Да се смееш без причина, това е признак ….. Но това твърдение не се отнася за жителите на Аравийския полуостров. При тях расте необикновенно растение. Не случайно го наричат цветето на смеха.
Тези необикновени цветя имат семена употребяването, на които предизвикат у вкусилия ги неудържим половин часов смях, след което човекът заспива.
Месните жители употребяват това растение като обезболяващо при зъбобол. След приемането му се наблюдава възбуждане, обърква се говора, човекът започва да се смее, губи памет, периодите на апатия се сменат с шумна активност. Може да се появи бълнуване, пристъп на агресия, след което човек дълбоко заспива. Преобладаващите сънища имат сексуално съдържание.
Когато се събудят хората има махмурлук и илюзорна престава за станалото. Разбира се тези свойства на цветето не са останали незабелязани от любителите на опиати. Листата на растението се използват за пушене, в следствие на което се получава леко опиянение. Корените и семената на цветето на смеха се смилат, смесват се с вода и се пият. Полученият опиат от цвета добавят към марихуаната за усилване на действието.

Както ти трябва физическа храна, за да имаш физическа сила, така се нуждаеш от духовна храна, за да придобиеш духовна сила. Библията описва себе си като духовна храна – вода, мляко, хляб, месо в нашия духовен живот. Това е всичко, от което се нуждаете за препитание.
Ако сте строителен предприемач, вие няма наемете човек, който не е ял нищо от две седмици. Ако бяхте командир в армията, не ще изпратите човек в битка, който не е ял от един месец. Така ли е? Ние трябва да се храним, за да имаме сили да изпълни задачите, които стоят пред нас.
Вие няма да имате много успехи в спечелването на духовните битки, с които се сблъсквате, ако сте гладни до смърт. Ето защо трябва да се храним от Словото на Бога.
За разлика от яденето на физическа храна, всеки път, когато се хранят с Божието Слово, аз ставам дори по-гладна. Колкото повече се опитвам да разбера колко е добър Господ, толкова повече искам да чета и изследвам Библията.
Нека да оставим Библията да се настани в живота ни по един богат, дълбок, и животворна начин.
И как ще се храните с Божието Слово и ще позволите това да се случи?
Приемете словото с ушите си. Поемане ангажимент за себе си, да отидете на църква и да слушат Божието Слово там.
Четете Словото. Ако Библия е само в дома ви на лавицата, това няма да благослови живота ви. Трябва да имате Библията в сърцето си.
При изучаване на Словото на Бога, дръжте химикал в ръката си. Напишете това, което Бог ви учи. Говорете с други вярващи в малка група за това, което сте открили.
Разсъждавайте върху Словото. Помнете Го и Го пазете в сърцето си.  Ангажирайте с Божието Слово паметта си.

Валери просто седеше до нея и я наблюдаваше. По лицето на Сашка се бе изписал страх.

– Едва ли те се слуша за взаимоотношенията с баща ми, – едва каза Сашка и наведе очи.

– В момента нямам друга работа. Може да ми е отполза, – усмихна ѝ се Валери и ѝ намигна.

– Той просто ме ….мачкаше, – започна неуверено тя, – още от самото начало, не физически. Не ме е удрял нито веднъж, но ми се подиграваше, унижаваше ме и винаги ме пренебрегваше. Засрамваше ме пред другите хора. Kогато се опитвах да им отговоря, той им казваше, да не ми обръщат внимание, защото нямам грам мозък в главата си, а след това се смееше и казваше, че се шегува. Вечно ме сравняваше с брат ми, дори и когато вършех нещата по-добре от него. Oгорчаваше ме, а после планираше разни глезотии, които отлагаше в последната минута. Забравяше рождения ми ден. Исках да е доволен от мен, да ми се усмихва. Когато станах на седем се промених. Започнах да му се опълчвам и да споря с него. А така нещата ставаха все по-зле. Той ужасно се ядосваше. Брат ми никога не правеше така, той се примиряваше с всичко.

– Разбра ли защо не те харесва? – попита Валери.

– Някакъв пиян чичо казал на брат ми, че майка ми е подлъгала татко да се ожени за нея, като забременяла нарочно. Той много я мразеше. За това сигурно e мразел и мен. Често си мисля, че той е искал син, но му се е родила дъщеря. Така той останал, докато майка ми му роди момче. Когато брат ми се появил той ни напуснал….. Извинявай, че ти казах, че приличаш на баща ми.

Болката в нея беше утихнала. Тя  му се усмихна и каза:

– Спомням си, как веднъж ми каза, че приличам на майка ти. Тя каква е била?

– Също като теб. Истинска лъвица. Тя бе единствения човек, който ме изобличаваше и ми казваше нещата направо. Едно от нещата, когато порасне човек е, че среща хора, които имат смелостта да му кажат истината, но за съжаление те са много малко. Всеки от нас си живее загърнат в някакъв удобен пашкул. Мисли си, че е велик, невероятно умен и за всичко е прав. Но все някой трябва да разкъса този пашкул, за да осъзнаеш, че нещо не е както трябва и тогава да започнеш да се променяш и изграждаш.

Той докосна рамото ѝ и се взря в очите ѝ. Те излъчваха топлина и неповторим блясък. Това беше същата онази лъвица, която познаваше, но опитомена, готова да обича истински, да прощава, да насърчава и да се изгражда истински.

Един ден по пътя вървял стар мъдър човек. Разглеждал всичко наоколо и се любувал на ярките цветове на пролетта. Срещнал човек, който носел огромен товар на гърба си. Краката му се подгъвали под тежестта.
– Защо си се обрекъл на толкова тежък труд и страдание? – попитал го старецът.
– Аз страдам, за да могат моите деца и внуци да бъдат щастливи, – казал човекът. – Моят прадядо се обрекъл да се трудят в името на дядо ми, дядо ми – в името на баща ми, а баща ми – за мен, и аз ще страдам за щастието на децата ми.
– И някой в семейството ви щастлив ли е? – попитал мъдрият събеседник.
– Все още не, но децата и внуците си със сигурност ще станат щастливи! – замечтано възкликнал мъжът.
– За съжаление, неграмотните не могат да научат другите да четат, нито къртицата може да стигне до орел! – въздъхнал мъдрият човек. –  Първо трябва да се научим как да бъдем щастливи, само тогава може да  научим децата си какво е щастие. Това ще бъде вашият най-ценен подарък.

Имало едно време един човек. Той ставал всяка сутрин преди зазоряване. Отивал на брега на морето и срещал новия ден с молитва към Бога.
Пораснал синът му. Той също като баща си ставал рано сутрин, отивал на брега на морето и срещал изгрева на слънцето, но не се молел.
И синът имал син. Той поел традицията. Ставал сутрин рано преди изгрев слънце и отивал на брега на морето. Само, че не знаел защо го прави.