Posts Tagged ‘бунище’

Голямо поле с боклук

събота, август 12th, 2017

11082017-field-of-trash-1Цяло поле с площ около 2 хиляди кв. метра е покрито с различни отпадъци и не внушава оптимизъм у жителите на малко селце Котгрейв, Нотингемшир, Англия.

Боклукът се появил на това място преди малко повече от година, но първоначално изглеждал доста прилично. Той бил събран в красиви пластмасови чували, стилизирани като купи сено.

Но след последния пожар, ситуацията станал депресираща. Торбите се спукали и неприятното им съдържание се разпиляло.

Сега местните жители, описват ставащото като „безобразие“ и „океан от мръсотия“. Те отчаяно молят властите, да предприемат нещо, защото това бунище трови атмосферата и привлича тълпи от плъхове.

Забравеното съкровище

неделя, юли 26th, 2015

imagesСилвия и Доротея стояха пред витрината на книжарницата и преглеждаха рекламираните книги на нея.

– Докато книгата лежи по витрините на книжарниците и лавиците на библиотеките, тя е мъртва, – въздъхна Доротея. – Тя оживява само, когато читателет запрелиства страниците ѝ.

– Тогава всички идеи, знания, герои и събития започват да се движат към хората, – допълни Силвия.

– Това движение прилича на енергия без контакт, – започна да философства Доротея. – Между двата полюса няма светлина и топлина. Но ако изведнъж се съединят, пробудените мисли на читателя започват диалог с писателят, с неговото послание и емоционален свят.

– Никой не знае до кога ще бъде това въздействие и колко дълбоко ще бъде то, – добави Силвия.

– Но ако няма взаимодействие между читателя и книгата …….- поде някак плахо Доротея, – това е много тежка присъда за автора.

– Знаеш ли, че някой  сравняват книгата с посланик, други с разузнавач? – засмя се Силвия.

– Като посланик да, но как може да бъде разузнавач? – недоумяваше Доротея.

– Книгата е като птица , прелита през суровите и недостъпни планини, през обширните морета и океани. Те е навсякъде, където има хора. Пътешества без автора си. След като я напише, той няма власт над нея, – поясни Силвия

– За съжаление българската книга вече не птица, която кръжи в страната и извън нея, – усещаше се тъга в гласа на Доротея. – Няма жажда за знания. Всичко е подчинено на личните сметки и интереси, подхранвано от капитала.

– Погледни с какво се е наводнил книжния ни пазар, – посочи с ръка Силвия витрината на книжарницата. – Вносни книги от страниците, на които лъха на барут и кръв, бандитизъм и наркомания, проституция и порнография. Почти тук всичко ухае на пошлост и е загнило.

– Вървиш сред това духовно бунище, – очите на Доротея се напълниха със сълзи, – и нищо друго не ти остава освен да стискаш зъби от безсилие ….

– Погледни навред, крещящи реклами, търговси фирми, банки на всяка крачка, кафенета, заведения,…. – отчаянието взе връх у Силвия, – а тук по-рано кипеше бурен културен живот, хората се тълпяха по книжарниците за някоя хубава книга….. Няма жажда за знания, само зрелища, дори без хляб.

Нещо сме загубили във вървежа си напред и сме го заменили с нещо по-малко достойно …..

Индустриална идилия

събота, ноември 8th, 2014

imagesВ буренясалия парцел някакъв клошар провеяваше находките си в леко наклонена на една страна количка. Почернелите му ръце, красноречиво говореха за боклука, който бяха докосвали. Обгорялото му от слънцето лице бе покрито с прах. Очите му отчаяно се взираха в огромната поляна, превърнала се в бунище за отпадъци.

Птиците изглеждаха тъжни и посърнали, но нащрек. Сякаш излежаваха присъда в джунглата от бетон и отровен дим, преди отново да отлетят на юг. където може би щяха да се оплачат на тамошните си колеги, от времето прекарано в гнездене сред индустриалния наслоен боклук.

Но накрая щеше да им стане скучно под безопасността на тамошните палми и тайно щяха да закопнеят за суровостта на предишния живот в мръсния и опушен град..

