Манса Муса владетелят на Африканската империя Мали през 1324 г. отишъл да се поклони в Мека. По това време неговата държава се намирала в разцвета си, за това и пътуването му било внушително.
Муса бил придружен от 60 хиляди човека, а също стада от камили и други животни. Те носели няколко тона злато, което владетелят щедро раздавал на бедните по целия път до Мека. Голяма част от богатството си разменил срещу сувенири.
Съществуват данни, че всеки петък, без значение къде спирала процесията, по заповед на Муса са строили джамия.
Подобна щедрост подкопала икономиката на целия регион на Северна Африка и Близкия изток в продължение на десет години, тъй като голямия приток на злато, силно го обезценило, което довело до рязко покачване на цените на суровините.

Старостта не е радост, нали? Това изглежда толкова очевидно, че едва ли някой би си помислил да спори. С възрастта тялото отслабва, влошава се паметта и други когнитивни функции, и в главата пълзят тъжни размисли за „вечността“. Със задълбочаване на старостта, тези симптоми стават по-силни.
Не е задължително депресията, тревогите и влошаването на психическото състояние да съпровождат старостта. Психолози от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвали повече от хиляда човека на възраст от 50 до 99 години. Учените искали да разберат как тези хора се отнасят към възрастта си. Дали са тъжни поради нея или са радостни. Трудно е да се повярва, но възрастните са много по-оптимистично настроени, отколкото може да се очаква.
Въпреки лошото физическо състояние, те могат да се радват много повече, отколкото хората си мислят.
Психолозите вземе предвид, разбира се, такива неща като наличието на хронични заболявания, грешки в паметта, и т.н. Ако човек се отличава с по-голяма психологическа стабилност и гъвкавост, то той не тъгува по повод своята възраст, дори и със значителни проблеми във физическото здраве и познавателните способности.  Ако устойчивостта е слаба, то такъв човек възприема възрастта си като трагедия. Това води до склонност към депресия. И колкото тя е по-силна, толкова човек по-трудно възприема възрастта си, дори да е в добро физическо и психическо състояние.
На отношението към старостта влияят степента на образование, семейното положение и т.н. Въпреки това, решаващи са се оказали психологическите черти на личността. Те могат да направят от стареца жизнерадостен оптимист, независимо от физическото състояние.
С други думи, въпреки че отношението към възрастта се определя от схващането на долната част на гърба, кръвното налягане и шума в главата, в голяма степен това зависи от субективната нагласа.
Щастливата старост се обезпечава не само с много пари и деца, а и с по-възприемчиво отношение към настъпващата „възраст“.

Песента на английската група Napalm Death „You Suffer’ продължава 1, 316 секунди и се смата за най-кратката в света.
В нея се пее само една фраза:
„You suffer — but why?“ – „Вие страдаре – но защо?“
Когато я слуша човек трудно би я разбрал.
От начало песента е била издадена в албума Scumм, а през 1989 г. е била сингъл на диск.

Един шивач имал страст да си изрязва доста големи парчета плат и други тъкани, които му донасяли клиентите. Съвестта не могла да оправдае действията му, но той не слушал вътрешния си глас и продължавал все така.
Веднъж сънувал, че стои пред Върховния съдия. Той опитвал да се защити като казал:
– Аз съм честен човек и на никого не съм причинил зло.
Но изведнъж пред него се развяло огромно знаме, състоящо се от всички парчета тъкани, които той е взел от клиентите. Тогава той навел глава и повече не казал нищо.
Блед и развълнуван разказал на сутринта страшния сън на учениците си. Помолил ги:
– Когато видите, че имам желание да отрежа парче плат за себе си, напомняйте ми какво съм видял в съня си.
Минало много време. Шивачът все още бил под влияние на съня и на учениците му не им било нужно да му напомнят за него.
Но за беда един от клиентите изпратил скъпа чудесна материя. Съблазънта била голяма и шивачът не устоял. Напразно учениците му напомняли за страшния сън.
– Млъкнете, – казал шивачът, – аз отлично си спомням, че на това знаме нямаше такава материя.
Бедния човек! Той се стараел да убеди съвестта си и оставал във хватката на изкушението.
Съвестта е тихия глас на Бога, нравственото съзнание, моралното усещане у човека, вътрешното разбиране за добро и зло. Това е съкровеното място у човека, в което той одобрява или осъжда всяка постъпка, определя качеството на всяко действие.Тук се заражда чувството подбуждащо към истина и доброта, отвращава от лъжата и злото.
Съвестта е най-добрата нравоучителна книга, която притежаваме. В нея често трябва да се заглеждаме. Нашата съвест е непогрешим съдия, докато не я убием.

При много народи съществува забрана за изговаряне името на умрял човек, поради опасения, че по този начин ще бъде извикан неговия дух или призрак.
Вместо оригиналното име произнасяли някоя неутрална негова характеристика или му давали друго име, както в африканското племе масаи.
При южноамериканските индианци гуахиро всеки произнесъл името на мъртвец, понася смъртно наказание.
В някои австралийски аборигени това табу е толкова силно, че даже живите адаши трябвало да сменат името си.
От уважение към обичаите на местните жители в началото на много австралийски филми и телевизионни програми има предупреждение, че зрителите могат да видят изображение или да чуят гласа на мъртвите.