакуация.
Таня чакаше в кафенето на летището. Скоро щяха да пристигнат със самолет нейни близки.
Изведнъж келнерът изтича към вратата и започна да крещи:
– Всички на изхода, бързо на изхода!
Той размахваше ръце и сочеше към вратата.
Никой не знаеше какво става. Хората започнаха да се блъскат. Някой по микрофона си дереше гърлото:
– Бързо напуснете летището…
Един старец мина покрай Таня и го чу да мърмори:
– Такова нещо по-рано никога не се е случвало. Дори не знаем какво да правим.
Второто съобщение по микрофона звучеше още по-объркващо:
– Останете в терминала.
След 30 минути бе възобновена евакуацията. Всичко ставаше много бавно само по две стълби.
Тези, които бяха по-отзад почувстваха напрежението в предните притискащи се тела едно о друго.
– Там има бомба, – викаше някой отчаяно, – трябва да бягаме.
Едни тичаха, други стояха вцепенени.
Хората се движеха и блъскаха като бушуваща вълна по време на буря.
Сътрудниците на летището изобщо не знаеха какво да правят. Те един през друг повтаряха:
– Евакуирайте се….. там имаше експлозия….
– Стойте по местата си ….
– Напуснете…
Двама лекари си проправяха път през тълпата. Те се движеха към мястото на експлозията.
– Аз съм лекар, – каза единият.
– Да вървим натам, – посочи с ръка другият.
Заеха се бързо с първите ранени и започнаха да оказват помощ и на останалите от пострадалите.
Имаше много хора, които също се опитваха да помогнат. Полицаи и военни бяха целите в стъкла. Те не усещаха, че са наранени, а гледаха да спасяват хората.
Имаше много мъртви и огън наоколо. Някои държаха пожарогасители, опитвайки се да потушат пламъците.
Изведнъж тавана рухна, много хора останаха под развалините. Младеж ровеше отломките и вадеше хора. Някой умираха в ръцете му.
Една жена държеше детето си на ръце и говореше като обезумяла:
– Моето дете… къде е детето ми?
Младежът я дръпна настрани:
– Успокойте се! Детето ви е в ръцете. С него всичко е наред.
Някои от хората, които извадиха изпод отломките паднали от тавана, бяха с откъснати крака, други бяха останали без ръце. Повечето лежаха в локви кръв и не можеха да се обърнат.
Младежът заедно с още мъже пренасяха ранените на безопасно място.
Това бе същински ад. Множество умрели, ранени и объркани от страх хора изпълваха картината на разрушенията…..
– До кога? – крещеше една жена и скубеше косите си. – Няма ли кой да спре този поток от мъка? Кой ще спре тези кръвопролития? На кого са нужни?……
Чилийските власти са обявили извънредно положение в пустинята Атакама, където са започнали силни наводнения от десетилетия насам.
Атакама, както е известно, се смята за най-сухото място на планетата.
Дъждовете в Андите доведоха до частично наводняване на населени места, разположени в подножието на планината. Хиляди хора са останали без ток и вода, поради наводнения. Свлачища са блокирали пътищата.
В Атакама има редица големи медни мини. След наводненията те са спрели работа.
Правителството е изпратило хеликоптери в района за евакуация на хора, откъснати от света.
Японската компания Hitachi Zosen съвместно със специалисти от университета в Киото е разработила нова система от заграждения срещу цунами, която автоматично реагира на удъра на вълната и задържа разпространението на водния поток.
Загражденията се правят в приземните части на здания, които са особено уязвими от наводнение.
Обикновенно металалните стени лежат на повърхността на земята. Когато вълните започват да прииждат, те заемат вертикално положение под техния натиск.
Височината на ограждението е само един метър, но това е достатъчно, за да се преустанови настъпването на цунами и дава възможност на хората да се евакуират.
Предимството на системата е, че тя е механична и не се нуждае от външен източник на енергия. В много градове на Япония вече действат аналогични ограждения.
При мощното земетресение през март 2011 г., след което се появило цунами, са били разрушени тогавашните защитни стени и било изключено захранването към тях.
Изследванията показват, че тези, които са успели да се евакуират за 21 минута от района са се спасили. Имено новите метални ограждения спомагат за увеличаване срока на евакуация.