По времето на Луис Карол майсторите правещи шапки от филц, дълго време работели с живачни пари.

Проявленията на отравянето с живак били: несвързана реч, загуба на памет, треперене.

От там се е появил и изразът „Mad as a hatter“ или „Безумен като шапкар“.

За това Шапкарят от „Алиса в страната на чудесата“ е представен като луд.

На първия фестивал за съвременно изкуство, който се е провел в Индия, известен художник е представил инсталация направена във формата на водовъртеж инсталиран директно в стаята. Фунията прилича на бездънна дупка, която привлича зрителите и насочва погледите им към кипящата чернота.
Кочи-muziris biennale е първият фестивал на съвременно изкуство, който се провежда в Индия. В него са взели участие 94 автори от 30 страни, които са представили работата си в областта на живописта, скулптурата, инсталациите и киното.
Известният индийски художник и скулптор Аниш Капур в своето биенале е представил новата си инсталация, озаглавена „The Descent“ – „Спускане“. Арт инсталация прилича на голяма водовъртеж намиращ се точно в средата на стаята.
Фунията е разположена на територията на руините на военния форт Кочи. За да изпълни замисъла си Аниш Капур е трябвало да копае истинска яма и да я напълни с вода. Освен това, вътре в импровизирания басейн е инсталиран механизъм, който кара вода, да се движи в една посока. Въпреки че наглед е просто устройство, то създава зашеметяващ ефект. Зрителите намиращи се до водовъртежа, просто не могат да откъснат очите си от него. Стува им се, че под водата се намира цяла бездна.
Друга не по-малко интересна, но далеч по-известна постановка на  индийски скулптор е инсталация „Cloud Gate“, която се намира в центъра на Чикаго. Според автора, за създаването ѝ е бил вдъхновен от капка живак.

Изследвания в Мичигански университет показват, че един от най-големите рискови фактори за автоимунни заболявания сред жените в детеродна възраст е свързан с въздействието на живак, включен в морски дарове.
Резултатите показват, че дори ниски нива на живак, считани за безопасни, са свързани с автоимунни реакции. Изследователите са анализирали данните от жени на възраст 16-49 години.
Голямото въздействие на живака е свързана с по-високата скорост на автоантитела, предшественици на автоимунно заболяване. Повечето автоимунни заболявания се характеризират с автоантитела, протеини на имунната система, когато не могат да правят разлика между собствените си тъкани и потенциално вредни клетки.
Ползите от морски дарове са доказани, но жените в детеродна възраст трябва да помнят какви риби ядат. Наличието на антитела не означава непременно, че те ще доведат до автоимунни заболявания.
Независимо от това, ние знаем, че автоантитела са важни предиктори за бъдещето на автоимунно заболяване, и могат да бъдат предшествани от симптоми и диагностика на автоимунни заболявания.
За жените в детеродна възраст, които са изложени на особен риск от развитие на този вид заболяване, много е важно да се следи за консумацията им на морски дарове.

Факт е, че след всяка вълна на истерия, която се надува за следващия „епидемия“, хора като попарен, тичат да се ваксинират. И дори не осъзнават, че предложената им ваксина е много по-опасна от вирусите, които са прихванали.
Така например, в американската ваксина против грип доскоро се съдържаше консервант „тимерозал“, който е много токсично съединение на живака.
Въпреки забраната, „тимерозал“ в съвременни американски ваксини, все още съдържат живачни съединения, само че при по-ниски концентрации.
Какво добавят производителите на ваксини в тях? Всичко, което им е угодно: генетично модифицирани вируси; консерванти, въз основа на тежки метали и алуминий; формалдехид; непроверени антибиотици.
Ваксините, ето това можем да наречем масова епидемия. Именно в страни, където е имало масово ваксиниране, например в Индия, има множество хора заболели от аутизъм.
Може би в това се състои и цирка, хората да се изплашат, за да се ваксинират масово.
Ако населението на земята се превърне в аутисти, жените изгубят възможноста да износат плода, … всичко това се вмества в концепцията за „златния милиард“.
Как могат да се накарат хората доброволно и масово да бъдат инжектирани с желаното вещество? Много просто, уплаши ги с ужасни болести и им обясни, че те могат да се спасят само с тази или онази ваксина. А какво може да се съдържа в нея освен „основния продукт“…..
Но уплашени хора по целия свят продължават да се ваксинират, точният им състав никой не знае. Страничните ефекти от такова ваксиниране са неизвестни за мнозинството, освен за тези, които ги създават и пускат.
Може би имам параноя? Главното е, че заради нея още не са ме ваксинирали!

Огледала са се появили преди няколко века. Те са се появили още в древен Шумер, Индия и Египет. Първоначално огледала са се правели от обсидиан, бронз и сребро и чак в дванадесети век са се появили стъклените огледала.
Веднъж венециански стъклари, работещи на остров Мурано, върху гладко парче мрамор разляли олово и го поляли с живак. Оловото се разтворило в живака и се получило това, което наричаме амалгама. На нея поставили парче стъкло и лъскавата, сребриста лента амалгама с дебелина на хартиена кърпичка плътно прилепила към него. Тайната за направата на тези огледала венецианците съхранявали в продължение на няколко века.
Всяка страна има свои собствени традиции за местоположението на огледалата в къщата. На Изток, например, било установено да се инсталира огледало  пред входа на къщата, за да може негативната енергия да се отразява от огледалото и да не влезе вътре. В Европа, огледалото се поставя на прозореца, за да отрази лошите мисли на съсед или отрицателно, идващи от близо стоящи „лоши“ сгради: болници, затвори. В Русия се смятало, че огледалото може да „зарази“ всеки, който се оглежда в него. Ето защо, на жените било забранено да се оглеждат в огледалото през „нечистите периоди“ – в дните на менструация, бременност и първите седмици след раждането.
Съвременният човек възприема огледалото като част от мебелите си, който използва всеки ден. Но въпросът е: Може ли съвременната наука да обясни защо днес, както и преди много векове назад, има нещо, което ни държи пред огледалото, завладява ни и не ни пуска? Защо, колкото по-дълго стоим пред него, толкова повече изглежда непознато собственото ни отражение? Невероятно, но факт! Колкото повече изучаваме свойствата на огледалата, толкова повече уникални сюрпризи поднасят те на науката. Интересно, на пръв поглед познат на всички предмет, но …