Човек, който не можел да плува в паниката си започнал да потъва в реката. Той вдигал фонтан от пръски, а по реката прибягвали вълни. Човекът в страха си приел това за опасно течение и започнал да се бори с речните вълни.
Накрая потъващия осъзнал как да се държи над вода и бавно заплува към брега. Излизайки от водата, плувецът се огледал и видял, че на река цари пълна тишина, а той през цялото време се борел с вълните и пръските, които сам си създавал.
Колкото повече мислите, толкова по-нещастни ставате. Избавете се от многото мисли и добавете повече благодат, с благодатта ще разберете какво е добро. Всички нещастия започват от нас самите. Но ако подредите мислите си правилно, тези нещастия ще се прекратят.

Това се случило късно вечерта в едно индийско село. Един селянин отишъл да посети болен съсед на няколко мили от дома си, а на връщане било съвсем тъмното. Там, от където минавал, имало много змии, затова селянинът се страхувал да върви в тъмното. „Ами ако в тъмното настъпя змия?“ – мислел си човекът, треперейки като си мислел за тези ужасни създания.
Изведнъж, в несигурната светлина на луната селянинът видял нещо голямо, свит в средата на околовръстния път.
– Това е змия! – извикал бедния селянин и започна да се движи в кръг. – Помощ! Помощ! – викал той. – Змията ще ме убие!
Случило се така, че на близо имало и друг човек, който чул виковете му. Той бързо се завтекъл на помощ.
– Какво се е случило, приятел? ​​- попитал го той.
– Виж! Виж! – Извика селянинът, сочейки към предполагаемата змията. – Това е змия!
Човекът бил с фенер. Той предпазливо се приближил до онова, което лежало на пътя, вдигнал фенера и погледна под краката на селянина. На пътя имало навито въже, някой го бил изпуснал на пътя.
– Приятелю, по-спокойно, – каза човекът – Няма змия, само едно навито въже. Страхът ти е изиграл лоша шега!
Колко пъти сте взели намотано въже за една отровна змия, готвеща се да ви отнеме живота? Ти започваш да тичаш наоколо, оставяйки всичко на страха, лишаваш се от увереност и спокойствие, но в действителност е трябвало просто да погледнеш по-отблизо в краката си и да се увериш, че това е само една илюзия. Този страхът ви лишава от жизненост, сила и увереност. Той не ви позволява да се движите напред и да се развивате.

Представете си, ако преди години някой спомене, че роботите ще формират групи и ще изпълняват достатъчно добра музика, другите хора ще гледат на този човек, като на малко луд.
Но в днешно време, човек не може да бъде изненадан с нищо. Известната рок група Compressorhead със своя робот барабанист StickBoy, групата Z-Machines, а и скоро компанията KMel Robotics е обединила в музикална група няколко летящи многороторни роботи.
На разположение на роботизираните безпилотни летaтелни апарати има китара, барабани, клавишни инструменти и няколко набора от камбани с различни тонове.
Летящите „музиканти“, извършват програмирано трептящо движение, докосвайки със специални елементи от тяхната конструкция струни, натискат клавиши, ….., крайният резултат от които е извличане на звука от модифицираните музикални инструменти.
Съгласуваните действия на летателните апарати се координира от един централен компютър. Те свирят разпознаваем музикална тема от филма „2001: A Space Odyssey“, коледна песен „​​Carol of The Bells“ и други песни. Следва да се отбележи, че за създаването на музикалната група на летящи апарати специалисти от KMel Robotics  са работили съвместно със специалисти от такива известни компании като Intel и Lockheed Martin.

Баща ми е най-добрият човек, за който може да си мечтае някой. Той обича майка ми и винаги я прави щастлива. Той идва на всеки футболен мач, в който аз участвам. Грижи се за всеки от нас в семейството.
Тази сутрин, когато ровех в чекмеджето на татко за клещи, намерих на дъното сгънато мръсно парче хартия. Това беше страница от дневника на татко с дата и месец преди аз да се родя. Там беше написано:
„Аз съм на 19 години, алкохолик, изхвърлен от института, неуспешен самоубиец, жертва на детско насилие, бивш крадец. А след няколко месец към всичко това ще добавя и „млад баща“. Кълна се, че ще направя всичко възможно, с моето дете всичко да бъде наред. И аз ще бъда такъв баща за него, който никога не съм имал“.
И ….. аз не знам, но той го е направил.

Един човек пътуваше до планинско езеро. По пътя нагоре започва да вали сняг. Той излиза, за да сложи вериги на гумите си. Докато той прави това, друг автомобил се ударя в колата му и тя с трясък се разбива в скалите.
С ужас продължава към планината. Сега сред вятъра и снежната буря започва да чувства, че се разболява, стигайки до мястото, където трябва да има навес, го очаква изненада, него го няма
Той крещи в отчаяние:
– Защо все на мен, се случва така, Господи?
В това време се отварят небесата и се чува глас:
– Защото някои хора ме признават само на думи, но са ме изключили от живота си.
Външната показност, не винаги съответства на вътрешното състояние на човека. Но Бог заради любовта си, ни прощава прегрешенията и ги изтрива.
Ако вие сте приели Исус Христос за свой Спасител, Той няма никакво осъждение към вас, които сте в Христа.
Тогава защо се случват лоши неща на „добри“ хора? Трябва ли да обвиняваме Бог, когато имаме проблем?
Каквото и да се случи в живота ни, то е свързано с нашата промяна, изграждане и израстване в Господа.