През 1855 г. Лондонското филхармонично дружество  поканило Вагнер да даде няколко концерта в столицата.
Веднага щом Вагнер се появил в Лондон срещу него се надигнали нападки. В музикалните кръгове се носел слух, че той снисходително се отнасял към такива безпорни авторитети, като Моцарт, Керубини, Бетовен и ги „измъчва в техните концерти“, колкото си иска.
Лондончани особено били раздразнени от това, че Вагнер дирижирал симфониите на Бетовен наизуст. Дали му да разбере, че според тях това е неприлично и подчертава неуважителното му отношение към Бетовен.
На следващия концерт партитурата лежала на пюпютъра. Успехът на концерта бил изключителен. Ценители на музиката заобиколили Вагнер и развълнувано го поздравявали:
– Нали ви казахме! ….. Така съвсем по друг начин звучи! Истинско Бетовеново звучение! Колко перфектно се получи темпото на скерцото! Как брилянтно въведохте виолите! ….
След тези думи един от музикалните ценители грабнал отворената партитура и …
О, ужас! Това била партитурата на „Севилския бръснар“ плюс приложения за фортепиано, които стояли най-отгоре …

Бащата на Бах скоропостижно умрял, когато Йохан Себастиян бил на девет години. Той бил даден на по-големия си брат, органист в град Ордуфа – Йохан Кристоф Бах, да се погрижи за образованието и възпитанието му.
Кристоф имал сборник с произведения на известни композитори тогава като Фробергер, Пахалбел, Букстехуде. Но тази колекция от „модерна“ музика по-големият брат заключвал в шкаф с решетки, за да не може Йохан Себастиян да се разврати и да загуби уважението си към общоприетите тогава музикални авторитети.
Въпреки това, през нощта младият Бах успял по хитър начин да извади иззад решетките нотния сборник …. Той тайно започнал да го преписва, но тъй като не можел да получи свещи, използвал само лунната светлина.
Цели шест месеца десетгодишният Йохан Себастияан преписвал нотите през нощта, но уви …. Когато героичният труд бил вече към края, Кристоф хванал брат си на местопрестъплението. Взел от него и оригинала, и копието ….
Мъката на Бах нямала граници и със сълзи на очи той извикал:
– Щом е така, сам ще напиша такава музика и ще я напиша още по-добре!
Брат му се разсмял и в отговор му казал:
– Иди да спиш, бъбривецо.
Йохан Себастиян не хвърлил думите си на вятъра и изпълнил обещаното от детството си ..

През 2007 г. Джовани Мария Пала, италианския експерт по компютърни науки и музикант е казал, че е намерил музикални ноти в известната картина на да Винчи, наречена „Тайната вечеря“.
Според Пала, ако нарисуваме петолиние в долния край на картината, ръцете на Исус, ръцете на неговите апостоли и хляба на масата изобразяват музикални ноти, които могат да се разберат, ако се чете от дясно на ляво.
Да Винчи е бил известен с любовта си към музиката. Той включвал музикални загадки в своите записки, които е трябвало да се четат отдясно на ляво.
Алесандро Везоси директор на музея в Тоскана, посветен на Леонардо да Винчи, сметнал, че предположението на Пала е „вероятно“. Везоси е казал, че да Винчи е свирел на арфа и е направил на няколко фрагмента за други музикални инструмента.
– Винаги съществува риск да се види, коквото не е там, но интервалите в картината са разпределени хармонично, – е казал Везоси. – Там, където са налице хармонични пропорции, винаги може да се намери музика.

Хулио Иглесиас в началото на 60-те години, когато е бил студент по право в Мадрид, за кратко време е играл футбол, на поста вратар за една от младежките формации на Реал Мадрид
Неговата футболна кариера била прекратена, когато бил на 20 години. Причината била автомобилна катастрофа, заради която лежал в болница три години.
Той бил парализиран и движел свободно само ръцете си. Лекуващите го лекари, изказали мнение, че той никога вече няма да ходи отново, но макар и бавно, той започнал да се възстановява. Като рехабилитация, и за да се развие и увеличи сръчността на ръцете си, започнал да свири на китара. След като възстановил здравето си, възобновил академичното си образование, а по-късно е заминал за Англия, където започва да изучава английски език, първо в Рамсгейт, а по-късно в езикова гимназия в Кеймбридж.
Хулио Иглесиас е правел непрекъснато турнета и записи, за да стигне неговата музика навсякъде по света.

Клоунът Сергеев, който всички познавали с името Мусля, по време на турне в Сибир бил в същият хотел, в който бил отседнал известен цигулар, пристигнал за първи път на това място. Техните стаи се оказали една до друга.
Музикантът рано сутринта репетирал ново сложно произведение, а вечерта, за да се разведри отишъл на цирк, неговият концерт щял да бъде едва след два дена.
Сложили го на първия ред. На арената излязъл Мусля със стара цигулка и изпълнил три музикални импровизации.
Слушателите затаили дъх, той свирел майсторски.
Гастролиращият цигулар чул фрагменти от произведение нотите, на които били у композитора-автор и музиканта, за който била написана тази музика.
Известният музикант се втурнал зад кулисите:
– От къде взехте тази музика?
– Тази сутрин в хотела, – искрено признал Мусля, – някой свиреше в хотела. Хареса ми мелодията и я запомних.
– Вие сте гений. Това е невероятно. Да запомните и да изсвирите тази музика по памет. Нужно е да се опознаем по-отблизо.
След спектакъла цигуларят в модерен костюм и много по-скромно облечен клоун отишли в един ресторант.
Три дена след това Мусля отсъствал от цирка, а концертът на цигуларят трябвало да се отмени. Нито музиканта, нито клоуна могли да намерят.
А те се затворили в една стая, изключили телефоните си и свирели един на друг. Когато свирел известният цигулар плачел Мусля, а когато свирел Мусля, плачел цигуларят.