А наоколо бутилки, стари гуми, опаковки от чипс, наелонови торбички, хартийки от вафли….произведени от предприятия и разни фирми.

Ветрецът подхваща и понася нанякъде, не бутилките и гумите разбира се, а хартийките и наелоновите торбички.

Идилия. Клошарът трепна, погледна опушеното небе, а в душата му се бе загнездила мъка, по нещо безвъзвратно изгубено. Погледна птиците кацнали по жицити и каза с болка:

– И те горките се мъчат с нас. А за тази неразбория и мръсотия, кой е виновен? Човекът – „господарят на земята“.

Електронните отпадъци затрупват Кения

събота, май 31st, 2014

77597Според международните природозащитници в депата на Кения ежегодно се изхвърлят над 17 тона електронни отпадъци. Това са около 130 милиона мобилни телефона.
На проблема с електронните отпадъци е била посветена конференция, която се е провела под егидата на Програмата на ООН за околната среда в Найроби. Участниците обсъдили възможностите за рециклиране на електронни отпадъци и за вземане на екологични и икономически мерки, насочени към ефективното управление на тези отпадъци.
Експерти смятат, че високият процент на е-отпадъци в страната се дължи на краткият живот на електрониката, неговата ниска цена и достъпност. Този боклук заплашва здравето на хората, тъй като отпадъците се състоят от пластмаси, химикали, тежки и радиоактивни метали.
Днес експерти се притеснявт за състоянието на несанкционираното бунище „Дандора“, което се намира на 8 км от Найроби. Тук ежедневно се стоварват около 2 тона електронни отпадъци, съдържащи олово и живак, които замърсяват въздуха и всечко наоколо.
Лекари са изследвали 300 ученика, които живеели близо до районите с изхвърлени електронни отпадъци. Около 50% от децата страдали от респираторни заболявания, а при 30% са били наблюдавани промени в кръвта, което говори за отравянето с тежки метали.
В последно време африканският континент се е превърнал в бунище за електронни отпадъци. Само в пет западноафрикански държави – ​​Бенин, Кот д’Ивоар, Гана, Либерия и Нигерия – годишно се изхвърлят 650000 до 1000000 тона е-отпадъци. Вместо да се рециклират старите компютри, мобилните телефони, телевизорите и друга електроника, просто ги изхвърлят.

Ароматна цветна градина

събота, октомври 19th, 2013

Хиляди туристи от всички краища на света идват в щата Виктория,  Британска Колумбия, за да видите най-известната цветна градина.
Един човек разказвал за посещението си там:
– Преди няколко години , имаше възможност да отиде там.  И ето какво узнах за самите цветя посадени там. Едно време това място е било негоден, на никого ненужен участък от земя, затрупан от боклуци и пълен със застояла вода. Това било един вид бунище.
На една млада християнска двойка Господ открил във видение, че този запустял участък, те трябва да превърнат в благоуханна градина. Следвайки това откровение, те превърнали на никому ненужния участък в място с неописуема красота и аромат.
Не прилича ли това на нещата, които Бог прави с нещастните, падналите и никому ненужни грешници? Бог измива каещите се с кръвта на Исус Христос, дава им нови сърца и посредством благодатното действие на Святия Дух насажда прекрасни цветя с чудесно благоухание.
Любовта е едно от най- прекрасните качества от плода на Святия Дух. Тя е майка на всички добродетели, причина за всички хубави неща. Любовта подслажда горчивата чаша на живота, премахва спомени от мрачното минало, повдига безнадеждно отпуснатата глава, просветлява помръкналия взор, повдига отпуснатите ръце и укрепява треперещите колене.
Любовта е най-мощното оръжие в борбата срещу злото. Тя се превръща пустинята в цъфтяща и ароматна градина.

Стъклен плаж

петък, септември 14th, 2012

Най-често човек изхвърля боклук и замърсява природата.
Много рядко, но понякога изхвърленият боклук се превръща в нещо необичайно красиво.
Има едно такова интересно място. През 20-те години на ХХ век плажната ивица във Форт Браг, щата Калифорния се е превърнала в бунище.
С времето водата превърнала масата от битово стъкло в разноцветни, полупрозрачни камъчета.
Така се образувал Стъкления плаж.